ПЕРУЩИЦА: ГЕРОИЗЪМ И МИСТЕРИИ
Перущица често присъства в съзнанието на българина чрез емблематичния Вазов израз: „Перущице бледна, гнездо на герои“. Градът наистина е символ на героизма от Априлското въстание, но измеренията на тази саможертва рядко се разглеждат в цялост. В контекста на въстанието, Перущица не е място на масови кланета на пленници. Вместо това, епичната защита на града завършва с доброволната саможертва на 32 души. Тези хора, основно цели семейства, решават да сложат край на живота си в храма „Св. Архангел Михаил“, отказвайки да се върнат под османския ярем. Това действие не е просто самоубийство, а съзнателен ритуал, граничещ с религиозен екстаз, извършен на свещено място.
В световната история има само два подобни примера: самозапалването на жителите на Милет по време на Гръко-персийските войни (5 в. пр. Хр.) и масовото отравяне на гражданите на Сагунто преди Втората пуническа война (3 в. пр. Хр.). За разлика от тези случаи, в Перущица саможертвата е напълно съзнателна и доброволна, като свидетелите я описват като транс, близък до религиозен екстаз.
Археологическите проучвания в района на Перущица разкриват и богатото тракийско наследство. Още през 1850 г. Никола Мараджи, снабден със султански ферман, пристига от Цариград, за да търси „голямо имане“. Неговите разкопки, концентрирани в района на Духова могила, остават безрезултатни. В следващите десетилетия обаче, мястото привлича вниманието на редица авантюристи и учени. Сред тях са братята Вацлав и Карел Шкорпил, които през 1883 г. документират разкопки, извършени от австрийския вицеконсул Берти и руския консул Найден Геров. Твърди се, че са открити талиги, бронзови статуйки и различни артефакти, но много от тях изчезват безследно.
През 1893 г. българското правителство организира научна експедиция, която не открива значими артефакти. Но през 1899-1900 г. френският археолог Жорж Сьор провежда самостоятелни разкопки и открива останки от колесници, конски украшения и човешки черепи, като някои артефакти са отнесени в Париж и Атина. Според Сьор, погребаните тела са жертвоприношение, извършено по скитски обичай през 4 в. сл. Хр. Неговата хипотеза, обаче, среща скептицизъм сред българските учени.
Днес Духова могила е забравено хълмче, обрасло с растителност и намиращо се в близост до Червената църква – един от най-впечатляващите раннохристиянски паметници в региона. Въпреки стратегическото си разположение и археологическия потенциал, мястото остава извън вниманието на съвременните изследователи. Свързването на историческите пластове – от тракийската епоха през римския период до Априлското въстание – може да предостави нови хоризонти за разгадаването на истинската същност на Перущица и нейната многопластова история.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
