БЛАГОРОДНА БОЖИНОВА

Българската история винаги е била белязана от кръвта и страданията на нашите предци – мъже и жени, които са копнеели за родината си и са били готови да жертват всичко за нея. От нея блика несломим патриотизъм и жертвоготовност. Потомците на тези хора днес сме ние, а много от тяхното наследство остава скрито – с имена, които не са вписани в официалните исторически книги, но които са част от жертвения български пантеон.

Сред тези непознати и често премълчавани герои е и една жена – писателката Благородна Божинова, чието житейско свидетелство носи белега на страдание, но и на непреклонност. Историята ѝ достига до нас чрез разказа на нейния родственик Йоан Салех и остава завинаги в паметта на българския народ.

I. Детство и семейна трагедия

Благородна Божинова е родена през 1925 г. в село Гега, Петричко. Нейното семейство е със силни български корени от Струмица. Баща ѝ е учител – интелигентен човек, отдаден на просветата и националната кауза, който работи първо в Струмица, а след това и в селата Ключ и Скрът.

Жестоката съдба обаче връхлита семейството. Бащата е убит от сърбите – хвърлен е от скалите. Това не е изолиран случай – след войната много български учители, свещеници и интелектуалци в Македония са били подложени на репресии именно заради своята принадлежност и дейност. Майката на Благородна, сломена от тази трагедия, умира само година по-късно, оставяйки четири сирачета.

Децата са изпратени в сиропиталища, където израстват в лишения и мъка, но и със силна воля да оцелеят. Благородна е духовно сродена и с една от най-знаковите личности на българския XX век – пророчицата баба Ванга, с която е близка родственица по майчина линия.

II. След 9 септември 1944 г. – еуфория и заблуда

Историята на Божинова е неразривно свързана с драматичните събития в България след 9 септември 1944 г., когато новата власт започва активно да пропагандира идеята за „славянско братство“ и създаването на бъдеща югославска федерация.

В този период стотици млади българи, включително и Благородна, се увличат по този ентусиазъм и заминават да следват в Югославия. През 1947 г. тя се записва в Скопския университет. Това е и времето, когато започва процесът на насилствена македонизация – опитите на югославската власт да изгради „нова нация“, която да се отграничи от българската идентичност.

III. Натискът на УДБ-а и арестът

След дипломирането ѝ в Скопие, емисари на зловещата УДБ-а (югославската тайна разузнавателна служба и репресивна полиция) ѝ предлагат да се „определи за македонка“ и да приеме югославско гражданство, за да остане да работи и живее в Югославия.

Тя категорично отказва. След 1948 г., когато Югославия се отцепва от съветския блок след разрива със СССР и резолюцията на Коминформбюро, отношенията между София и Белград се влошават. Точно тогава започват масови арести на българи в Македония. Благородна е обвинена в шпионаж в полза на България – абсурдно обвинение, но характерно за политическите чистки на епохата.

IV. Изтезания и концлагерът „Герово“

Благородна Божинова преминава през редица арести, изтезания и унижения в различни участъци и затвори. В крайна сметка е хвърлена в концлагера „Герово“, разположен в Хърватска – едно от най-мрачните места на титовия режим.

Там тя прекарва 16 месеца в нечовешки условия – студ, глад, мизерия и непрекъснати физически и психически издевателства. Самата тя описва това време като „оцеляване по Божията воля“, защото според природните закони е било невъзможно да остане жива.

„Герово“ е част от мрежата лагери и затвори в Югославия, сред които се нареждат и печално известните Голи Оток, Идризово, Сремска Митровица, Ниш, Зайчар, Земун. Хиляди българи минават през тях. По свидетелства, при режима на Тито са загинали над 30 000 българи, а над 200 000 са преминали през затворите и лагерите.

V. Завръщане и ново начало в България

През 1956 г., след ХХ конгрес на КПСС и новото сближаване между Югославия и СССР, на Божинова е позволено да се завърне в България. Тежко болна и съсипана физически, тя прекарва дълго време по болници и санаториуми, където се възстановява от преживените мъчения.

По-късно намира опора в семейството. Омъжва се за д-р Пело Дунов Пелов, ветеринарен лекар от село Ослен, Криводол, Мездренско. Той е и полковник от запаса, участвал в заключителната фаза на Втората световна война. От брака им се ражда дъщеря – Неолина, която става известен музикален педагог.

VI. Писателската мисия – „Изповед от Титовия рай“ и „Жертвено поколение“

След като оцелява, Божинова решава, че не може да мълчи. Тя започва да описва преживяното в статии и спомени, публикувани в списание „Пламък“, вестниците „България“, „Македония“ и други.

Големият интерес я кара да издаде две книги:

• 1992 г. – „Изповед от Титовия рай“ – първото кратко издание, което шокира обществеността с разказите за лагерите.
• 1996 г. – „Жертвено поколение“ – разширен вариант, в който подробно се описват насилствената македонизация, лагерите и съдбата на стотици българи.

Книгата има широк отзвук, а спомените ѝ започват да се подготвят и за издание на английски език, за да достигне истината и до международната аудитория.

VII. Предисловие към „Жертвено поколение“ – истината без премълчаване

В предисловието Божинова разкрива с неподправена сила политическите събития от онези години: насилственото налагане на „македонска нация“ в Пиринско, натиска да се пишат македонци, вкарването в затвори на отказалите, отварянето на границите и пропагандата за „федерация“.

Тя свидетелства за натиска над студентите в Скопие да приемат югославско гражданство, за масовите арести, концлагерите и репресиите. Разказва как „интелигентни и умни младежи оскотяваха от студ, глад и страх“.

Заключението ѝ е категорично:

На всички у нас, които мълчат за нашите страдания по политически съображения, искам да кажа, че там загиваха българи, загиваха за България. Премълчаването на тази истина е престъпление. Аз съм длъжна да кажа истината…

VIII. Значение и наследство

Историята на Благородна Божинова е не само лична трагедия, а свидетелство за едно цяло „жертвено поколение“. Тя показва как политическите игри и диктатури могат да опитат да унищожат националната идентичност, но и как човешкият дух може да устои.

Нейното творчество е документ за престъпленията на режима на Тито, но и за непреклонността на българската душа. То ни задължава да помним и да разказваме – за да не се повтори.

Благородна Божинова е едно от онези имена, които не бива да бъдат забравяни. Тя е жива връзка между страданието на поколения българи и нашето настояще. Нейният живот е урок – за силата на патриотизма, за непримиримостта пред лъжата и за дълга към истината. Историята ѝ е неразделна част от националната ни памет. Тя трябва да се разказва, защото, както самата Божинова казва: „Щом ще говорим за истината, каквато и да е тя, колкото и жестока да е, трябва да я кажем.“

Харесайте Facebook страницата ни ТУК