Създала е над 60 детективски романа и 6 психологически, писани под псевдонима Мери Уестмакот. Автор е на 19 сборника с разкази и 16 пиеси. Агата Кристи, или Агата Мери Клариса, лейди Малоуън, известна с фамилията на първия си съпруг – Кристи, е родена на 15 септември 1890 г. в Торки, Девън, Англия. Наричана „кралицата на мистерията“, нейните произведения са най-публикуваните книги в света – в над 4 милиарда копия на 103 езика. Изпреварват я само Библията и Шекспир.
Родителите на Агата Милър са емигранти от САЩ. Тя е най-малкото дете в семейството. Има по-големи сестра и брат. Агата получава домашно образование, благодарение на баща си. Майка ѝ била надарен разказвач и нарочно не искала Агата да се научи да чете, за да ѝ разказва историите си. Но талантливото момиченце се научава само от скука още на 5-годишна възраст и попива произведенията на Едит Несбит и Луиза Мей Олкът. Агата Кристи била дете с въображение – измисляла си въображаеми приятели, пишела стихове. Освен това се занимавала с танци.
Когато е на 11, баща ѝ умира. Агата става неотлъчна сянка на съсипаната си майка. Семейството е почти разорено и едва не продават имението си в Ашвилд. Но само след 4 години Агата получава пенсия, благодарение на която започва да учи пиано и пеене. Само заради безкрайната си стеснителност пред публика, тя се отказва от кариера на професионален пианист, каквато ѝ предричат.
На 18 години започва да пише кратки разкази, които приятелят на семейството драматургът Идън Филпотс редактира и публикува от нейно име. По време на Първата световна война Агата работи като медицинска сестра в болницата на Червения кръст в Торки. Временната ѝ професия я впечатлява дълбоко и тя често говори за това като за „едно от най-полезните занимания за човека“. Помага и в аптеката като фармацевт-доброволец, което е от изключително значение за бъдещите ѝ романи. 83 престъпления в тях са извършени чрез отрова.
Агата се омъжва за пръв път през 1914 г. за полковник Арчибалд Кристи, пилот от Кралския корпус. Запознават се през 1912 г., докато той все още е лейтенант. Само 3 дни след женитбата Арчибалд се връща на фронта. През цялата война съпрузите почти не се срещат. Заживяват заедно едва през 1918 г., когато Арчи започва работа във военното министерство в Лондон. През 1919 г. им се ражда дете – Розалинда, единствената дъщеря на Агата Кристи. Тогава започва и творческият ѝ период.
През 1920 г. е публикуван първият ѝ роман – „Аферата в Стайлз“. Според някои версии, Агата започва да пише криминалета заради спор със сестра си Мадж, вече публикувана писателка, която твърдяла, че Агата не може да напише произведение, което да бъде издадено. Седмото потърсено издателство пуска тираж от 2000 екземпляра на „Аферата в Стайлз“. Сумата, която плащат на Агата, е 25 лири.
През 1922 г. Агата и съпругът ѝ заминават на околосветско пътешествие по маршрут Великобритания – Бискайския залив – Южна Африка – Австралия и Нова Зеландия – Хавай – Канада – САЩ – Великобритания.
През 1926 г. умира майката на Агата, Клара. В края на същата година съпругът на Агата Арчибалд признава изневярата си и иска развод, защото е влюбен в партньорката си по голф Нанси Нийл. След скандал с мъжа си на 3 декември 1926 г. Агата напуска дома си в Бъркшир, като оставя дъщеря си и къщата под надзора на прислугата. Единствената следа от нея е писмо до секретаря ѝ Карло, в което тя твърди, че заминава за Йоркшир. Обществеността избухва – известната писателка е напуснала дома си.
Единайсет дни нищо не се знае за местонахождението на Агата. В утрото след изчезването ѝ в графство Съри е открит изоставеният ѝ автомобил, а на задната седалка е захвърлено коженото ѝ палто. Едва на 14 декември след множество публикации за издирването ѝ е открита и самата писателка. Оказва се, че е била регистрирана под името Тереза Нийл в лъскавия спа хотел „Swan Hydropathic Hotel“ в Харогейт. Тя не дава обяснения за изчезването си, а двама лекари констатират, че страда от амнезия, предизвикана от травма на главата.
Психологът Андрю Норман по-късно анализира поведението на Агата Кристи по време на изчезването и стига до констатацията, че тя не е имала физически, а тежки психически проблеми. За това свидетелства фактът, че се е регистрирала под името на любовницата на Арчи, свирила е на пиано, чела е в библиотеката на хотела. Бракът на Агата и Арчибалд приключва с развод през 1928 г. Агата взима дъщеря си и заминава на Канарските острови, където мъчително завършва романа си „Мистерията в Синия експрес“.
През 1934 г. под псевдонима Мери Уестмакот, Агата публикува романа „Незавършен портрет“, в който описва история, наподобяваща нейното изчезване. През 1930 г, по време на пътешествие в Ирак, Агата Кристи се запознава със своя бъдещ съпруг – археолога Макс Малоуън. Той е по-млад от нея с 15 години. Същата година се женят в Единбург. Агата твърди, че за археолога по-възрастната жена е важна, защото той цени древните неща. След женитбата тя ежегодно прекарва по няколко месеца в Сирия и Ирак на експедиции със съпруга си. Този период е отразен в автобиографичния ѝ роман. Но истинското му отражение е в криминалните ѝ романи. В много от тях събитията се случват или по време на разходки, или на екскурзии в Близкия Изток.
Агата Кристи избира местата на действие според преживяванията си. „Десет малки негърчета“ се развива в град Торки, където е родена писателката. „Убийство в Ориент експрес“ от 1934 г. е написан в хотел „Пера Палас“ в Истанбул след пътешествие с прословутия влак. Днес в стая 411 на истанбулския хотел има мемориален музей на Кристи.
По време на Втората световна война дъщеря ѝ Розалинд се омъжва за Хюбърт Причард и през 1943 г. се ражда внукът на Агата Кристи – Матю. Макс Малоуън по това време е на военна служба в Кайро, а Агата е в Англия, където пише и работи като доброволец в университетска болница в Лондон.
През 1956 г. Агата Кристи е наградена с ордена на Британската империя, а през 1971 г. за литературни достижения е удостоена с титлата „Дама Командор“ на ордена на Британската империя, с което получава и благородническо звание. През 1958 г. писателката оглавява английския „Детективски клуб“.
От 1971-а до 1974 г. здравето на Агата Кристи започва да се влошава, но тя продължава да пише. Университетски специалисти от Торонто изследват по-късно маниера на писане на Кристи през последните години и предполагат, че тя е била жертва на ранен стадий на Алцхаймер. На 12 януари 1976 г. Агата Кристи умира на 85-годишна възраст в дома си в Оксфордшир в резултат на скоротечна настинка. Погребана е на гробището „Света Дева Мария” в селцето Чолси. Дъщеря ѝ Розалинд Маргарет Хикс също доживява 85-годишна възраст и умира през 2004 г. в Девън.
След първия си роман „Аферата в Стайлз“ през 1920 г. Агата Кристи пише цяла серия произведения, в които главен герой е прословутият детектив-белгиец Еркюл Поаро. На него са посветени 33 романа, една пиеса и 54 разказа.
Продължавайки традицията на английските майстори в криминалния жанр, Кристи създава двойка герои – интелектуалеца Еркюл Поаро и комичния глуповат капитан Хейстингс. До голяма степен тази двойка е копирана от Конан Дойл с неговия Шерлок Холмс и доктор Уотсън. За сметка на това старата мис Марпъл е събирателен образ, по-подходяща за героиня на типично женски криминални истории.
Мис Марпъл се появява за пръв път през 1927 г. в разказа „Клуб „Вторник вечер“. Първообраз на умната старица е бабата на Агата Кристи, която по думите на писателката е била незлобив човек, който винаги очаквал от другите само лоши неща, които винаги се случвали.
Точно като Конан Дойл от своя Шерлок, Агата Кристи се уморява от Еркюл Поаро още в края на трийсетте, но не „убива“ своя герой, докато той е на върха на популярността си. Но до края на живота си Кристи изразява повече симпатии към мис Марпъл, както потвърждават близките ѝ. За нея това е „стара, умна, традиционна английска лейди“.
По време на Втората световна война Кристи пише два романа – „Завесата“ и „Спящо убийство“, в които убива двамата си герои. Романите обаче са публикувани едва през 70-е.
Понякога Агата включва и други детективи в криминалните си истории. Полковник Рейс се появява в четири нейни романа. Той е агент на британското разузнаване, пътуващ по света в търсене на международни престъпници. Рейс от МИ5 е висок, добре сложен здравеняк с много здрав разум. За пръв път той се появява в романа „Мъжът с кафявия костюм“, където действието се развива в Южна Африка. Виждаме полковник Рейс като помощник на Еркюл Поаро в два романа – „Смърт край Нил“ и „Карти на масата“. За последно Рейс е в романа „Искрящ цианкалий“, вече на преклонна възраст и разследва убийството на свой стар приятел.
Паркър Пайн е герой в 12 разказа на Агата Кристи, публикувани в отделен сборник. Серията за Паркър Пайн не е типична детективска проза, а историите на клиентите на Пайн, които по една или друга причина са недоволни от живота си. Именно тези недоволства ги водят в кантората на Пайн. Мис Лемън, секретарката на Поаро, се появява за пръв път именно в цикъла за Пайн.
Томи и Тапънс Бересфорд са младо семейство детективи – любители, които се появяват за пръв път във втория роман на Агата Кристи „Тайният противник“, още неженени. Започват живота си с шантаж, но скоро откриват, че частните разследвания носят повече пари и удоволствие. През 1929 г. Тапънс и Томи се появяват в сборника разкази „Съдружници срещу престъплението“, през 1941 г . в „Произшествие в Сан Суси“, през 1968 г. в „Злото е напът“ и за последно през 1973 г. в „Задната врата на съдбата“, последният написан от Агата Кристи роман. За разлика от останалите детективи на Кристи, Томи и Тапънс стареят с реалния свят и с всеки следващ роман. В последната книга те са вече на около 70 години.
Инспектор Батъл е герой в 5 романа на Агата Кристи. Той разследва дела, свързани с тайни общества, засягащи държавни интереси и тайни. Успешен сътрудник на Скотланд Ярд, Батъл е културен и интелигентен полицай, рядко показващ емоции. Агата Кристи говори за него съвсем малко в романите си, дори не научаваме първото му име. Знаем само, че има съпруга Мери и пет деца.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
