АТАНАС УЗУНОВ
След трагичната гибел на Васил Левски през февруари 1873 г. революционното движение в България изпада в една от най-тежките си кризи. Липсата на централна фигура, която да съчетава организационен талант, несломима воля и безусловна преданост на каузата, създава вакуум във Вътрешната революционна организация. Разногласията между дейците в емиграция и тези във вътрешността на страната отново се изострят, а нуждата от лидер, който да поеме делото на Апостола, става жизненоважна. Именно тогава Българският революционен централен комитет (БРЦК) открива потенциал в лицето на младия сливенски учител Атанас Узунов – човек с плам, образование и вече натрупан революционен опит.
I. Ранни години и образование
Атанас Узунов е роден през 1851 г. в Одрин. Животът му още от ранна възраст е белязан от изпитания – той остава без майка като дете. Баща му, търговецът Цвятко Узунов, взема решение да премести семейството си в Цариград – столицата на Османската империя. Там младият Атанас постъпва в гръцко училище, което завършва около 1865 г.
След това заминава за Южна Русия и се записва в Николаевската гимназия. През 1871 г. успешно завършва образованието си. Именно този период се оказва решаващ за формирането на неговия революционен дух. Сред съучениците му са бъдещи дейци като Панайот Волов, Сава Геренов и Петър Енчев. Най-силно влияние върху него оказва Михаил Греков – бесарабски българин, участник във Втората българска легия (1867 г.), който му предава идеалите на националноосвободителната борба.
II. Завръщане в България и първи стъпки в революционната дейност
През 1871 г. Атанас Узунов се завръща в България. Първо посещава сестра си Анастасия Желязкова в Калофер, а през есента предприема обиколка из българските земи, носейки книги и проучвайки положението на народа. Това пътуване е неговото лично „училище по революция“ – подготовка за бъдеща дейност.
През есента на 1872 г. се установява в Сливен като учител. Малко по-късно при него пристига Михаил Греков, а заедно със Стоян Груйчев-Кръстника започват обиколка на региона. Тъкмо тогава Узунов се среща за първи път с Васил Левски – на 9 ноември 1872 г., когато Апостола посещава Сливен за организирането на нов революционен окръг. Левски разширява обхвата на ВРО, включвайки Котленско, Провадийско, Търговищко, Добричко и дори части от Северна Добруджа (Тулча).
При реорганизацията председател на сливенския комитет е избран Михаил Греков, а Атанас Узунов получава важни задачи. Това налага той да напусне учителската си работа през декември 1872 г. и да се отдаде изцяло на революционната борба.
III. Опит за спасяване на Левски
Според свидетелството на поп Минчо Кънчев в книгата му „Видрица“, след залавянето на Левски Узунов изготвя план за неговото освобождение. Той събира чета, която да направи засада край Търново при предполагаемото преместване на Апостола от София за Цариград. Неочакваната новина за обесването на Левски на 18 февруари 1873 г. осуетява плана, а четата е разпусната.
Загубата на Апостола нанася тежък удар на революционното движение. Именно в този момент на Узунов е възложена мисията да заеме централно място във Вътрешната организация.
IV. Назначаването за заместник на Левски
Историкът проф. Александър Бурмов датира избирането на Узунов за заместник на Левски към март 1873 г., дело на събранието на търновския комитет, който поема ръководството след гибелта на Апостола. Бурмов отхвърля тезата, че самият Левски е определил Узунов за свой наследник. Това се потвърждава и от писмо на Левски до Каравелов от 30 октомври 1872 г., където Дякона откровено признава, че още не е намерил човек, достоен да поеме работата му.
Писмо на Узунов до сестра му Анастасия от март 1873 г. свидетелства, че той се е намирал в Букурещ – вероятно за да получи потвърждение от БРЦК за новата си функция.
V. Опитът за покушение в Хасково и арест
Ръководството на организацията от страна на Узунов продължава едва около два месеца. Причината за краткия му мандат е неуспешният атентат срещу хаджи Ставри Примо – влиятелен хасковски чорбаджия, заподозрян в намерение да издаде комитетските дейци. На 4 май 1873 г. Узунов прониква в дома му и го прострелва три пъти, но не успява да го убие. Слугите на чорбаджията го залавят и предават на властите. Последват арести на други комитетски дейци, а организацията е силно застрашена.
VI. Разпити, процес и осъждане
По време на разпитите Узунов дълго време устоява на натиск. На 2 юни 1873 г. той е принуден да проговори, но вече е предупредил комитетите в Стара Загора и Търново чрез писма как да координират показанията си, за да насочат следствието в желаната посока. Благодарение на това Южна България частично се спасява от погром.
Хасковският процес завършва на 18 декември 1873 г. с тежки присъди – 21 души са осъдени на доживотно заточение в Диарбекир. Атанас Узунов получава 15 години тъмничен затвор и работа в рудниците Аргана Мадени. Въпреки твърдостта му, съвременниците му често го обвиняват в предателство. Каравеловият вестник „Независимост“ също публикува упреци срещу него. Захари Стоянов обяснява това с убеждението на БРЦК, че подобни рисковани акции трябва да се поемат от тайната полиция, а не от апостол.
За него обаче се застъпва Христо Ботев, който през 1875 г. в „Знаме“ пише възторжени редове за силата на характера и волята на Узунов.
VII. След Освобождението
След Априлското въстание Узунов и Васил Йонков – Гложенеца успяват да избягат от заточението. Узунов се установява в руския град Орел и отново се заема с учителска дейност. По време на Руско-турската война (1877–1878) се завръща в България като преводач към руската армия.
В следосвобожденските години е назначен за окръжен управител на Лозенград и преподава в Софийската класическа гимназия (1879–1881). Уволнен е заради политическата обстановка и русофилските си убеждения. Премества се в Ловеч, където отново е учител.
През 80-те години Узунов е активен член на Либералната партия, а по-късно на Демократическата партия на Петко Каравелов. През 1886 г. е избран за депутат в III Велико народно събрание от Ловеч. След русофилския преврат през 1887 г. заминава отново за Орел. Завръща се в България и през 1904 г. постъпва на работа в Българската екзархия в Цариград.
Последните си години прекарва в София и Горна баня при сестра си Анастасия. Умира на 26 юни 1907 г.
Освен революционер и общественик, Атанас Узунов е и драматург. Автор е на пиесите „Цвятко войвода“ и „Добър хайдутин“, които отразяват идеалите за свобода и борба срещу османското владичество.
VIII. Оценка и наследство
Атанас Узунов остава една противоречива, но важна фигура в българската история. Определен за заместник на Левски, той не успява да разгърне дейността си поради неопитност и неблагоприятни обстоятелства. Историкът Никола Станев подчертава, че на Узунов са липсвали гъвкавост и стратегически опит, но също така поставя въпроса дали изобщо някой би могъл да замести Апостола.
Въпреки критиките, личността на Узунов заслужава признание – като човек, който в младостта си се посвети на борбата за свобода, издържа тежки години на затвор и заточение, а след Освобождението работи за изграждането на българската държавност и културен живот.
Хронологична таблица на живота и делото на Атанас Узунов
| Година / Дата | Събитие | Място / Контекст |
|---|---|---|
| 1851 | Раждане на Атанас Узунов | Одрин |
| ок. 1850-те | Остава без майка в ранна възраст; баща му Цвятко Узунов премества семейството в Цариград | Цариград |
| до 1865 | Завършва гръцко училище | Цариград |
| 1865–1871 | Учи в Николаевската гимназия. Запознава се с Панайот Волов, Сава Геренов, Петър Енчев и Михаил Греков. Под влияние на Греков развива революционен дух | Николаев (Русия) |
| 1871 | Завършва гимназията. Завръща се в България. Посещава сестра си Анастасия Желязкова в Калофер и предприема обиколка из българските земи с просветителска и революционна цел | България |
| есен 1872 | Заселва се в Сливен като учител | Сливен |
| ноември 1872 (9 ноември) | Среща Васил Левски при посещението му в Сливен. Левски създава голям революционен окръг | Сливен |
| декември 1872 | Напуска учителската работа, за да се посвети изцяло на революционна дейност | Сливен |
| декември 1872 – февруари 1873 | Подготвя план за освобождението на Левски. Сформира чета за засада край Търново, но новината за обесването на Апостола осуетява начинанието | Търново (план) |
| март 1873 | Назначен за заместник на Левски от събранието на търновския комитет (според проф. Бурмов). Същия месец пребивава в Букурещ – вероятно за потвърждение от БРЦК | Търново / Букурещ |
| 4 май 1873 | Извършва неуспешно покушение срещу хаджи Ставри Примо. Прострелва го, но чорбаджията оцелява. Узунов е заловен | Хасково |
| май–юни 1873 | Подложен на разпити; първоначално мълчи, на 2 юни проговаря, но вече е предупредил комитетите в Стара Загора и Търново как да координират показанията си | Одрин / Хасково |
| 18 декември 1873 | Хасковският процес: 21 души осъдени на доживотно заточение; Узунов получава 15 години тъмничен затвор и работа в рудниците Аргана Мадени | Диарбекир / Аргана Мадени |
| 1873–1876 | Носи тежкото клеймо на „предател“, но за него се застъпва Христо Ботев (вестник „Знаме“, 1875) | Заточение / обществен отзвук |
| 1876 | След Априлското въстание успява да избяга от заточението заедно с Васил Йонков – Гложенеца | Османска империя / Русия |
| 1876–1877 | Установява се в Орел (Русия), където преподава | Орел |
| 1877–1878 | Завръща се в България с Руската армия по време на Освободителната война; служи като преводач | България |
| след 1878 | Назначен за окръжен управител в Лозенград. Занимава се и с учителска дейност | Лозенград |
| 1879–1881 | Преподава в Софийската класическа гимназия. Уволнен поради политически конфликти и русофилски възгледи | София |
| след 1881 | Работи като учител в Ловеч | Ловеч |
| 1880-те | Активен член на Либералната партия; след разцеплението – в Демократическата партия на Петко Каравелов | България |
| 1886 | Избран за депутат в III Велико народно събрание от ловешката квота | Търново |
| 1887 | След русофилския преврат и идването на стамболовистите – заминава отново за Орел | Орел |
| 1904 | Назначен за служител в Българската екзархия в Цариград | Цариград |
| 1900-те | Пише пиесите „Цвятко войвода“ и „Добър хайдутин“ | България |
| 26 юни 1907 | Умира в София, където прекарва последните си дни при сестра си Анастасия в Горна баня | София / Горна баня |
Животът на Атанас Узунов е пример за поколението, израснало в сянката на Апостола – поколение, което не се уплаши да поеме щафетата в най-трудния момент. Неговите усилия, макар и неуспешни в пълна степен, допринасят за запазването на революционната мрежа и за продължаването на делото. Учител, революционер, драматург и политик, Узунов оставя след себе си наследство, което заслужава внимание и почит.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
