БОЯТ ПРИ АПТААТ В ПСВ (1916)

Боят при Аптаат (13–14 септември 1916 г.) е тактически епизод от Добруджанската кампания, в който 4-та пехотна Преславска дивизия на III българска армия преодолява укрепена противникова позиция на руско-сръбски части между Аптаат и Деведжикьой и стабилизира фланговете на българското настъпление след Тутракан и Добрич. Сражението е представително за логиката на добруджанските боеве: бърз оперативен ритъм, гъвкаво маневриране на бригадни колони, масирано и прецизно използване на дивизионната артилерия и критична роля на батарейните командири при разбиването на флангови заплахи. Във фокуса на деня попада подвигът на 3-та батарея от 5-и артилерийски полк под командването на капитан Георги Горбанов, чийто шрапнелен огън разсича развоя на вражеско обхождане и позволява на пехотата да задържи темпа на атаката и да овладее рубежа при Аптаат. Именно в тази връзка Аптаат е повече от „малка победа“ – той е разпознаваем възел в оперативната тъкан на кампанията, който показва как тактическа прозорливост на ниско ниво произвежда оперативен ефект на високо ниво. Възприеман в контекста на целия добруджански фронт (септември–октомври 1916 г.), Аптаат носи „подписа“ на III армия – целенасочена настъпателност, интегриране на артилерията с пехотата и системно лишаване на противника от инициатива. Тази статия разглежда боевете при Аптаат в четири равнища: стратегически контекст, оперативна обстановка и планове, самия ход на сражението, и накрая – артилерийската решимост като фактор за победата, със специален акцент върху действията на кап. Горбанов. За опора служат корпусът свидетелства за Добруджанската кампания и конкретните разкази за Аптаат и Преславската дивизия.

I. Стратегически контекст и мястото на Аптаат в Добруджанската кампания

За да бъде разбран Аптаат, той трябва да се впише в стратегическия кадър на 1916 г.: влизането на Румъния във войната, бързата българска реакция в Добруджа и търсенето на оперативно решение, което да изолира руско-румънските сили от Констанца–Черна вода и да разруши фронтовата им кохезия.

Добруджа като оперативен театър с асиметрии на воля, пространство и време

Добруджа през септември 1916 г. е театър с особен баланс: Централните сили – най-вече III българска армия – разполагат с ясно целеполагане и концентрирана воля, произтичащи от необходимостта да се обезпечи югоизточният стратегически фронт и да се санкционира румънското настъпление в Трансилвания чрез флангов натиск в източното направление; срещу тях стои хетерогенна коалиция (румънци, руснаци, както и сръбска доброволческа дивизия под руски оперативен чадър), чиято интеграция на командването е по-трудна, а логистичните оси – по-уязвими. Веднага след румънската мобилизация и преминаването на Карпатите от Букурещ, III българска армия под командването на ген. Стефан Тошев и под общата стратегическа рамка на групата на Макензен предприема бързо настъпление на север от Дунавската линия, като първите ударни постижения при Тутракан и последвалата Добричка епопея (5–7 септември) преформатират оперативната геометрия: съюзниците отстъпват към старата граница и търсят опора в предварително подготвени позиции, за да възстановят равновесието. Именно тук Аптаат се явява „втора вълна“ на принуждаване – продължение на натиска, което не допуска противникът да консолидира рубеж и да прехване инициативата. В този смисъл значението на Аптаат излиза отвъд тактическия терен: той фиксира устойчивия темп на III армия, налага на противника да „плаща“ време за всяка тактическа пауза и подготвя условията за следващите операции към ключовите възли Констанца и Черна вода. В стратегически план добруджанската динамика демонстрира как решителни локални удари, извършени в кратки времеви прозорци, могат да разрушат коалиционна защита, особено когато тя страда от разнородни съединения, различни доктринални навици и разпокъсани линии за снабдяване. По този начин Аптаат е малък, но показателен момент от целия цикъл „Тутракан – Добрич – Аптаат – Кобадин“, в който III армия постепенно изчерпва възможностите на противника да организира дълготрайна отбрана на юг от Констанца.

II. Оперативна обстановка, състав и планове на страните

След оттеглянето си към старата граница съюзниците на Антантата укрепват междинни опори и прикрито развръщат пехотни вериги за флангови удари; българската 4-та пехотна Преславска дивизия се движи на две колони с дивизионна артилерия, готвейки синхронни атаки по направлението Аптаат–Деведжикьой.

Преславската дивизия като инструмент на маневрен натиск и ролята на бригадните колони

4-та пехотна Преславска дивизия, настъпваща в състава на III армия, е организирана в две бригадни колони, което позволява едновременно натиск и флангова застрашителност спрямо противника по линията Аптаат–Деведжикьой. Лявата колона – 1-ва бригада, включваща 7-ми Преславски и 31-ви Варненски пехотни полкове – получава задачата да атакува самия Аптаат, докато дясната колона – 3-та бригада с 19-и Шуменски и 47-ми пехотен полк – насочва усилие към Деведжикьой, търсейки разкъсване на позицията и принуждаване на противника към оттегляне на север. На нивото на огневата подготовка дивизията разчита на 5-и и 15-и артилерийски полк, като батареи се поставят за преки и косвени задачи: контрабатарейна борба, огън по окопите, а при необходимост – по развиващи се флангови вериги. Срещу тях стои разнороден противник – руски и сръбски полкове, укрепени в позиция с добри наблюдателни точки и готовност за активна отбрана, включително за използване на прикрити съединения в „междинния“ просвет между българските бригади. Интелигентното използване на пленничество и разпит на офицери от страна на ген. Пантелей Киселов дава на българското командване критичната представа, че пред него не стои само импровизирана застава, а истинска укрепена линия, опряна на селските гребени и полските вади. Така се оформя задачата за кратка, но концентрирана огнева подготовка, последвана от бърз излаз от окопите и силов натиск в дълбочина на позицията, като артилерията трябва да „скъса“ контурите на вражеската координация и да откъсне поддръжките от първата линия. Точно тази конфигурация – двуколонно настъпление, прикрито от разделени по участъци батареи, с възможност за бързо насочване на шрапнелен огън към неочаквани флангови появи – ще предреши по-късно и успешния изход при Аптаат.

III. Ход на сражението (13–14 септември 1916 г.)

Кратко въведение. Сутринта на 13 септември започва контрабатареен двубой, следван от настъпление на 1-ва бригада и изострящо се флангово напрежение в незаетия сектор между колоните; на 14 септември, поддържани от точен артилерийски огън, Преславци изтласкват противника иззад селото.

От утринния артилерийски двубой до атаките на 1-ва бригада и кризата във „фланговия просвет“

Около 6:15 ч. на 13 септември започва двубоят между българските и руските батареи, като противникът се стреми да фиксира българските окопи и да наруши ритъма на излизане на пехотните вълни от прикритието, докато българската артилерия търси и разстройва групите за атака в дълбочина на позицията. Към 8:00 ч. 1-ва бригада удължава бойния ред, за да намали незаетото пространство спрямо 3-та бригада – решение, продиктувано от необходимостта да се неутрализира риска от обхождане в „съшивката“ на двете колони; около 8:40 ч. дружините излизат от окопите и поемат към гребена под силен неприятелски огън. Между 9:00 и 10:00 ч. противникът пред фронта на бригадата е прикован, но именно тогава руснаците се възползват от числено превъзходство, за да обхванат фланговете на настъпващите – критична точка възниква вдясно, при незаетия просвет между колоните. На наблюдателно място при Кьоселер офицери от батареите улавят динамиката на този маньовър; българското командване „чете“ кризата от две страни – тактическа (непосредствено грозящо прерязване на 1-ва бригада) и оперативна (възможно разтърсване на цялата дивизионна атака), което налага бърза реакция с артилерия и част от резервите. В този именно прозорец ще се прояви ролята на 3-та батарея от 5-и артилерийски полк – не само като огнева мощ, но и като тактическо око, идентифицирало „тънката нишка“ на вражеската верига, която иначе би се залепила за фланга на 1-ва бригада. Развитието до привечер затвърждава, че настъплението, макар и под огън, запазва своя темп: към 15:20 ч. полковете на 1-ва бригада достигат гребена пред селото, а към 17:30 ч. противникът отстъпва иззад Аптаат, принуден от съчетанието на българския натиск отпред и „осветения“ от артилерията фланг, където опитите за обхващане са разбити. Този първи ден фиксира баланса – българите запазват инициатива, врагът е лишен от флангова изненада, а фронтът се прегрупира за продължение на 14 септември.

Консолидиране на успеха и изтласкване на противника от позицията при Аптаат

На следващия ден срещните битки се подновяват по цялата линия, като в участъка Аптаат–Деведжикьой Преславската дивизия пресира с двете колони в синхрон: 1-ва бригада продължава да придърпва напрежението към селото, а 3-та бригада уплътнява десния сектор, което намалява възможността за нови вражески флангови излизания. Дивизионната артилерия – 5-и и 15-и полк, със съдействие на гаубични батареи – изпълнява двойна роля: първо, контрабатарейна, за да се намали плотността на неприятелския огън; и второ, разкъсване на поддръжките, които руснаците опитват да придвижат към критичните участъци. В този режим на „огневи коридори“ пехотата получава възможност да затяга натиска на къси тласъци, без да допуска възстановяване на вражеската координация. Към края на деня противникът, загубил опората на първоначалната позиция и възпрян от точния български огън в опитите за контраатакуване, изоставя окопите пред Аптаат, като отстъпва по-назад, за да избегне вклиняване и разкъсване. Овладяването на селото от българите е следствие от тази системна комбинация: темпо на пехотата, своевременни маневри на бригадите за уплътняване на просветите и непрекъснато „осветяване“ на фланговете от батареите. Сражението приключва с тактически успех за Преславската дивизия и оперативен дивидент за III армия: изправеният срещу нея противник не успява да наложи нов устойчив рубеж преди ключовите възли на линията Констанца–Черна вода, а българското настъпление запазва инерцията си в дните, водещи към втория Кобадин. В този смисъл Аптаат е „малка брънка“ с голям ефект – отнема време, хора и инициативност на съюзниците и улеснява следващите маньоври на III армия.

IV. Артилерийската решителност и подвигът на капитан Георги Горбанов

В ядрото на боевете при Аптаат стои качеството на артилерийското командване и способността на батарейните началници да „четат“ терена и противника при минимален времеви резерв; действията на кап. Горбанов са емблематични.

„Тънката нишка“ на фланга: как батарея променя деня

Една от най-чистите прояви на артилерийско тактическо майсторство в Добруджа е реакцията на 3-та батарея от 5-и артилерийски полк, командвана от кап. Георги Горбанов, когато между двете колони на Преславската дивизия се появява „тънка нишка“ – в действителност вражеска пехотна верига, подготвяща удар във фланга на 1-ва бригада. В условия на „празно пространство“ по картата, където липсата на синор можеше да подведе наблюдателя, опитното око на батарейния командир разпознава човешката динамика и мигновено насочва оръдията; последвалият шрапнелен огън разпръсква веригата и прекъсва атакуващия импулс, който би могъл да сгъне десния фланг на 1-ва бригада и да превърне тактическото напрежение в оперативен срив. Опитът на руска батарея да „заглуши“ българската се сблъсква с бързото пренасочване на огъня – 3-та батарея вступва в кратък, но резултатен контрабатареен двубой и принуждава противниковите оръдия да замлъкнат и да се оттеглят. Междувременно долита и гаубичен огън от дивизионния ешелон и батареи на 15-и полк, които „обличат“ боя с дълбочинни удари по поддръжките. Когато руският командир насочва гъсти вериги срещу участъка на батареята, кап. Горбанов заповядва да бъдат залети с шрапнели на къси тласъци, така че атакуващите да бъдат „заковани“ в земята и разслоени. Успоредно ген. Пантелей Киселов, оценил риска, подава резерви към критичния просвет и окончателно запушва фланговата опасност. Този епизод е не просто „героичен момент“ – той е учебникарски пример как наблюдение, разпознаване на модел, бързо целеуказване и дисциплинирано изпълнение на огневите процедури променят развоя на деня; от него следва непосредственият тактически резултат (овладяването на гребена и селото) и косвеният оперативен ефект (съхранен темп на настъплението и отнета инициатива на противника). Затова подвигът на батареята остава в паметта на преславските полкове не като изолиран епизод, а като концентриран урок за ролята на артилерията в маневрената война на Добруджа.

V. Оперативните последици за III българска армия

След боевете при Аптаат III армия консолидира фронта и подготвя нова фаза от настъплението към Констанца и Черна вода, като тактическият успех има многопластов ефект върху плановете на българското и съюзното командване.

От локален тактически успех към оперативна стабилност

Победата при Аптаат осигурява оперативно дишане на III армия. До средата на септември настъпателните действия след Тутракан и Добрич създават риск от прекомерно разтягане на съединенията. Българските дивизии са в движение вече повече от десет дни, поемат нови линии и имат нужда от твърди тактически опори, за да избегнат контраудари. Успехът на Преславската дивизия да овладее селото и да изтласка противника създава първия истински стабилен фронтов участък след Добрич, който може да бъде използван като изходна база за следващи настъпателни стъпки. Ген. Стефан Тошев използва тази стабилизация, за да прегрупира артилерията и да даде възможност на конницата и на северния фланг да извършат разузнавателни действия в дълбочина, без опасност от внезапно пробиване на центъра.

Същевременно, боят при Аптаат демонстрира, че противникът — вече подсилен с руски части и сръбска доброволческа дивизия — няма способността да задържи инициатива. Той се защитава храбро, но липсата на ясно централизирано командване и бързо разгръщане на резервите не позволява да се изгради стабилен отбранителен пояс. Оттук следва и оперативният извод, който Тошев извежда в докладите си до ген. Макензен: българската армия може да поддържа настъпателен темп, при условие че огневата поддръжка остане синхронизирана с движението на пехотата и че фланговете се държат чрез гъвкаво маневриране на дивизионните батареи.

Подготовка за следващата фаза – настъплението към Кобадин

След овладяването на Аптаат и Деведжикьой III армия се готви за ново сблъскване — боевете при Кобадин и Топрайсар в края на септември. Аптаат служи като естествено стъпало за това настъпление. Придвижването на артилерията напред, изтеглянето на тиловите ешелони и създаването на временни складове за боеприпаси стават възможни именно защото теренът около Аптаат е стабилизиран. Българското командване вече има и ценен опит от сражение срещу укрепена позиция на смесен противник, което ще му позволи да адаптира тактиката си при следващите укрепени сектори.

Успехът при Аптаат показва още нещо важно — потенциала на ниските командни звена да вземат решаващи решения в реално време. Това ще стане характерна черта на Добруджанската кампания. От този момент нататък III армия ще действа все по-гъвкаво: артилерията ще получава повече свобода за избор на огневи позиции, а пехотата ще разчита на местна инициатива и бързо сгъстяване на силите в точките на пробива.

VI. Съпоставка на тактиките и особеностите на добруджанската война

Кратко въведение. Боят при Аптаат е добър пример за сблъсък между две военни школи — руско-сръбската отбранителна система и българската маневрено-настъпателна доктрина, развита след Балканските войни.

Българската настъпателна система – синхрон между пехота и артилерия

През 1916 г. българската армия вече има зад гърба си два мащабни конфликта — Балканската и Междусъюзническата война — и добре усвоен модел на настъпление, основан на координацията между пехотата и артилерията. При Аптаат това се вижда в прецизното разпределение на бригадите и в способността на артилерията да реагира автономно на промените в полето. Българската тактика залага на внезапност, къса артилерийска подготовка и концентриран удар, който да разруши моралната устойчивост на противника. Преславската дивизия прилага именно този модел: след кратък огневи двубой пехотата излиза от окопите и атакува вълнообразно, докато батареите поддържат напредването с огън „на стъпала“.

Руско-сръбската отбрана – класическа позиционна линия

Срещу този модел стои руско-сръбската доктрина, която предпочита статична отбрана, опряна на изкуствено укрепени линии. При Аптаат това се проявява в изграждането на окопи и наблюдателни пунктове, но не и в гъвкава мобилна защита. Противникът не успява да използва численото си превъзходство динамично — атаките във фланга закъсняват, резервите са бавно прехвърляни, а контраударите се осъществяват без огнева синхронизация.

Контрастът между двете школи е очевиден: българската тактика е подвижна, концентрична и прагматична, докато руско-сръбската система остава доктринално привързана към линейната позиция. Именно тази разлика обяснява защо сравнително малки български съединения успяват да постигат решителни успехи срещу по-многочислени противници в Добруджа.

VII. Човешките измерения и жертвите

Зад сухите оперативни линии на картите стоят човешки съдби — артилеристи, пехотинци, офицери и свързочници, които изнасят на плещите си тежестта на настъплението.

Жертвите на Преславската дивизия

Сраженията при Аптаат и Деведжикьой са ожесточени. Пехотните дружини понасят сериозни загуби от картечен и шрапнелен огън, особено при първите атаки сутринта на 13 септември. По данни от дивизионните дневници загиналите и ранените достигат няколкостотин души, но моралният дух остава висок. Полевите лекари и санитарните дружини работят в непосредствена близост до фронтовата линия, често под обстрел, което показва организация и готовност, изведена от опита на Балканските войни.

Паметта за падналите и вътрешното усещане за мисия

Сред редовете на войниците битува ясно съзнание, че борбата в Добруджа е не просто част от общия фронт на Централните сили, а национална мисия – защита на североизточната граница и възмездие за поробените земи. В този смисъл жертвите при Аптаат се възприемат не като трагедия, а като принос към голямата кауза на националното обединение. По-късно, в спомените на участници от Преславската дивизия, се усеща именно това – сплотеността между пехота и артилерия, вярата в правотата на делото и уважението към офицерите, които вземат решения с хладен разум и морална твърдост.

VIII. Историография и памет

След войната боят при Аптаат остава по-слабо познат на широката публика, но в военната историография той има особено място като пример за синхрон между командване и местна инициатива.

Военноисторическо осмисляне след войната

В междвоенния период българските военни историци – като ген. Никола Жеков и полк. Христо Христов – анализират Добруджанската кампания като образец на оперативна гъвкавост. В техните трудове Аптаат е споменаван редом с Тутракан и Кобадин като доказателство, че III армия притежава висока култура на командване и отлично взаимодействие между родовете войски. По-късно, в изследванията на Военноисторическия архив във Велико Търново, делото на кап. Георги Горбанов е отделено като пример за индивидуално майсторство и бърза реакция под натиск.

Паметта в съвременния контекст

Днес името на Аптаат присъства по-рядко в общественото съзнание, но за военните изследователи то остава маркер за умението на българския офицер да вижда цялостта на бойното поле. Във военните училища примерът на 3-та батарея се използва като класическо упражнение по разпознаване на флангова заплаха и целеуказване при ограничено време. В паметта на Преславци и наследниците на техните полкове това сражение остава символ на братството по оръжие, на техническата прецизност и на интелектуалната култура на българската артилерия.

Боят при Аптаат е не просто епизод от дългата Добруджанска кампания, а концентриран израз на нейния дух – настъпателност, рационалност и синхрон. В оперативен план той стабилизира фронта и подготвя настъплението към Констанца; в тактически – показва как артилерията може да спаси деня чрез решителност и хладнокръвие; в морален – доказва, че българският войник воюва със съзнание за мисия.

Подвигът на капитан Георги Горбанов и неговата батарея символизира цялата същност на българската военна традиция – комбинацията от интелект, дисциплина и храброст. Сражението при Аптаат остава една от онези „малки“ победи, които в сумата си изграждат големия стратегически успех на III българска армия в Добруджа. И макар името на това село да не стои редом с Тутракан или Добрич в учебниците, то заслужава своето място в пантеона на българската воинска доблест.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК