32 ГОДИНИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ПРОМЯНА В БЪЛГАРИЯ

На 10 ноември 1989 г. – ден след падането на Берлинската стена, ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар и председател на Държавния съвет.

Тодор Живков на 10.11.1989

Неговото място е заето от Петър Младенов, а от кадрите се вижда, че Живков не знае какво се случва. Или поне така изглежда. На среща с колегиума на МВР две седмици по-късно той казва следното:

“Можехме ли, другари, да минем без пленум през ноември… можеше да издържим още седмица, още две… Е, с помощта на органите на МВР, ако ги включехме, можехме да задържим властта за себе си още два, три шест месеца, но нещата вървяха така, че можехме да докараме нещата до взрив.”

Всъщност, действията на България са единствено плод на външния натиск и падането на Берлинската стена предния ден. От друга страна, режисираният преход създаде единствено олигархична класа и трансформира политическата власт на една прослойка в икономическа такава. И в това до ден днешен се корени проблемът ни – липсата на лустрация; изтикването в периферията на обществения и политически живот на истинските дисиденти; нежеланието за създаване на нова класа, която да носи морал със себе си.

Петър Младенов се изказва на 10.11.1989

Свалянето на Живков от власт се счита за начало на българския преход към демокрация и пазарна икономика наред с нежните революции в останалите страни от Източна Европа.

През 1990 г. са проведени първите демократични многопартийни избори, а през 1991 г. е приета нова Конституция.

Организираната опозиция, родена малко преди промените, участва в изборите за Велико народно събрание, като първият демократично избран президент е Желю Желев.

Преходът преминава през ключови събития като Градът на истината, подпалването на Партийния дом, Виденовата зима, хиперинфлация, противоречива приватизация. През 2004 г. България става член на НАТО, а през 2007 г. – и на ЕС и с това някои историци казват, че преходът свършва.