ЕПИСКОПСКАТА БАЗИЛИКА НА ФИЛИПОПОЛ

Епископската базилика на Филипопол, известна още като Голямата базилика, е един от най-мащабните и значими раннохристиянски храмове, откривани досега в рамките на съвременна България. Намира се в сърцето на град Пловдив, върху територията на древноримския град Филипопол. Изградена е през средата на IV век и функционира активно до втората половина на VI век, след което е разрушена, вероятно в резултат на природно бедствие.

Базиликата представлява върховен архитектурен и художествен израз на установеното християнство в Тракия след Миланския едикт през 313 г. и е съществено доказателство за интеграцията на региона в културно-религиозната система на Източната Римска империя (Византия).

I. Географско и градско разположение

Епископската базилика е разположена в централната част на съвременен Пловдив, в близост до:

• бул. „Княгиня Мария Луиза“;
• Католическата катедрала „Свети Лудвиг“;
• Църквата „Св. Петка“;
• Малката базилика;
• Римския форум на древния град.

Местоположението ѝ я поставя в центъра на религиозния, административния и обществен живот на античния град, в непосредствена близост до главни пътища, форуми и други важни сгради от римската урбанизация.

II. Исторически контекст

Християнизация на Филипопол

След легализирането на християнството през IV в., Филипопол бързо се превръща в епископски център, вероятно още от първата половина на IV век. Изграждането на такава грандиозна катедрала говори за висок ранг на града в църковната йерархия. Тя вероятно е служела като седалище на епископа, който е имал духовна власт над региона.

Според някои учени, в ранновизантийската система градове с подобен мащаб на религиозната архитектура са били метрополии или важни диоцези, свързани директно с Константинопол.

III. Архитектура и планировка

Общи размери и композиция

Епископската базилика има внушителни размери:

• Дължина: 86,33 метра;
• Ширина: 38,50 метра.

Тя е трикорабна – т.е. съставена от:

• Централен кораб;
• Северен страничен кораб;
• Южен страничен кораб.

Трите кораба са разделени от 14 масивни колони, подредени в повтарящ се ред: две мраморни и една зидана, което е уникален за региона архитектурен подход.

Апсида, презвитериум и олтарна част

В източния край се намира голяма апсида, ориентирана по канона на християнската архитектура. В нея е бил разположен презвитериумът – издигната мраморна платформа, запазена частично, върху която са се разполагали епископът и духовниците по време на литургията. Формата и богатата декорация на тази част потвърждават епископския статут на храма.

Атриум и нартекс

В западната част на сградата е бил оформен атриум – открит вътрешен двор с колонади от три страни, който служел за преход между външния свят и светостта на храма. Преди него се е намирал нартекс – входна зала за покаялите се и оглашените (непокръстените).

IV. Художествени особености – мозайките

Обща площ и стилове

Едно от най-ценните богатства на базиликата са подовите мозайки, които обхващат около 2000 квадратни метра. Това я прави не само най-голямата в България, но и една от най-големите мозайчни композиции в Югоизточна Европа.

Мозайките са изградени в два основни пласта:

I. Първи слой (най-ранен)

• Разположен в централния кораб;
• Изпълнен в по-строга стилистика – монохромни, едри форми;
• Повлиян от западноримската художествена традиция;
• Доминират геометрични фигури и символични изображения.

II. Втори слой (по-късен)

• Намира се в северния и южния кораб;
• По-фин, цветен и орнаментален стил;
• Влияние от източновизантийската художествена школа;
• Срещат се многобройни изображения на птици, сред които гълъби, пауни, папагали – всички със символика, свързана с божественото, възкресението, вечния живот.

Разликите в стила, техниката и мотивите между двата слоя говорят за различни етапи на обновяване и различни занаятчийски ателиета, работили по поръчка на църковната управа.

V. Археологически проучвания и реставрация

Първите сериозни разкопки започват през 80-те години на XX век, но дълго време обектът остава частично разкрит и уязвим. В началото на XXI век, благодарение на:

• Община Пловдив,
• фондация „Америка за България“,
• Националния археологически институт към БАН и други организации, започва мащабен проект за пълна реставрация, консервация и експониране на базиликата.

През 2021 г. Епископската базилика е открита като модерен музей, с многоетажно експониране на мозайките, пътеки за посетители, информационни табла и виртуални средства за представяне на историята.

VI. Съвременно значение и културен статус

Епископската базилика на Филипопол е:

• включена в индикативната листа на ЮНЕСКО за световно културно наследство;
• сред най-важните археологически и туристически обекти в България;
• част от „Пътя на мозайките“ – международен културен маршрут в Европа;
• съществен елемент в развитието на културния туризъм в Пловдив, особено след титлата „Европейска столица на културата“ през 2019 г.

VII. Практическа информация за посетители

• Адрес: бул. „Княгиня Мария Луиза“, Пловдив (в близост до Католическата катедрала).
• Работно време: обикновено от 9:00 до 18:00 ч. (може да варира по сезони).
• Билети:
  • Възрастни: около 10 лв.
  • Ученици/студенти/пенсионери: намалени цени
  • Семейни и групови билети – налични
• Езици: Надписи и интерактивни екрани на български и английски език.
• Допълнително: Предлага се и аудиогид и виртуална разходка.

Епископската базилика на Филипопол не е просто древна руина. Тя е паметник на вярата, културата и устойчивостта на духовността. Съчетание между грандиозна архитектура, майсторско художествено оформление и богато историческо съдържание, базиликата разказва историята на едно общество, което преминава от езическия свят към новата християнска епоха.

Тя е мост между древността и съвременността, между земята и небето, между човешкото творчество и божественото вдъхновение.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК