ЧЕРНОРИЗЕЦ ПЕТЪР

БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯРЕЛИГИЯ

След втората четвърт на X век в българското общество започват да се проявяват отчетливи симптоми на духовна криза. Може би най-силният и характерен израз на тази критична ситуация се открива в разпространението на богомилството. Изворите, благодарение на които добиваме представа за него, ни разкриват една елементарна философия, белязана от нихилизъм и анархизъм. Водещ елемент на ереста е отрицанието – то обхваща не само Църквата и нейните Свети Тайнства, но и целия видим свят, възприеман като творение на дявола. Отхвърлени са децата и продължението на рода, държавата, установеният социален ред и изобщо целият обществен и духовен строй.

Причините за тази духовна криза могат да се търсят комплексно и многопосочно:

  • продължителните Симеонови военни кампании, довели до изтощение и обедняване сред населението;
  • известно изчерпване след големия културен бум от края на IX и началото на X век;
  • заселването на еретици от Мала Азия, които византийската власт умишлено разполага в граничните с българите територии;
  • и други фактори, които допринасят за духовното разколебаване.

I. Изворите за богомилството и духовната среда

Презвитер Козма

Домашните – създадени от българи – исторически извори, които ни разкриват картината в българското общество, са преди всичко „Беседа против богомилите“ на Презвитер Козма. Тя не просто обрисува богомилската ерес, но и бичува причините, довели до появата ѝ.

Черноризец Петър

Друг извор са Поучителните слова на Черноризец Петър. Докато Презвитер Козма е добре проучен и широко дискутиран, Черноризец Петър остава донякъде в сянка, макар че неговото творчество е също толкова важно за разбирането на духовната обстановка в България през X век.

II. Личността на Черноризец Петър

За личността на Черноризец Петър знаем малко – толкова, колкото изследователите успяват да извлекат от неговите книжовни произведения. Ясно е, че живее и пише през втората половина на X век. От откъслечени изречения в словата му може да се заключи, че преди да се замонаши е бил заможен човек с власт и дори вероятно е участвал във война.

Някои учени отъждествяват книжовника със св. цар Петър I Български (чиято памет се чества на 30 януари), който преди смъртта си приема монашество. Като аргументи се изтъкват:

  • богатството и високият сан, които вероятно е притежавал Черноризец Петър преди да стане монах;
  • сходства между части от неговите творби и поучителни изречения, приписвани на св. цар Петър в различни сборници;
  • и фактът, че в редица книжовни паметници Черноризец Петър, подобно на Симеоновия наследник, е посочен като свят човек.

Категорични доказателства за тази идентичност обаче засега липсват.

III. Творчеството на Черноризец Петър

До днес са достигнали четири пространни слова:

  1. Слово за поста и молитвата
  2. Поучение за спасението на душата
  3. Слово за временния живот
  4. Слово за различната неправда

Смята се, че той е автор и на една Молитва към Богородица.

Тези произведения са били изключително популярни в православната книжнина и са запазени в две основни редакции в паметници от XII до XVII век, главно руски по произход, но също и български и сръбски.

IV. Теми и послания

Поучителните слова на Черноризец Петър са ценни не само като нравствени поучения за укрепване на морала, но и като тъжна илюстрация на духовното състояние на българите, което е предизвикало написването им.

Основни акценти

  • Боголюбието и наставлението в православната вяра
  • Братолюбието и благочестието, произтичащи от боголюбието

„Слово за различната неправда“

В него авторът изобличава принципите на богоотстъпничеството и разгулния живот. Правдата е представена като Божия и вдъхновена от Бога, а неправдата – като отрова, донесена от дявола.

Неправдата привлича с лукаво многообразие и с привидната лекота на временната сладост. С горчивина авторът отбелязва:

Понеже, човече, Бог много помага, но човеците сами не искат да пострадат заради Бога.

Черноризец Петър рисува следната духовна картина:

  • „И човеците възприеха неправдата, а правдата отхвърлиха… Защото се вдигна блудството над девствеността, порокът над чистотата, омразата над любовта, ненаситността над поста, пиянството над трезвеността, обидата над смирението, разбойничеството над братолюбието, скъперничеството над щедростта, немилостта над милостта, беззаконието над закона, а злите дела над праведните.”

„Слово за поста и молитвата“

Тук авторът поетапно развива необходимостта от духовна промяна.

  • На първо място – вярата и любовта към Бога.
  • След това – изпълнението на Божиите заповеди, а първата от тях е братолюбието.
  • Следват наставления да се избягват грехове като блудство, кражба, лъжа, убийство, клевета, както и да се проявява уважение в семейството и почит към властта.

Авторът подчертава, че Божиите заповеди важат еднакво за всички – и за простолюдието, и за господарите.

V. Отношение към грешниците

Не бива да се мисли, че Черноризец Петър е суров и безмилостен към грешниците. Той добре съзнава слабостите на своето паство.

За да покаже падението на сънародниците си, често прибягва до сравнения от животинския свят, в които зверовете изглеждат по-малко жестоки от хората. Но освен че изобличава, той и поправя, и милва – с болка и любов призовава към покаяние и избавление.

Проповедникът е наясно, че изправянето на грешника трябва да бъде съобразено със силите му. Това проличава например в наставленията за поста и въобще в цялостния тон на поучителните му слова.

Особено показателен е следният пасаж:

Вярващият човек трябва да се погрижи за себе си, преди да умре. И ако не може да живее като добрите християни, които не ценят нищо тленно и бързо изчезващо и които не щадят тялото си, то поне като слабите и немощни християни да живее.

Черноризец Петър е един от забравените български средновековни автори, чиито поучителни слова и днес не са загубили актуалността си. Въпросите на боголюбието, братолюбието и морала остават винаги живи и значими.

Благодарение на труда на Румяна Павлова, словата на Черноризец Петър са преведени и публикувани на съвременен български език и са достъпни за всеки любознателен читател. Тяхната ценност се потвърждава от широкото им разпространение в православния свят и от факта, че в редица случаи преписвачите го споменават като светец.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК