ДРЯНОВСКИ МАНАСТИР “СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки православен манастир в България, смятан за едно от най-важните средища на вярата, просветата, културата и националното освободително движение през вековете. Манастирът е национален исторически паметник и една от най-посещаваните туристически и поклоннически дестинации у нас.

Обителта носи името на Свети Архангел Михаил — военачалникът на небесните сили и защитник на доброто — символика, дълбоко преплетена с бурната съдба на манастира през вековете.

I. Местоположение

Дряновският манастир се намира в Северна България, в сърцето на живописната Дряновска клисура, на 5 км югозападно от град Дряново и на около 15 км от Габрово. Разположен е на брега на река Дряновска, обграден от величествени скални венци и гъсти гори. До него води удобен асфалтов път, а за любителите на железопътните пътувания — на около километър се намира жп спирка Бачо Киро (преди 1949 г. наричана „Св. Архангел“), част от линията Русе–Момчилград. От спирката до манастира минава красива горска пътека.

Днес обителта предлага настаняване на поклонници и туристи, които искат да преживеят атмосферата на святост и история, като част от крилата на манастира са превърнати в гостоприемници.

II. Древна история на района

Манастирската клисура е място с дълбока древност. Още в епохата на палеолита (100 000 – 10 000 г. пр. Хр.) пещерите в скалния масив Боруна и венците Поличките са били дом на първобитните хора. Най-знаковата находка от онова време е пещерата Бачо Киро — едно от първите систематично изследвани праисторически селища в България, където археолозите откриват над 6000 находки от средния и късния палеолит.

В медно-каменната и бронзовата епохи животът в района продължава, като хората използват естествените каменни кухини за жилища. По-късно, през старожелязната епоха и Античността, районът е населен от тракийски племена, макар и далеч от големите центрове на тракийската цивилизация.

III. Средновековие и основаване на манастира

През ранновизантийската епоха районът добива стратегическо значение. Империята изгражда крепости в местността Боруна и Града, за да контролира планинските проходи и пътища. През V век тези укрепления са изоставени, но от X век стават част от територията на българските боляри, включително и на бъдещите царе Асеневци.

Според преданията, Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е основан в началото на XIII век, по време на цар Калоян, след пренасяне на мощите на свети Михаил Воин от Потука (неидентифицирано селище в Тракия) в Търновград около 1206 г. Процесията, носеща мощите, пренощува край река Дряновска, под Града, и според християнските канони на това свято място се издига манастир.

През следващите столетия манастирът се утвърждава като значимо средище на духовен и културен живот. Той притежава и ценна библиотека с ръкописи, преписи на богослужебни книги и народни произведения.

IV. Османско владичество и революционна дейност

След османското нашествие манастирът, подобно на много други, е разрушаван и възстановяван многократно. През 1845 г. е окончателно възстановен на днешното си място. По време на османското владичество манастирът е не само духовно средище, но и крепител на българския национален дух.

Тук е бил основан революционен комитет, няколко пъти са идвали Васил Левски и Матей Преображенски, в специални хамбари се съхранявали оръжие и големи запаси храна. При подготовката на Априлското въстание е определено, че Дряновският манастир е едно от местата, където може да се търси убежище, тъй като там са складирани  много голямо количество храна и боеприпаси – барут, пушки, куршуми, револвери, саби.

V. Епопея по време на Априлското въстание

На 29 април 1876 г. в манастира влиза четата на поп Харитон и Бачо Киро , която става първият въстанически отряд в Търновския окръг и в България. Четата е обградена от многобройна османска войска и води героична деветдневна битка за свобода. Повечето от въстаниците загиват, но тяхната саможертва остава завинаги в паметта на народа. Манастирът е разрушен и опожарен.

След Освобождението, през 1877 г., манастирът е частично възстановен. На 3 април 1877 г. игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите герои. Възстановеният храм нарочно е оставен без стенописи, а дупките от турски куршуми и шрапнели са съхранени в зидовете, за да напомнят за трагедията и героизма.

През 1897 г. е издигната паметник-костница за загиналите въстаници. Проектът е дело на италианския скулптор Джовани Мосути, а статуята е изработена в Рим от Лука Ардити. През 1946 г. габровският индустриалец, общественик и дарител Кольо Карагьозов внася 50 000 лева за нов иконостас.

VI. Архитектура и манастирски комплекс

Комплексът включва:

• Главната църква „Св. Архангел Михаил“
• Манастирските жилищни сгради
• Гостоприемници за поклонници
• Манастирския двор, който е тихо, обгърнато от зеленина пространство
• Костницата-паметник
• Музейна експозиция, представяща археологически находки и историята на обителта

Храмът е изграден в типичния възрожденски стил, със здрава каменна зидария и еднокорабна структура. Иконостасът и част от иконите са нови, но манастирът пази стария потир с пробит от турски куршум от въстанието.

VII. Съвремие

Днес Дряновският манастир е сред 10-те най-значими светини на Българската православна църква. Той е национален исторически паметник и един от най-посещаваните туристически обекти в страната. Посетителите могат да се разходят из комплекса, да разгледат музея, да запалят свещ в храма или просто да се насладят на живописната природа наоколо.

Непосредствено до него има и битово заведение за хранене, в което може да обядвате като се нагостите с вкусни, традиционни гозби. На паркинга отпред пък са разположени множество цветни сергийки, които предлагат домашни сладка и други вкусотии, картини, битови съдове и още много интересни сувенири.

Манастирът е част от туристически маршрути, включващи пещерата Бачо Киро, скалните венци Поличките, екопътеки, водопади и живописни гледки. Районът е подходящ както за поклоннически туризъм, така и за любителите на планинарството и пещерния туризъм.

Точно покрай манастира преминава река Андъка, а над нея е изградено малко дървено мостче, което ще ви отведе до пещера „Бачо Киро“. Над нея се намира и известната Панорамна пейка на любовта, както и останки от няколко интересни крепости. Ако сте любители на водопадите, ще ви зарадваме, че около Дряновския манастир има няколко такива, като един от тях е „Сини вир“. През 2000 година тук е открита и Дряновската екопътека, която следва дефилето на живописната река. Пътеката е с лек характер, дълга е 3 км и е подходяща за пикник и забавления на открито.

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е не просто религиозен храм — той е жив паметник на българската история, духовност и непокорен дух. През вековете обителта е била свидетел на величие, разруха, саможертва и възраждане. От първите следи на човека в пещерите на Дряновската клисура, през средновековните боеве за защита на българските земи, до героичната съпротива по време на Априлското въстание — манастирът пази в камъка и стените си паметта за народ, устоял на бурите на времето.

Днес мястото привлича хиляди поклонници, туристи и любители на историята, които търсят не само красотата на природата и архитектурата, но и дълбокото усещане за принадлежност и гордост. Дряновският манастир е повече от културен и туристически обект — той е символ на българщината, на несломимата воля за свобода и вяра, която превежда народа ни през най-мрачните изпитания.

Всеки посетител, прекрачил прага на манастира, става част от тази хилядолетна нишка на памет и вдъхновение. Обителта напомня, че за да бъде един народ силен, той трябва да помни — и да пази своите светини.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК