БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИРЕЛИГИЯ

СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА

На 14 октомври отбелязваме християнския празник, който почита Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска) или Петка Българска.

Житието на светицата от патриарх Евтимий Търновски разказва, че тя е родена през XIII век в семейството на българи в тракийския град Епиват, разположен на брега на Мраморно море. След смъртта на нейните родители, светицата раздава на бедните наследеното имущество и посвещава живота си на Бога.

Първоначално се оттегля в храм в Иракли. Пет години по-късно отива на поклонение на гроба Господен в Палестина, след което се заселва в Йорданската пустиня. Към края на живота си, светицата се завръща в родния си град, където завършва земният ѝ път. Цар Иван Асен II пренася нейните мощи в столицата на своето царство – Царевград Търнов (Велико Търново).

След завладяването на Търново от турците, реликвите на Св. Петка Търновска са пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес нейните мощи почиват в град Яш, Румъния.

В традицията на българите Петковден е един от най-големите празници, който отбелязва началото на зимата. Стопаните се разплащат с наетите през летния сезон работници (ратаи, овчари и др.) и правят заплождането на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба.

Петковден поставя началото на поредица от семейно-родови празници. Затова народът ни казва, че “Света Петка повежда празниците и службите”, отбелязва проф. Рачко Попов (Български народен календар, С., 2006).

Около Петковден в Тракия започват най-масовите жертвоприношения, извършвани от жени и назовавани Кокошкин курбанБожи дух и др. Всяка стопанка занася по една черна кокошка на място, смятано от всички в селската общност за свещено (висока могила, поляна под вековни дъбове, извор, оброчен каменен кръст и др.), където стара вдовица или момче, което още не е ерген, коли всички донесени кокошки върху самия оброк, така че жертвената кръв да напои мястото. Със символично количество от кръвта друга старица омесва хляб (погача), който се занася в черквата. Свещеникът освещава питата, след което тя се поделя между всички жени.

С жертвоприношението на черните кокошки жените отправят своята благодарност и преклонение пред силата на природата и плодородието, и към душите на предците и светците, които определят земната благодат.

Народният култ към Света Петка съхранява множество предхристиянски вярвания, за които е установено, че са свързани с главното женско божество на траките – Великата богиня майка.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

error: