ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС “ВАРОША” БЛАГОЕВГРАД

Квартал Вароша в Благоевград – архитектурно и духовно сърце на възрожденския град

Вароша е исторически квартал в централната част на град Благоевград, България. Той е запазена стара градска зона, в която се съчетава уникално архитектурно наследство, културна стойност и живо усещане за българската възрожденска епоха. Днес Вароша е един от най-ценните културно-исторически резервати в Югозападна България, обявен за ансамбъл от национално значение.

Квартал Вароша е разположен на левия бряг на река Бистрица, в подножието на Делвинския рид, непосредствено до съвременния център на Благоевград. Районът е лесно достъпен пеша и е обгърнат от зеленина, като реката играе роля на естествена граница между старата и новата част на града.

I. Историческо развитие

Начало на застрояването

Първоначалното възникване на Вароша се датира в края на XVIII век, като християнско селищно ядро в рамките на османския град Горна Джумая (днешен Благоевград). Застрояването започва спонтанно, с малки, ниски къщи, построени от местни майстори с подръчни материали. Около началото на XIX век вече се оформя ядрото на квартала, с отчетлива планировка и идентичност.

Улична мрежа и връзки

Кварталът се развива на изток от днес несъществуващата Митемаркова къща до площада и пазара на запад. Основна пътна артерия е улица Чаршийска (известна още като Сярското джаде), която съвпада с днешната улица „Александър Стамболийски“. Кварталът е бил свързан с мюсюлманската част на града чрез три каменни моста – Чаршийския, Църковния и Касапския мост, преминаващи над река Бистрица. Мостовете са разрушени през XX век, но в архивни снимки се пази паметта за тяхното значение като връзка между културите.

II. Архитектура и възрожденско наследство

Първоначални сгради

В началото жилищата са едноетажни, с дървена конструкция и глинени зидове, адаптирани към склона на терена. Те притежават минимални декоративни елементи, с изразена функционалност и устойчивост.

Разцвет на възрожденската архитектура

От средата на XIX век започва същинското архитектурно израстване на Вароша. Построяват се възрожденски къщи с характерна симетрична структура, еркери, двускатни покриви, дървени чардаци и богато украсени интериори с резбовани тавани. Камъкът и дяланите основи осигуряват здравина, а дървените конструкции – уют.

Една от първите такива постройки е Георгиевата къща. По същото време, през 1844 година, в сърцето на квартала се издига и храмът „Въведение Богородично“ – действаща църква и до днес, изградена с дарения от местните жители.

Градска архитектура след Освобождението

След Освобождението от османска власт (1878 г.), в квартала започва изграждането на по-градски, симетрични домове с влияние от неокласицизма и балканската градска архитектура. Те имат две или три нива, вътрешни дворове, ковани железни балкони и мазилки с декоративни орнаменти.

III. Забележителни възрожденски къщи във Вароша

Най-значимите сгради включват:

• Измирлиевата къща – дом на родственици на поета-революционер Илия Блъсков, типичен представител на симетричната възрожденска къща.
• Стайковата къща – запазен пример на богато украсена градска архитектура от средата на XIX век.
• Мощанската къща – късновъзрожденска сграда с характерен каменен зид и изписани фасади.
• Диневата къща – построена в началото на XX век, символизира прехода към модернизирана жилищна архитектура.
• Чорбаджигошевата къща – една от най-големите и представителни сгради в квартала.
• Кюркчиевата къща – запазена с автентични интериорни елементи.
• Панайотовите къщи – архитектурен ансамбъл от няколко постройки с общ стил.

IV. Промени през XX век

През 1930-те години започва прилагането на регулационен план в западната част на Вароша. Тясната и живописна улична мрежа отстъпва място на прави и равномерни улици, оформящи правоъгълна схема. Тези промени са част от модернизационната вълна, обхванала българските градове през междувоенния период.

През 1969 година, в източната част на квартала започва обновяване на уличната структура и жилищния фонд. Оцелелите възрожденски къщи са обявени за недвижими културни ценности, защитени от закона. Започва системна реставрация, макар част от автентичността да е изгубена поради предишни разрушения.

V. Вароша днес – жив музей и културен център

Днес Вароша е не просто туристическа атракция, а жива част от културната памет на Благоевград. Кварталът служи като център на изкуствата, културни прояви, работилници по занаяти, етнофестивали и художествени изложби.

Много от старите възрожденски къщи са адаптирани за:

• Музеи (например Регионалният исторически музей)
• Галерии
• Занаятчийски ателиета
• Малки хотели и къщи за гости

Кварталът е включен в маршрутите на културния туризъм, както на национално, така и на международно ниво.

VI. Практическа информация за туристи

• Основни обекти за посещение:
  • Църква „Въведение Богородично“
  • Регионален исторически музей – Благоевград
  • Художествена галерия – Благоевград
  • Възрожденските къщи (много от тях са обозначени и достъпни за разглеждане)
• Работно време на музея:
  • Вторник–Събота: 9:00 – 17:00
  • Неделя и понеделник: почивни дни (проверете актуална информация)
• Как да стигнете:
  • От автогара Благоевград – пеша около 10 минути.
  • С автомобил – има паркинги в близост до входа на квартала.
• Входни такси:
  • За музеи: между 3 и 6 лв.
  • Комбинирани билети с галерията са възможни.
• Препоръчително време за посещение: Пролет и есен (когато архитектурните детайли се открояват най-добре в мека светлина)

Квартал Вароша е безценно културно-историческо богатство не само за Благоевград, но и за България. Със своите възрожденски къщи, духовна атмосфера, художествена стойност и дълбока връзка с миналото, той заслужава специално място във всяко културно пътешествие из страната. Вароша е жив урок по история, архитектура и национална идентичност – завещание на една епоха, която още говори със своите каменни зидове и дървени чардаци.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК