АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ “АБРИТУС”

Археологическият резерват “Абритус” се намира на два километра източно от град Разград, до основния път, свързващ Русе и Варна. Резерватът заема територия от около 1000 декара и представлява област, в която се съхраняват руините на древния римски град Абритус.

Абритус е бил един от многото градове в римската империя, който е играл важна роля в регионалната история. Римската провинция Мизия, в която се намира Абритус, е била стратегически важна за Римската империя поради своето географско положение. Този град е основан в края на първи век от нашата ера върху останките от тракийско селище и по-късно се превръща в един от най-значимите градски центрове в Долна Мизия, римска провинция, разположена на територията на съвременна Северна България. Абритус играе важна роля в историята, особено през 251 година, когато близо до него се провежда битка, в която умира император Траян Деций.

I. Географско разположение и стратегическо значение

Абритус е един от най-значимите и добре проучени антични римски градове на територията на днешна България. Намира се в Североизточна България, в местността Хисарлъка, на около 2,5 км източно от центъра на град Разград. Днес Абритус е археологически резерват от национално значение и е част от Стоте национални туристически обекта.

Той е не само свидетелство за римското господство по тези земи, но и символ на хилядолетна културна приемственост — от траките през римляните и византийците до българите.

Местността, върху която е изграден Абритус, е естествено защитена — хълмиста местност с добър обзор към околните равнини. През античността районът е пресичан от важни римски пътища, свързващи Долния Дунав с вътрешността на Балканския полуостров и Черноморието. Тук минава и клон на Виа Егнатиа — един от най-значимите пътища на римската епоха.

II. Историческо развитие

Тракийски пластове — древната основа

Още в късната бронзова и ранножелязната епоха (II–I хил. пр.Хр.) районът е обитаван от тракийското племе Гети. Археологическите находки — могилни некрополи, керамични съдове, бронзови накити — свидетелстват за напреднало занаятчийство и оживена търговия още в предримския период.

Римската военна крепост

След завладяването на тези земи от римляните при император Август, територията става част от провинция Мизия. През I век римляните изграждат военен лагер (кастрел) с постоянен гарнизон за охрана на важни комуникационни пътища. Стратегическата позиция на кастела го превръща в страж на долнодунавския лимес срещу честите набези на даки, сармати и по-късно готи.

От кастел до процъфтяващ град

През II век, по времето на император Траян и неговите наследници, кастелът се разраства и се превръща в добре структуриран римски град с всички белези на класическата римска урбанистика:

• Прави улици по римския модел на cardo maximus и decumanus maximus.
• Централен площад (форум) с храмове, административни сгради и базилики.
• Обществени бани (терми), работилници, магазини и складове.
• Водоснабдителна система с глинени водопроводи и кладенци.

Абритус е обитаван от местно население — траки, романизирани ветерани и преселници от други части на империята. Търговията и занаятчийството процъфтяват — доказателство са стотиците открити монети, керамика и метални предмети.

Битката при Абритус (251 г.)

През 251 г. в околностите на Абритус се разиграва една от най-драматичните битки на Късната античност — римската армия, командвана от император Траян Деций и неговия син Херений Етрусцин, се сражава с готите на Книва. Битката завършва с унищожение на римските легиони и гибелта на двамата императори — първият случай, когато действащ император загива в бой срещу варвари. Това събитие бележи началото на дългата криза на III век и честите варварски нашествия по римските граници.

Късноантичният и раннохристиянски Абритус

В IV век Абритус изживява своя „втори златен век“. По времето на Константин Велики градът е основно укрепен — изградени са масивни каменни стени с дебелина 2,5–3 м и височина до 12 м, 29 отбранителни кули и четири монументални порти.
Водоснабдяването е подобрено с водопроводи и кладенци, а градската инфраструктура се обогатява с големи жилищни домове и обществени сгради.

През този период християнството вече е утвърдена религия — археолозите откриват две базилики:

• Трикорабна църква в западната част на крепостта.
• Еднокорабна базилика с преддверие и стопански постройки в източната част.

Известен е и епископ Марциан, който през 458 г. представлява местната епархия на събор в Константинопол.

Разрушение от аварите и българската следа

През VI век градът става обект на повтарящи се набези на хуни, славяни и най-сетне — аварите, които през 586 г. разрушават града. Макар крепостта да е обезлюдена, върху нейните руини през VII–X век възниква българско селище, съществувало в границите на Първото българско царство.

В четвърти век, в рамките на 14 хектара, е изградена крепостна структура с дебелина на стените 3 метра, височина 12 метра, четири порти и 35 бойни кули. През пети и шести век, Абритус става значим християнски център, преди да бъде разрушен от авари и славяни в края на шести век. По-късно, в края на девети и началото на десети век, на мястото му е построена българска крепост.

В резервата може да се видят останките от перистилен комплекс, който е бил резиденция на високопоставен държавен служител. Комплексът включва правоъгълен вътрешен двор и сграда, като от южната страна на сградата водят входове към шест магазина. Вътрешният двор е заобиколен от римско-йонийски колони, а в източната и западната части на комплекса се намират останки от големи стопански помещения. Сградата се използва до края на шести век.

В “Абритус” също така се намира археологически музей, който представя предмети, открити при разкопките. Експозицията е организирана в пет тематични области, представящи развитието на човешкото общество. Открито е златно монетно съкровище от пети век, което е най-голямото в страната и включва 835 солиди (монети). Съкровището е представено в музея чрез снимки, а посетителите могат да видят и друго, по-малко съкровище от солиди от десети век.

В резервата се намира и музей на открито, където са изложени 70 епиграфски паметника, повечето от римската епоха, както и артефакти, свързани с езическия култ, включително жертвеник, посветен на Херкулес от времето на император Септимий Север. Надгробните надписи на старогръцки и латински разкриват разнообразието на населението на Абритус през вековете – римляни, българи и турци. В резервата са представени също и надписи от 18-и и 19-и век на християнски, мюсюлмански и един арменски.

III. Археологически проучвания

• 1869 г. — Анание Явашов извършва първи разкопки край Хисарлъка, документирайки находки от могилен некропол.
• 1914 г. — Карел Шкорпил подробно описва крепостта и публикува материали за откритите монети и епиграфски надписи.
• 1953–1974 г. — акад. Теофил Иванов провежда систематични разкопки — разкрити са крепостните стени, порти, кули, уличната мрежа, търговско-жилищни сгради и църкви.

Най-интересните находки са:

• Над 3000 кв.м търговско-жилищен комплекс с 25 магазина, йонийска колонада и вътрешен двор.
• Пълна крепостна система с четири порти и 29 кули.
• Две базилики и богат некропол.
• Надгробни плочи, статуи, оброчни плочи.
• Уникалният Златен Пегас — малка бронзова фигурка, смятана за символ на града.
• Най-голямото късноантично златно съкровище, открито у нас — 835 златни монети от V век.

IV. Легенди и любопитни факти за съкровището на Абритус

Най-голямото златно съкровище от монети в България е намерено в самия античен град Абритус. Според местна легенда златното съкровище е било заровено от последния римски управител на града, който преди да избяга от приближаващите варвари, скрил данъците и войнишките заплати в глинени съдове под пода на крепостната сграда. Съкровището е намерено в началото на XX век от местни селяни, които се уплашили от „римския гняв“ и го оставили непокътнато до идването на археолозите.

To съдържа 835 монети от 5-ти век, които били отсечени в монетарниците на Константинопол, Равена, Антиохия и Тесалоники. Монетите са добре запазени се предполага, че те са част от държавно съкровище, още повече че монетите са сечени по времето на поне 10 различни римски императори. Върху част от златните пари, познати като севери, тъй като носят лика на римския император Септимий Север, има знак, който гарантира златното им съдържание.

Златният Пегас пък е смятан за талисман — според друга легенда, който го притежава, винаги ще открива нови съкровища. И до днес „Златният Пегас“ е символ на Разград. Той е уникален за световното културно наследство артефакт от IV век преди Хр. Протомето на Пегас, е изображение /предна част, глава и торс/ на галопиращ кон. Фигурата на Пегаса е изработена в работилниците на траките или най-вероятно от гръцки майстори, работещи за местен тракийски аристократ, като триизмерна скулптура и е отлята от 23,65 каратово злато. Теглото е 475 грама. Пегасът е открит случайно през 1968 г. край село Вазово при оран и е силно увреден след откриването. Твърди се, че фигурата е разрязана от трактористите на две части. Предадена е в разградския музей от журналиста Бакир Мустафов Кабов и така до нас е достигнала част от цялата фигура – протомето, едното крило и 4 дребни фрагмента.

Съществува и предание, че император Траян Деций е бил погребан близо до мястото на гибелта си при Абритус, за да не бъде открит от готите. Някои археолози смятат, че в района все още лежат неразкрити саркофази от римския елит.

V. Археологически резерват „Абритус“ днес

Днешният резерват обхваща над 1000 дка с паметници от три културни пласта — тракийски, римски и български средновековен. Най-ценната част са:

• крепостните стени и порти,
• възстановени улични трасета,
• фрагменти от колонади и обществени сгради.

Музей „Абритус“ предлага постоянна експозиция с всички уникални артефакти, а посетителите могат да проследят целия археологически маршрут по обозначени алеи. В резервата се провеждат римски фестивали, гладиаторски възстановки и тематични детски програми.

Практическа информация:

• Адрес: местност Хисарлъка, 2.5 км източно от Разград
• Достъп: целогодишно, с екскурзоводи и беседи
• Музей: постоянна и временна експозиция

Абритус е ценен като археологически обект, но и като важен източник на информация за историята и културата на римската империя и нейното влияние в региона на съвременна България. Абритус остава вечен мост между епохите — от древните гети до легионите на Рим, от императорските битки до легендите за скрито злато. Тук историята не е просто камък и зид — тя е жива, а всяка тухла пази спомена за императори, воини и тайни, които чакат да бъдат открити.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК