ПЕЩЕРА “БАЧО КИРО”
Пещера „Бачо Киро“ – природно чудо и най-древното свидетелство за Homo sapiens в Европа
Пещера „Бачо Киро“ е карстова пещера, намираща се в северната част на България, в живописната местност на Предбалкана, в рамките на община Дряново, област Габрово. Изключително богата на геоложки форми, археологически находки и биологично разнообразие, тя е не само популярна туристическа дестинация, но и обект с изключително научно значение.
Най-голямата ѝ слава произтича от факта, че в нея са открити едни от най-ранните доказателства за присъствието на съвременния човек (Homo sapiens) в Европа, датирани на около 46 000 – 47 000 години, когато континентът все още е доминиран от неандерталците.
I. Географско разположение
Пещерата е разположена на около 300 метра западно от Дряновския манастир, в карстовата зона на Дряновския пролом, част от Предбалканския геоморфоложки район. Надморската ѝ височина е около 335 метра, а входът ѝ е издълбан в отвесна варовикова скала.
В близост до нея се намира и водната пещера Андъка, която заедно с пещера „Бачо Киро“ и Дряновския манастир образуват един от най-атрактивните природно-културни комплекси в България.
II. Произход и геология
Пещерата е образувана в резултат от дългогодишна ерозионна дейност на подземните води, главно на река Андъка, върху варовиковите скали от юрски период. Това е типичен карстов процес, водещ до оформянето на сложна мрежа от галерии, проходи и зали.
Общата дължина на проучените и достъпни за туристи галерии е над 3 600 метра, макар че благоустроената част е с дължина около 700 метра.
III. Име и история
Първоначално известна като „Дряновска пещера“, през 1940 година тя получава името „Бачо Киро“ в чест на Киро Петков Занев (1835–1876) — виден български възрожденски учител, революционер и участник в Априлското въстание. Бачо Киро загива геройски в борбата за освобождение на България от османско владичество.
Първото ѝ благоустрояване е извършено от дряновски туристи през 1937 година, което я прави първата официално устроена пещера за посещения в България.
IV. Археологическо значение
Ранни обитатели
Първите значими археологически разкопки в пещерата са проведени в залата, известна като „Преддверието“. Там археолозите откриват:
- Каменни сечива от кремък и кост
- Остатъци от огнища
- Следи от обработка на животински кости
- Доказателства за дълготрайно обитаване
Датировките сочат, че пещерата е била населявана както през средния палеолит (преди около 70 000 – 50 000 години), така и през горния палеолит (между 43 000 и 26 000 години пр.н.е.).
Сензационното откритие от 2020 г.
През 2020 година екип от международни учени, включително български, публикува резултати от изследвания, извършени в пещерата „Бачо Киро“. Използвани са високоточно радиовъглеродно датиране (AMS dating), палеогенетичен анализ и протеомика. Заключенията са революционни:
- Намерените човешки останки принадлежат на Homo sapiens, а не на неандерталци
- Датирани са на между 45 000 и 47 000 години, което ги прави най-старите доказателства за съвременен човек в Европа
- ДНК анализът показва смесване между Homo sapiens и неандерталци, потвърждавайки съжителство и възможен културен обмен
Това откритие поставя България в центъра на европейската праистория и предефинира познатите хронологии за разпространението на човека на континента.
V. Природни формации
Пещерата впечатлява с разнообразие от вторични карстови форми:
- Сталактити – образувания, висящи от тавана
- Сталакмити – издигащи се от пода
- Сталактони – при сливане на двата горни вида
- Каменни водопади и драперии – тънки пластове, подобни на платове
- Фигури с митичен и реален облик – сред тях: риба, змия, Богородица с младенеца, мечка, човек
Най-емблематичната атракция е т.нар. „Чистилище“ – изключително тесен тунел с размери 60 х 40 см. Според местна легенда, само праведен човек може да премине през него без затруднение.
VI. Климат и екология
- Температура: постоянна – 13°C
- Влажност: около 95%
- Осветление: изкуствено, адаптирано за опазване на микроклимата
- Биологично разнообразие: микрофауна, прилепи, редки гъби и водорасли
VII. Прилепна фауна
Пещерата е важно зимно убежище за прилепи. Регистрирани са следните видове:
- Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
- Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
- Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
- Нощник на Натерер (Myotis nattereri)
Средно около 100 прилепа зимуват в пещерата между декември и март. Прилепите са индикатор за екологичното здраве на района и са обект на природозащитни проекти.
VIII. Туризъм и достъп
Статут
- Част от Стоте национални туристически обекта на БТС
- Обявена за природна забележителност през 1962 г.
- Поддръжка: осигурена от местни туристически и екологични организации
Устройство и маршрути
- Туристически маршрут с дължина около 700 м
- Обособени зали с наименования: „Преддверие“, „Мечата зала“, „Срутеният камък“, „Пътят към Чистилището“
- Екскурзоводски турове на български и чужди езици
- Музейна експозиция на входа с находки и информационни табла
Работно време и достъп
- Работи целогодишно, с изключение на официални празници
- Паркинг и достъпна пътека от Дряновския манастир
- Част от пешеходния екопът, свързващ няколко туристически точки
Пещерата „Бачо Киро“ е не само природна и научна забележителност, но и светиня на българския дух, свързана с личността на едно от най-смелите имена в националноосвободителната борба. Тя е синтез между история, наука, природа и патриотизъм – изключително място за просвета, откритие и вдъхновение.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
