БАЧКОВСКИ МАНАСТИР
Бачковският манастир „Успение Богородично“ е сред най-старите и значими православни манастири в България. Основан през XI век, той представлява уникален духовен и културен център, съчетаващ богато византийско, грузинско и българско наследство. Манастирът е втори по големина в страната след Рилския манастир и е сред най-посещаваните светини в България.
Манастирът е разположен в красивата долина на река Чая (Чепеларска река), в Западните Родопи, на около 10 км южно от Асеновград и на 30 км от Пловдив. До манастира се стига по живописен път, който преминава през дефиле с високи скали и гъста растителност. Последният участък е пешеходна алея, обградена от сергии с традиционни родопски изделия, билки, мед, млечни продукти и сувенири.
I. Историческо развитие
Основаване и грузински период (XI–XIV век)
Манастирът е основан през 1083 г. от грузинския военачалник Григорий Бакуриани и брат му Абазий. Бакуриани е велик доместик (командир на западните войски) при византийския император Алексий I Комнин. Основателите съставят типик (устав), който забранява намесата на светски и духовни власти в делата на манастира и изключва монаси от гръцки произход от братството. Текстът е запазен на гръцки и грузински език и свидетелства за строго установен ред и автокефалност на обителта.
Манастирът се развива като център на грузинската духовност и книжнина. Тук възниква Петрицонската книжовна школа (по името на крепостта Петрич), в която работят известни книжовници като Йоан Петрици, ученик на византийския философ Йоан Итал. През XIV век тук все още се преписват грузински ръкописи, което показва устойчивото културно влияние на Грузия.
Период на българско покровителство и османска власт (XIV–XIX век)
През 1344 г. византийската императрица Анна Савойска отстъпва Станимашката област (днешен Асеновградски регион) на българския цар Иван Александър, като политически съюз. Царят покровителства манастира, което се отразява и в живописните сцени от костницата, където е изобразен като ктитор. След падането на Пловдив под османска власт (1364), а по-късно и на Търново (1393), манастирът става прибежище на българската духовност. Смята се, че патриарх Евтимий намира убежище в Бачковския манастир и продължава книжовната си дейност до смъртта си около 1404 г.
През XVI век манастирът изпада в упадък. Главният храм е разрушен, но е възстановен през 1604 г. при игумена Партений. В периода 1604–1643 г. се изграждат и украсяват новият храм, трапезарията и притворът. През 1628 г. ставропигиалният статут на манастира е потвърден от патриарх Кирил Лукарис.
Национално възраждане и модернизация (XIX–XX век)
През XIX век, въпреки силното гръцко влияние, манастирът постепенно се българизира. През 1869 г. е създадено училище за обучение на гръцки език, но през 1894 г. обителта преминава под ведомството на Българската екзархия. Изпратени са монаси от Рилския манастир, които възстановяват българското монашество.
През Втората световна война в манастира се евакуира Пловдивската духовна семинария. През 1947 г. пожар унищожава библиотеката – загуба на безценни ръкописи и книги. След 1945 г. започва възстановяване на сградите и стенописите, като през 2002 г. е завършена реставрацията на костницата.
II. Манастирски комплекс и архитектура
Манастирът обхваща два основни двора – северен и южен. В северния двор се намира главната църква „Успение на Пресвета Богородица“, построена през 1604 г. в триконхален стил. В нея се съхранява уникален дърворезбен иконостас с икони от XVII и XVIII век. Живописта е подновена през 1850 г. от Мосхос Одринчанин.
В южния двор се издига църквата „Св. Никола“ (1834–1837), изписана от Захари Зограф през 1840 г., включително и с автопортрет на художника. Тук се намира и старата трапезария с фрески от 1643 г., изобразяващи Страшния съд, Вселенските събори, антични философи и сцени от Богородичния акатист.
Църквата „Св. Архангели“ (XII–XIV в.) е двуетажна и съдържа стенописи от Захари Зограф и Мосхос. Тук се пази и средновековна икона на архангелите Михаил и Гавраил.
Костницата е разположена извън основния комплекс, на около 300 м. Тя е двуетажна: долният етаж е костохранилище, а горният – храм със стенописи от XII век, сред които видения на пророк Йезекил, Страшния съд и образи на ктиторите. Портретът на цар Иван Александър е сред най-ценните образци на средновековното царско изображение.
III. Чудотворната икона на Света Богородица и предмети
Най-голямата светиня на манастира е чудотворната икона на Св. Богородица, обкована със сребро през 1311 и 1819 г. Според предание, тя се е появила по чудо от Грузия и е открита в местността Клувията. На втория ден на Великден ежегодно се провежда литийно шествие с иконата до мястото – древна традиция, спазвана и до днес.
В манастирския музей се съхраняват богослужебни предмети, икони, ръкописи и утвар. Особено ценен е сребърен дискос от 1644 г., дело на чипровския майстор Петър. Част от ръкописите се пазят в Църковно-историческия и архивен институт, а други в музеи в София и Атина.
IV. Туризъм и съвременен живот
Бачковският манастир е включен в програмата “100 национални туристически обекта” и приема посетители всеки ден от 08:00 до 17:00 ч. В манастирските храмове се извършват кръщенета, венчавки и други тайнства.
В района около манастира е развита туристическа инфраструктура: магазини, заведения, места за отдих, маршрути за разходка и поклоннически туризъм. На пешеходната алея към манастира се предлагат местни продукти – сирена, сладка, билки, текстил и др. Наблизо могат да се посетят и други забележителности като Асеновата крепост, Чудните мостове, пещерата Ухловица и природни маршрути в Родопите.
Бачковският манастир „Успение Богородично“ не е просто религиозен център, а място, в което се преплитат вековни културни, духовни и художествени традиции. От неговото основаване през XI в. до днес той остава живо свидетелство за богатото наследство на българската и православната цивилизация. Със своите архитектурни съкровища, стенописи, чудотворна икона и духовна атмосфера, манастирът заслужава вниманието както на поклонниците, така и на всеки любознателен пътешественик.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
