ПЕСЕНТА “ДЕВОЙКО МАРИ ХУБАВА”
Красотата на българката – възпявана, възхвалявана, митологизирана – е неизменна част от националното ни културно съзнание. От незапомнени времена тя е възприемана не само като физическа прелест, но и като въплъщение на духовна сила, вътрешна устойчивост и необикновена всеотдайност. Тя работи неуморно на полето и в дома, празнува и оплаква, лекува и вдъхновява, събира разделени сърца и приютява странници. Тази многолика женска сила живее и диша в българския фолклор – в песните, които се предават от уста на уста, от сърце на сърце.
Сред тези безсмъртни фолклорни бисери се откроява песента „Девойко, мари, хубава“ – изповед, диалог, обрядна поезия и символ на любовта и съдбовната връзка между момата и момъка.
I. Произход и първо изпълнение
Първият известен изпълнител на песента „Девойко, мари, хубава“ е д-р Костадин Дурев – личност, която самата по себе си съчетава духовното и народното, професионалното и изкуството. Роден през 1919 година в родопското село Широка лъка, Дурев учи богословие и медицина – два пътя на служение – към Бога и към човека.
Въпреки професията си на лекар, неговата душа остава дълбоко свързана с народното песенно богатство. Докато работи като медик в различни кътчета на България, той събира и записва песни, които чува от възрастни хора по селата. Така чрез него народната памет се преражда в модерна звукова форма.
II. Филип Кутев, Георги Бояджиев и съхраняването на родопския звук
По същото време, в началото на 50-те години на ХХ век, известният фолклорист и композитор Филип Кутев, заедно с Георги Бояджиев, започват мащабна дейност по издирване на автентични изпълнители и песни от Родопите. Те срещат Дурев, в когото откриват не просто певец, а пазител на душата на Родопа планина.
В резултат на сътрудничеството между Бояджиев и Дурев, на магнетофон са записани пет родопски песни, сред които:
- „Де се е чуло, видяло”
- „Я се покачи, Яно мари, на висок чардак”
- „Черешка е цвет цветила”
III. Създаването и възходът на „Девойко, мари, хубава“
През 1955 година д-р Костадин Дурев записва песента „Девойко, мари, хубава“, придружен от оркестъра на Радио София. Интересното е, че той не я изпълнява с традиционна гайда, както се предполага за родопска песен, тъй като неговият глас е по-висок от типичното гайдово звучене – нещо, което създава уникален тембров контраст и придава нова изразителност на мелодията.
Песента мигновено покорява слушателите и е обявена за „мелодия на годината“ по радиото. За нейния произход Дурев остава честен до край, заявявайки:
Чух я от възрастни хора, докато обикалях родопските села като млад доктор. Хареса ми и я научих.
Тази искрена признателност към народната памет е още едно доказателство за неговия респект към фолклора – той не се самопровъзгласява за автор, а се вижда като проводник на гласа на народа.
IV. Текстовият пласт на песента
Текст:
Девойко, мари, хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко,
да пия, да се напия, девойко…балното да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко,
мойно или твойно, девойко…Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе,
и имам дари да стегам, юначе…Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко,
и имам коща да градя, девойко…Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко…
V. Смислова и символна интерпретация
Песента „Девойко, мари, хубава“ е диалог между момък и девойка, в който се разкриват социални и любовни мотиви. Искането за вино е обредно действие, символизиращо сближаване. Диалогът за „балното“ (т.е. тежестта, натовареността) е образна реторика, която показва житейската готовност на младежа – той има да се жени, да работи, да гради, но в същото време намеква, че любовта им е невъзможна, защото бъдещето го води в различна посока.
Последният стих:
„че нема да се зомиме, девойко“ –
е трагичен и ясен. Любовта им, макар искрена, няма да се увенчае с брак.
Тази песен съчетава радост и болка, красота и съдба – характерни за българската народна душевност.
VI. Наследство и влияние
Днес песента в изпълнение на Дурев е включена в престижната компилация „Вечните песни на България“ – наред с други фолклорни съкровища, които ни напомнят кои сме, откъде идваме и какво сме преживели.
Нейните интерпретации се множат – както в академични хорове, така и в съвременни етно и фюжън варианти. Много певици и музиканти я изпълняват, включително с нови аранжименти, но сърцето на песента остава в гласа на д-р Костадин Дурев – гласа на човек, който е служил на народа с ръцете на лекар и с гласа на певец.
„Девойко, мари, хубава“ не е просто песен. Тя е фрагмент от душата на България, съхранила любов, гордост, копнеж и неизказана болка. В нея живее не само споменът за един незабравим глас, но и енергията на българката – онази, която е събрала в себе си богатството на цялата земя. Тя, българката, е в основата на тази песен – и като вдъхновение, и като носител на традицията. И чрез песента, и чрез поколенията тя продължава да бъде опора, магия и вечна хубост.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
