ПЕЩЕРА “ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО”

Дяволското гърло е една от най-загадъчните и внушителни пропастни пещери в България, пазеща вековни тайни и легенди, които съчетават красотата на природата с мистиката на тракийските митове. Разположена в сърцето на Родопите, тя привлича хиляди туристи, спелеолози, природолюбители и любители на приключения от цял свят.

Най-романтичната и популярна легенда гласи, че именно през Дяволското гърло митичният тракийски певец Орфей слиза в подземното царство на бог Хадес, за да върне своята любима Евридика. Според местните предания, зловещият грохот на подземната река напомня за опита на Орфей да измами смъртта и да надвие отвъдния свят – без успех.

I. Географско местоположение и достъпност

Пещерата Дяволското гърло се намира в Западните Родопи, на територията на община Девин, в рамките на Триградското ждрело – едно от най-забележителните карстови образувания у нас. Тя е разположена на около 1,5 km северно от село Триград, на приблизително 1450 m надморска височина.

Триградското ждрело само по себе си представлява уникален природен феномен – скалите се издигат на места до 300 м височина, а тесният път, който минава по дъното на каньона, предлага драматични гледки и вълнуващи завои, превръщайки пътуването до пещерата в истинско приключение.

II. Произход на името – легенди и версии

Името „Дяволското гърло“ е свързано както с реални природни особености, така и с народното въображение, предавано от уста на уста през вековете.

1. Форма на входа – Според най-разпространената версия, старият естествен вход на пещерата е наподобявал отворена дяволска уста или глава – широко зейнала пропаст, която сякаш поглъща всичко в себе си.
2. Старото име Клокотник – Другото име на пещерата – Клокотник, идва от силния грохот на водата, която бучи и клокочи непрестанно в подземните галерии.
3. Трагични поверия – Съществува и предание, че в миналото местните са избягвали да се доближават до бездната, тъй като според мрачна легенда много деца са губили живота си там, което подсилва зловещата ѝ слава.

III. Геоложки произход и характеристики

Формиране

Дяволското гърло е пропастна пещера, формирана чрез пропадане на земни пластове в карстов район. За разлика от типичните хоризонтални карстови пещери с красиви сталактити и сталагмити, тук най-голямото богатство е внушителната вертикална зала, водната стихия и уникалните подземни лабиринти.

„Бучащата зала“ и подземният водопад

Най-известната част от пещерата е така наречената „Бучаща зала“, чието име напълно отразява непрестанния рев на подземния водопад.

• Водата на реката се спуска от височина от 42 метра, което я прави най-високия подземен водопад на Балканите.
• Залата е с размери: 110 метра дължина, 40 метра ширина и до 35 метра височина, което я поставя на второ място сред най-големите пещерни зали в България след входната на Деветашката пещера.
• За сравнение: тук спокойно би могла да се побере катедралата „Св. Александър Невски“!

Интересен хидроложки факт е, че на около 400 м от входа, водата се губи в сифон-галерия, която е дълга над 150 метра, преминава през 60-метров тунел и отново излиза на повърхността. Много експедиции са правили опити да проследят пътя на реката, но сложността и опасността на сифона са причина за злополуки и до днес.

Макар че местните са знаели за пещерата от векове, първият документиран опит за проникване е през 1962 година, когато Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева правят смел опит да достигнат сърцето ѝ. Те успяват да стигнат до Голямата зала и да навлязат по течението на реката, но липсата на специализирана екипировка и техника им попречва да изследват сифона докрай.

IV. Биологично разнообразие: Прилепите на Дяволското гърло

Пещерата е уникално местообитание за няколко вида прилепи, превръщайки се в един от най-значимите приюти за тези нощни летящи бозайници не само у нас, но и на Балканите.

В България са установени 33 от общо 35 вида прилепи, срещащи се в Европа, а в Дяволското гърло зимуват цели четири вида:

• Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
• Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
• Дългопръст нощник (Myotis cappaccinii)
• Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)

Особено значима е популацията на пещерния дългокрил прилеп, чиято зимуваща колония в пещерата надхвърля 35 000 екземпляра. Дългокрилият прилеп и дългопръстият нощник са включени в Световния червен списък на застрашените видове и са приоритетни за опазване в цяла Европа. Защитата им е регламентирана от Закона за биологичното разнообразие.

V. Туристическа инфраструктура и маршрут

Днес Дяволското гърло е една от най-достъпните пропастни пещери в България благодарение на добре изградена туристическа инфраструктура:

Изкуствена галерия: За безопасността на посетителите е прокопана галерия с дължина около 150 метра, която отвежда директно до основата на подземния водопад.

301 стъпала: От водопада нагоре през старата част на пещерата започва стръмно изкачване по 301 стъпала, обезопасени с бетонен парапет, които извеждат туристите отново на повърхността.

Общ маршрут: Туристическият маршрут е около 350 метра, а цялата пещера е дълга около 1 km.

Осветление и температура: Пещерата е електрифицирана. Температурата през цялата година се задържа около +8 °C, затова е добре да носите връхна дреха дори през горещите летни дни.

Национален туристически обект: Пещерата е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз и има печат за туристически книжки.

VI. Практическо ръководство за посетители

Най-добро време за посещение

• Пещерата е достъпна през цялата година.
• Лятото и ранната есен са най-популярните периоди за посещение заради по-лесния достъп до Триградското ждрело и приятното време за разходка.
• Зимата предлага мистична атмосфера, но е добре да проверите пътните условия, тъй като районът може да бъде заснежен и труднодостъпен.

Как да стигнете

• С автомобил: Най-лесно е да се стигне от град Девин (на около 27 km). Пътят минава през живописни родопски села и самото Триградско ждрело.
• Паркинг: Има обособен паркинг за туристи в близост до входа на пещерата.

Какво още да видите наблизо

• Триградското ждрело – панорамна пътека и спиращи дъха гледки към скалите.
• Ягодинската пещера – друга известна карстова пещера на около 10 km.
• Село Триград – прекрасно място за нощувка и дегустация на традиционни родопски ястия.
• Червената стена – резерват, богат на редки растителни видове.
• Девин – известен с минералните си извори и СПА комплекси.

Дяволското гърло не е просто пещера – това е символ на величието на природата и на способността на легендите да ни връщат назад във времето. Нейната уникална комбинация от геоложки феномени, мистични разкази и богат животински свят я правят едно от местата, които всеки българин или гост на Родопите трябва да посети поне веднъж в живота си.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК