БЪЛГАРИЯ НЕ ПОДКРЕПЯ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ЗА ЕС

През Октомври 2019 г. България изготви позиция – подкрепена и от парламента – в която се казва, че съгласието на България за провеждането на първата Междуправителствена конференция зависи от “реален напредък” в спазването на “буквата и духа” на Договора за добросъседство и в работата на съвместната историческа и образователна комисия и от:

  • отказ от официална употреба на термина “македонски език” освен с бележка под линия и ясно упоменаване в документи в процеса на присъединяване, че българската страна не признава “македонски език” като отделен от българския;
  • добавяне в преговорната рамка на клауза за изпълнение на договора като част от целия процес на присъединяване;
  • вкарване на добросъседските отношения и изпълнението на договорите с членки на ЕС (България и Гърция) в условията и оценката им в глава 35 (“Разни”), която да е сред първите открити и последните закрити глави;
  • изпращане на вербална нота до членките на ООН с гаранции за отказ от всякакви претенции към географския регион Северна Македония, част от който е в България; пълен отказ от претенции за национални малцинства на българска територия (това е записано и в Договора, чл. 11, ал. 5) и реабилитация на жертвите на югославския режим с българско самосъзнание;
  • “конкретни резултати” в историческата комисия за отношението към Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание.

Каракачанов изрично споменава изпълнението на договора като критерий за съгласието на България заедно с пробиви в работата на историческата комисия.

КАКВО НЕ Е ИЗПЪЛНИЛА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Северна Македония не е изпращала вербални ноти на ООН, а в изпълнение на договора ” е постигнато съгласие за някои исторически личности. Гоце Делчев обаче не е сред тях. Комисията спря работа миналата година. Формален повод бяха предсрочните избори, обявени от премиера Зоран Заев, след като през октомври Франция блокира началото на преговорите. Оттогава не е имало заседания, макар от македонска страна да настояват, че тя предстои да се събере скоро.

Условия за конкретни резултати от работата на комисията обаче не са били упоменавани от ЕС като задължителни за начало на преговорите. Европейски представители настояваха на договорите с Гърция и България като условие за началото им, но след сключването лидерите смятат или че въпросът е решен, или че е в процес на решаване.

Договорът за добросъседство също не обвързва спазването на клаузите в конкретни срокове с подкрепата на България за членството в ЕС; формално са изпълнени точките за създаване на историческа и междуправителствена комисия три месеца след подписването му.

ЗА КАКВО Е “ОБЯСНИТЕЛНИЯ МЕМОРАНДУМ” ЗА ЕС

В средата на септември т. нар. обяснителен меморандум, изпратен от българските власти на делегацията, работеща по въпросите на разширяването, към Съвета на ЕС, изтече в македонските медии. Българските институции не съобщиха по официален път за изпращането му.

Обсъждането на тезите в него това лято обаче се споменаваше в европейски медии, цитиращи брюкселски източници, запознати с хода на преговорите в т. нар Работна група за разширяване и преговори за присъединяване към ЕС (COELA).

Текстът на меморандума, според изтеклата в БГНЕС (и частично видима през македонски медии) информация, обаче не се изчерпва с изречените в рамковата позиция становища – там има обяснения за термини като “македонски”, разглеждат се македонците като проект на югославския лидер Йосип Броз Тито, аргументира се тезата, че македонският език е диалект на българския. Изреждат се нерешените въпроси и исканията в рамковата позиция.

Новото е информацията, че България иска от страните в ЕС подкрепа на базата на документ с позиции срещу македонската идентичност и нация.

КАК РЕАГИРАТ МАКЕДОНСКИТЕ ВЛАСТИ

Реакцията на Скопие е сдържана. Премиерът Зоран Заев призовава за диалог и се готви за посещение при Борисов, за да обсъдят темата, но датата зависи от протестите в България.

Външният министър Буяр Османи отново ще е в София другата седмица. Той настоява, че за идентичност и език не се преговаря, но опита да омаловажи ситуацията – увери, че междуправителствената конференция е договорена и ще е през декември. Европейската комисия отрече това твърдение.

Министърът на отбраната Радмила Шекеринска заяви, че Северна Македония очаква “нашите съюзници, включително България, да ни помагат, а не да ни отблъскват.”

КАКВО КАЗВА ЕС

Неофициална информация сред европейски журналисти сочеше, че България е сама в позицията си. Това не е потвърдено, но поне две държави дадоха сигнал, че не подкрепят България. Германия изключи връзка между преговорите с ЕС и добавяне на двустранни въпроси. Направи го германският посланик в Скопие, а министърът на европейските въпроси Михаел Рот на практика определи българските искания като “нови критерии” за присъединяване, каквито по думите му не са въвеждани – направи го и миналата седмица, и тази. В последния си коментар повтори, че преговорите трябва да започнат възможно най-бързо и Германия иска това да стане през декември.

Словенският президент заяви, че е пристигнал на посещение в Скопие при колегата си Стево Пендаровски именно сега (в петък) заради важността на началото на преговорите и поиска България и Северна Македония да изяснят въпроса извън хода на преговорите.

ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР

България не е променила особено позицията си от миналата година, държи на условията си и повдига темата за преговорите месеци преди евентуалното провеждане на междуправителствена конференция. Действията ѝ обаче пораждат няколко въпроса. Част от тях няма да получат отговор заради непрозрачния на преговорите в работните групи на ЕС, но други пряко зависят от правителството:

Какво обяснява дългото мълчание на премиера Бойко Борисов по тема, която самият той, като премиер на държава председател на Съвета на ЕС през 2018 г., бе определил като стратегически приоритет на България – евроинтеграцията на Северна Македония?

Защо България прие позицията за първата междуправителствена конференция през 2019 г., налагайки нови условия за подкрепата си за македонската евроинтеграция, каквито нямаше нито в Договора за добросъседство, нито в последващи коментари?

КАКВО МИСЛЯТ БЪЛГАРИТЕ

По отношение на въпроса каква трябва да е принципната позиция на България относно започването на преговори на Република Северна Македония за членство в ЕС, общественото мнение е изключително категорично – 83,8 на сто не са съгласни България да подкрепи Република Северна Македония за членство в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие относно факти от историческото минало на България
Това показва национално представително проучване на “Алфа рисърч”, направено сред 803 души на базата на стратифицирана по регион и тип населено място извадка и подбор на респондентите по квота, възпроизвеждаща социално-демографската структура на страната.

Информацията е събрана по телефона в периода 26-29 октомври. Възложител на изследването е членът на ЕП Андрей Ковачев.
Проучването има за цел да регистрира нагласите на българските граждани относно позициите на България преди започването на преговори на Република Северна Македония с ЕС
Според 10,2 на сто България трябва безусловно да я подкрепи, независимо от нейното отношение към факти от нашето историческо минало. Едва 5,9 на сто нямат мнение по въпроса, което е индикатор за висока степен на определеност на мненията.