МАВЗОЛЕЙ-ПАРАКЛИС „СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“ В ПЛЕВЕН
Мавзолей-параклисът „Св. Георги Победоносец“ се намира в сърцето на град Плевен, точно на площад „Възраждане“, който е не само централен транспортен възел, но и духовно и културно средище на града. Районът около мавзолея е облагороден с алеи, пейки, озеленяване и фонтани. В непосредствена близост се намират Община Плевен, Регионалният исторически музей, Художествената галерия „Илия Бешков“, както и множество кафенета, книжарници и културни институции. Самата локация подчертава статута на мавзолея като централна точка на обществената и историческа памет на града.
I. Исторически контекст и идеята за изграждането
Освобождението на Плевен и цената на свободата
По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), град Плевен се превръща в епицентър на едно от най-решителните и кървави сражения – Обсадата на Плевен. Тя започва през юли 1877 г. и продължава цели 5 месеца, в които руските и румънските войски правят няколко неуспешни щурма срещу добре укрепените позиции на османската армия под командването на Осман паша.
След дълга и изтощителна обсада, включително и пълна блокада на града, на 10 декември 1877 г. Плевен капитулира. Победата е стратегическа и психологическа, а загубите – ужасяващи. Над 31 000 руски и 7500 румънски войници загиват в сраженията. Повечето от тях не са погребани поотделно, а са положени в масови гробове на различни места около града. Впоследствие, част от техните останки са събрани и погребани с почести в криптата на бъдещия мавзолей.
II. Проектиране, изграждане и участници
Архитектурен замисъл
Проектът на мавзолея е създаден от архитект Пенчо Койчев (1876–1954) – един от водещите български архитекти от началото на XX век. Той е известен с редица обществени сгради, сред които части от Софийския университет, жп гара София и сгради в архитектурния ансамбъл около Народния театър.
Пенчо Койчев проектира мавзолея в неовизантийски стил, съчетаващ православна архитектура с монументалност и духовна символика. Проектът предвижда както надземен параклис, така и подземна крипта, в която да се съхраняват костите на загиналите воини.
Строителство и родолюбив труд
Изграждането на мавзолея е възложено на Иван Наумов, предприемач от село Смърдеш (днес в Северна Македония). Той организира строителния процес, включващ майстори от различни краища на България.
Особено значимо е участието на войводи от ВМОРО, завърнали се в България след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), сред които:
- Васил Чакаларов – легендарен революционер, родом от Смърдеш
- Пандо Кляшев – участник в чети в Битолско
- Лазар Киселинчев – съратник на Чакаларов
Тяхното участие не е символично – те лично работят като каменоделци и строители, влагайки не само труд, но и национален идеализъм.
Период на строителство
Строителството продължава четири години – от 1903 до 1907 година. Финансирането е изцяло осигурено от доброволни дарения на българския народ – както от частни лица, така и от църковни общности и благотворителни организации. С това мавзолеят се утвърждава като народно дело, изградено с любов и признателност.
III. Художествени елементи и интериор
Иконостас и икони
Иконостасът в параклиса, както и вътрешните стенописи, са дело на двама от най-знаковите български художници:
- Иван Мърквичка (1856–1938) – чешки по произход, но смятан за един от бащите на българското изобразително изкуство, основател на Рисувалното училище в София (дн. НХА)
- Антон Митов (1862–1930) – известен художник, общественик и директор на Художествената академия
Иконите са рисувани в класически канон, но с индивидуален почерк, съчетаващ византийска традиция и национален дух. Основната икона на Св. Георги Победоносец, покровител на войниците, е изключително внушителна – светецът е изобразен в бойна поза, побеждаващ злото.
Крипта
Под основната зала се намира криптата, в която са погребани останки от над 1000 войници. Пространството е каменно, тихо и тъмно, напомнящо за вечния покой и жертвата на падналите. На стените има плочи с надписи и православни кръстове.
IV. Символика и значение
Мавзолеят е не само религиозен храм, а национален мемориал, носещ няколко нива на символика:
- Почит към загиналите православни воини от Русия и Румъния
- Признателност на българския народ към освободителите
- Национално единение – дарения от всички краища на страната
- Памет за саможертвата в името на свободата
На 3 март, 6 май (Гергьовден), 10 декември (денят на Освобождението на Плевен) и други паметни дати тук се провеждат тържествени церемонии, поднасят се венци, извършват се заупокойни литургии.
V. Практическа информация за посетители
- Работно време: Мавзолеят е отворен за посещения всеки ден, обикновено от 9:00 до 17:00 ч.
Забележка: Работното време може да варира в зависимост от сезона и официалните празници. - Вход: Посещението е свободно за граждани и туристи. При специални събития или групови посещения се препоръчва предварителна заявка до общинските културни служби.
- Снимки: Позволено е заснемане отвън. Вътре е позволено само без светкавица и с уважение към сакралната обстановка.
- Достъпност: Мястото е достъпно за хора с намалена подвижност, макар че криптата не разполага с асансьор.
- Адрес: пл. „Възраждане“, гр. Плевен 5800, България
VI. Статут и опазване
Мавзолеят е обявен за културна ценност от национално значение. Поддържа се от Община Плевен в партньорство с Българската православна църква и Министерството на културата. Редовно се извършват реставрации, последната от които е проведена през последното десетилетие с цел възстановяване на оригиналните стенописи и фасада.
Мавзолей-параклисът „Св. Георги Победоносец“ е едновременно храм, музей, паметник и национален символ. Построен с народна воля, проектиран от елитен архитект, украсен от най-големите български художници и издигнат с ръцете на герои от революцията, той въплъщава духа на българската признателност и историческа памет. Посещението му не е просто туристическа спирка, а възвишено преживяване, което приканва към размисъл, уважение и национална гордост.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК