ЧАСОВНИКОВА КУЛА В БОТЕВГРАД
Часовниковата кула в Ботевград е не просто архитектурен паметник – тя е жив символ на идентичността на града и неговата история. Извисявайки се гордо в самия център на Ботевград, кулата и до днес изпълнява своето първоначално предназначение – да отброява времето за жителите и гостите на града с мелодичния си камбанен звън. Вписана е в списъка на Стоте национални туристически обекта на България, което я нарежда сред най-значимите културни и исторически забележителности в страната.
I. Исторически контекст: едно село става град
Историята на кулата е неразривно свързана с една от най-значимите промени в развитието на региона през 19. век. До 1865 г. днешният Ботевград е носел името село Самунджиево, известно със стратегическото си местоположение на важния път между София и Видин.
По предложение на Мидхад паша, виден османски държавник и реформатор, Самунджиево е обявено за град и околийски административен център. Това административно издигане поражда необходимост от символична и практическа постройка, която да покаже напредъка и статуса на новия град.
През 1866 г. е започнато строителството на Часовниковата кула – дело на известния врачежански майстор строител Вуно Марков, който по това време има солиден опит в изграждането на монументални сгради в района.
Кулата е плод на съвместния труд на занаятчии от няколко населени места. Оригиналният часовников механизъм е изработен ръчно от местния железар Генчо Наков, наричан „Кантарджията“ заради прецизните си умения с металните механизми. Камбаната, която до днес озвучава часовете, е лята от майстор Лазар Димитров от Банско – селище, прочуто със своите камбанолеячи.
Любопитен и често разказван исторически детайл е първоначалната символика на върха на кулата. Там била поставена малка дървена къщичка, от която на всеки кръгъл час излизал турчин с фес, който с поклон приветствал отброяването на часовете от камбаната. Тази жива картина напомняла на местното население за господството на Османската империя.
След Освобождението през 1878 г., местните жители демонстративно свалят и изгарят тази къщичка – акт, който символично заличава стария ред и бележи настъпването на нова ера за града.
II. Архитектурни характеристики: хармония между стилове
Обща височина и конструкция
Часовниковата кула в Ботевград впечатлява с височината си от 30 метра, което я прави най-високата часовникова кула в България. Структурата ѝ е изградена от едри ломени камъни, добити от кариерата при село Боженица, както и висококачествен дървен материал от горите край село Врачеш.
Кулата е съставена от три ясно разграничени и пропорционално съчетаващи се части:
- Основата е квадратна, масивна, с височина около 11 метра, и включва малка вратичка, през която се влиза за обслужване на механизма.
- Средната част е с леко стеснена форма, ръбовете ѝ са подчертани с декоративни полуколони, завършващи с изящен вълнообразен корниз.
- Горната част е шестоъгълна, допълнително стеснена, и приютява часовниковия механизъм и камбаната. Завършва със заострено кубе, напомнящо минарета от османската архитектура.
Декорация и стил
Бароковите елементи и стенописите придават допълнителна художествена стойност на кулата. По корнизите могат да се видят сини фрески, които напомнят орнаментите по фасадите на пловдивските и копривщенските възрожденски къщи.
През 1870 г. е добавен ветропоказател, който допълва визуалния профил на кулата.
Вътрешна структура
Вътре в кулата има спираловидно дървено стълбище, което води от входа в основата до часовниковия механизъм. Камбаната, поставена високо горе, разнася звъна си на разстояние до 3 километра, което и днес е впечатляващо.
III. Промени през XX век и грижата за символа
През 1924 г. до Часовниковата кула е построено читалище, което дълги години е център на културния живот в града. През 70-те години на ХХ век, при мащабна реставрация на кулата, читалището е премахнато, за да се върне на паметника автентичния му облик.
По това време до кулата е засадена дугласка ела, която израства толкова високо, че почти се изравнява с кулата. През годините ботевградчани украсяват елата за Коледа и Нова година, превръщайки я в местен празничен символ. Но с времето се оказва, че кореновата ѝ система заплашва основите на кулата и, по експертна преценка на лесовъда Йордан Кюрпанов, дървото е отсечено. На негово място са засадени три нови дръвчета в другия край на площада, за да се съхрани зеленината и традицията.
IV. Часовников механизъм: от Генчо Наков до Етъра
Оригиналният часовников механизъм, изработен от Генчо Наков, днес е ценен музейен експонат в Историческия музей на Ботевград.
Настоящият механизъм е създаден от опитни майстори от архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“, които се специализират в възстановяването на автентични механични устройства. Новият механизъм продължава традицията на камбанния звън, като отброява часовете по същия начин, както преди повече от 150 години.
Днес Часовниковата кула е включена в списъка със Стоте национални туристически обекта на България, което я прави задължителна спирка за всички, които събират печати от националното движение за опознаване на България. Печатът за този обект се поставя в Историческия музей на Ботевград.
Кулата се намира в самото сърце на града и е лесно достъпна за посетители. Тя често е място за снимки, срещи и културни събития. Пространството около нея е красиво поддържано, със зелени площи, пейки и открити изгледи, които позволяват да се възприеме величествената ѝ архитектура от всички страни.
V. Полезна информация за посетители
- Местоположение: Център на гр. Ботевград, лесно достъпен пеша.
- Работно време на музея: Обикновено вторник – събота, 9:00 – 17:00 ч. (препоръчително е да се провери предварително за сезонни промени).
- Печат за 100-те национални туристически обекта: В Историческия музей, който се намира близо до кулата.
- Съвет: Най-красиви снимки се получават рано сутрин или около залез, когато слънчевата светлина подчертава каменните фасади и сините фрески.
Часовниковата кула в Ботевград е повече от архитектурна забележителност – тя е жив спомен за възрожденската енергия, за местните занаятчии и за стремежа на хората към свобода и културна идентичност. Над един век и половина тя устоява на времето, пази го и продължава да отброява часовете със същия ясен звън, който напомня на всички за славното минало и за живата традиция на този красив български град.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК


