ТУРИЗЪМ

АНТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ

Античният театър на Филипопол е един от най-емблематичните архитектурни и културно-исторически паметници на територията на днешна България. Това е не просто най-добре запазеният античен театър у нас, но и сред най-добре съхранените римски театри в света. Построен в златния век на Римската империя, изоставен, разрушен и открит отново почти две хилядолетия по-късно, днес театърът представлява удивителен синтез между древност и съвременна културна живителност.

Античният театър е разположен в сърцето на Стария град на Пловдив – в седловината между два от трите исторически хълма: Джамбаз тепе и Таксим тепе, които заедно с Небет тепе формират прочутото Трихълмие. Разположен на южния склон на хълма, театърът разкрива великолепна гледка към равнината на древния град и към планината Родопи, създавайки едновременно стратегическо и естетическо въздействие.

I. Исторически контекст

Театърът е построен във Филипопол (древното име на Пловдив), един от най-важните градове в римската провинция Тракия. Според дълго възприеманата теза, сградата е издигната в периода 98–117 г. сл. Хр., по времето на император Марк Улпий Траян – известен с мащабната си строителна дейност в границите на империята.

Скорошни археологически проучвания обаче хвърлиха нова светлина върху датировката – в основата на сценичната постройка бе открит и разчетен надпис, свързан с Тит Флавий Котис – потомък на тракийската одриска династия, трикратен първожрец на Тракия, магистрат и отговорник за строителни дейности. В текста ясно се посочва, че театърът е бил издигнат при управлението на император Домициан (81–96 г. сл. Хр.), което изтегля датата на изграждане още по-назад.

II. Архитектурни характеристики

Античният театър на Филипопол е шедьовър на римската архитектура. Построен с прецизност, съчетание на инженерна мисъл и изкуство, той се отличава с редица уникални елементи.

Общ план

  • Форма: Полукръг с външен диаметър от 82 метра.
  • Капацитет: Около 3500 зрители.
  • Ориентация: Зрителните места са обърнати на юг, което осигурява отлична акустика и природна светлина.

Кавея – зрителната част

Кавеята включва 28 реда мраморни седалки, разположени концентрично:

  • Разделена е хоризонтално от диазома на два яруса – долен и горен ранг.
  • Радиални стълбища пресичат кавеята вертикално и я разделят на трапецовидни сектори, наречени керкиди.
  • Част от седалките са надписани – специални обозначения за членове на градската управа, магистрати, жреци и приближени до императорския двор.

Орхестра

  • Централното пространство пред сцената, с форма на подкова и диаметър 26.64 м.
  • В средата ѝ се намира подземен засводен коридор, който преминава под сценичната постройка и води извън сградата – вероятно използван за култови или технически цели.
  • Входовете (пародоси), първоначално открити, по-късно били засводени, свързвайки кавеята със сцената.

Сценична постройка – скене

Скенето представлява монументална триетажна постройка, изпълняваща както функционални, така и декоративни задачи:

  • В двата си края има проскении, свързани с кавеята чрез стълби.
  • Сценичната площадка (проскений) е висока 3.16 м, с фасада от йонийска колонада и триъгълни фронтони.
  • Фасадата на скенето е организирана в два портика – първият в римо-йонийски, а вторият – в римо-коринтски стил.
  • В средната част са разположени три симетрични врати, водещи към сцената.

Почетни ложи и надписи

  • Над един от входовете се намира ложата за почетни лица, вероятно използвана от представители на властта и видни граждани.
  • Открити са над 40 гръцки надписа, гравирани върху мраморни плочи и седалки.
  • Един от най-интересните е свързан с Флавий Котис, чийто статут като съдебен представител и строителен надзорник разкрива административната функция на театъра.
  • Според надписите, тук са се провеждали и заседания на Тракийското провинциално събрание – доказателство, че театърът е служел не само за развлечение, но и за политически цели.

Гладиаторски игри?

Макар и римските театри да не били първоначално предназначени за борби, конструктивни особености сочат, че в Пловдивския театър вероятно са се провеждали и зрелищни битки:

  • Монтирани са обезопасителни съоръжения пред първия ред и трите стълбища към подиума.
  • Според учените, тези мерки са предприети за посещението на император Каракала през 214 г., когато градът приема официална императорска делегация.

Разкриване, реставрация и съхранение

След векове на забрава, театърът е открит случайно през 1968 г., при укрепителни работи. От 1968 до 1979 г. екип на Археологически музей – Пловдив провежда мащабни разкопки.

Реставрация:

  • Извършена по метода на анастилоза – възстановяване чрез използване на оригиналните елементи.
  • Всяка нова добавка е отчетливо маркирана, за да не подвежда посетителите.
  • Проектът е признат за постижение на българската школа по консервация.

III. Съвременно използване и културна роля

Античният театър не е мъртъв паметник, а жива сцена. Той е напълно адаптиран към нуждите на съвременния културен живот:

  • Провеждат се фестивали като “Сцена на кръстопът”, “Opera Open”, “Plovdiv Jazz Fest”, както и спектакли на Държавна опера – Пловдив.
  • Благодарение на естествената акустика, дължаща се на формата и материалите, тук се провеждат концерти, театрални представления, танцови и фолклорни спектакли.
  • Театърът се е превърнал в символ на Пловдив и е една от емблемите на града, особено след титлата „Европейска столица на културата 2019“.

Много често Античният театър бива наричан неправилно „Амфитеатъра в Пловдив“. Това е неточно – амфитеатърът е с елипсовидна форма (като Колизеума в Рим) и служи основно за гладиаторски игри. Пловдивският театър е театрална сграда с полукръгъл план, характерна за драматични и музикални представления.

IV. Практическа информация за посетители

Адрес:

Ул. „Цар Ивайло“ №4, Старият град, Пловдив

Работно време:

  • Летен сезон (април–октомври): 9:00 – 18:00 ч.
  • Зимен сезон (ноември–март): 9:00 – 17:00 ч.
  • Почивен ден: понеделник

Цени на билети:

  • Възрастни: 6–10 лв.
  • Ученици/студенти/пенсионери: 2–4 лв.
  • Деца до 7 години: вход свободен
  • Организирани групи с екскурзовод: по договаряне

Достъпност:

  • Частично достъпен за хора с двигателни затруднения – специално обособен вход и зона за наблюдение.

Как да стигнете:

  • От Централния площад: 10 минути пеша по ул. „Съборна“
  • С автобус: линии 7, 9, 20, 26 – спирка „Тунела – север“
  • С такси: от Централна гара – 6–8 лв.

Препоръки към посетителите

  • Посетете театъра при залез – светлината създава магическа атмосфера.
  • Използвайте екскурзовод – множеството детайли изискват интерпретация.
  • Не пропускайте да разгледате скенето отблизо, където могат да се видят автентични детайли от мраморната украса.
  • В околността се намират Етнографският музей, Балабановата къща, и църквата „Св. св. Константин и Елена“ – планирайте целодневно посещение в Стария град.

Античният театър на Филипопол е истинско архитектурно, историческо и културно съкровище. Той е жива връзка между величието на античността и динамичния дух на съвременния Пловдив. Неговата запазеност, уникалност и продължаваща роля като културна сцена го правят не само паметник от световно значение, но и незабравимо преживяване за всеки посетител.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК