МУЗЕЙ-КРЕПОСТ “БАБА ВИДА”

„Баба Вида“, наричан още „Бабини Видини кули“, е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Разположен е на стратегическия северозападен бряг на Дунав, в старопрестолния град Видин, и е един от най-забележителните паметници на българската архитектура и военно дело.

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.

I. Исторически обзор

Замъкът е изграден върху основите на древноримската крепост Бонония, строена през II век за охрана на местния гарнизон. В IX–X век, по времето на Първото българско царство, върху тези основи започва изграждането на замъка. Византийски хроники разказват за 8-месечната обсада от армията на император Василий II през 1003 г., когато Видинската крепост устоява, преди да падне чрез подкуп.

През Второто българско царство Видинската крепост, включително цитаделата „Баба Вида“, става едно от най-важните укрепления в Северозападна България. Най-голямото ѝ разширение настъпва при цар Иван Срацимир, който управлява Видинското царство и използва замъка за своя резиденция. От този период датират новите вътрешни стени, кули и параклис от XIII–XIV век.

Османският хронист Евлия Челеби (XVII в.) посочва, че крепостта е укрепвана и допълвана по време на султан Баязид II (ок. 1475–1476 г.). През XVIII–XIX век замъкът вече не се използва за отбрана, а служи като оръжеен склад и затвор. Днес, при южния ъгъл на замъка, е запазена ниша с бесилка — свидетелство за мрачната история на затвора.

II. Архитектура и структура

Замъкът „Баба Вида“ е изграден като цитадела — централната, най-укрепена част на по-широката Видинска градска крепост, която османците наричали „Девствената крепост“, защото никога не е била превзета със сила.

• Форма: Трапецовидна, ориентирана от североизток (входа) към югозапад.
• Структура: Два пояса защитни стени, четири кули, четири бастиона, бойници, бартизани, наблюдателни и стрелкови позиции.
• Ключови елементи:
  • Срацимирова кула — висока 16 м, най-запазена, в северния ъгъл.
  • Войнишка кула — на северозападната вътрешна стена.
  • Входна кула — триетажна, североизточна.
  • Австрийска кула — осмоъгълна, двуетажна, източен връх.
• Ров и мост: Около външните стени има воден ров (широк 12 м, дълбок 6 м), пресичан първоначално от дървен, а днес каменен мост.
• Размери: Около 60–65 м ширина и 80–90 м дължина, обща площ с рова — приблизително 9,5 дка.

III. „Баба Вида“ днес

Замъкът функционира като музей от 1958 г. и е обявен за паметник на културата с национално значение през 1964 г. Включен е в Списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз (БТС), с наличен печат за колекционерите.

Музеят предлага възстановки на средновековната обстановка, експозиции от археологически находки и изложби. В югоизточния проход откъм Дунав е изграден летен театър с 350 места, където ежегодно се провежда фестивалът „Видински театрални дни“.

Археологически разкопки разкриват останки от седем вида птици, включително вече изчезнали от района глухар и сив жерав. Сред най-ранните в страната са и находките от домашна пуйка. През 1992 г. на фасадата на Войнишката кула е открита вградена на 12 м височина каменна скулптура на човешка глава — ценен артефакт от средновековната скулптура.

IV. Работно време и такси

Работно време:

• Април – октомври: 09:00 – 18:00 ч. (без почивен ден)
• Ноември – март: 09:00 – 17:00 ч. (понеделник — почивен ден)

Входни такси (ориентировъчни):

• Възрастни — 6 лв.
• Ученици, студенти, пенсионери — 2 лв.
• Семейни билети и групи — с отстъпки
• Такса за беседа с екскурзовод — 10–20 лв. (в зависимост от езика и размера на групата)
• Такса за фотографиране/видеозаснемане — 5 лв.

„Баба Вида“ не е просто исторически паметник — това е жив символ на многовековната история на българските земи, съхранил духа на средновековните царства, османските времена и възрожденската епоха. Всеки посетител, прекрачил прага на замъка, усеща величието на миналото и свидетелства за усилията на поколенията да съхранят този безценен паметник.

Ако планирате пътуване до Северозападна България, посещението на „Баба Вида“ е задължителна спирка, която ще ви потопи в атмосферата на вековната история на Видин.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК