ЕТНОГРАФСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ ПРИ БАН

Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей (съкратено ИЕФЕМ) е едно от най-старите и най-авторитетни научни и културни звена в България, което съчетава изследователска, образователна и експозиционна дейност. Той е част от структурата на Българската академия на науките (БАН) – институцията, която от създаването си през 1869 г. до днес има мисията да съхранява и развива българското знание.

I. Място и сграда: Символ на историческата приемственост

Институтът и Националният етнографски музей са разположени в едно от най-емблематичните места на българската държавност и култура – сградата на бившия Царски дворец в сърцето на София. Този внушителен архитектурен ансамбъл, изграден през XIX век след Освобождението по проект на виенския архитект Виктор Румпелмайер, е символ на новата българска държавност и стремежа на страната да се модернизира.

Днес дворецът е обявен за паметник на културата от национално значение (1978 г.) и се поделя от две от най-важните културни институции на България – Националната галерия и Националния етнографски музей. От 1954 г. музеят е настанен в източното крило, където в миналото са били спалните помещения, личните покои и приемните зали на царското семейство.

II. Зародиш и историческо развитие

Началото: Народен музей и отдел „Етнография“

Първите стъпки към системното етнографско събиране и изследване у нас са поставени през 1892 г. с откриването на Народния музей в София – една от първите държавни културни институции след Освобождението. Сред първите негови отдели е и етнографският – от самото начало натоварен със задачата да събира, съхранява и изучава материалната и духовната култура на българския народ, разпръснат по различни етнографски области.

През 1906 г. този отдел се обособява като самостоятелен Народен етнографски музей, за да отговори на нарастващите обществени и научни потребности. По това време започва по-широкомащабна теренна дейност, благодарение на която във фонда постъпват редица уникални експонати, които и до днес са гордостта на колекциите.

Испитания и възстановяване: Втората световна война

Една от най-тежките страници в историята на музея е свързана с бомбардировките над София по време на Втората световна война. През 1944 г. британско-американски въздушни удари разрушават сградата на музея почти изцяло. За щастие, част от безценните колекции са били предварително евакуирани още през 1941 г. в сградата на Девическата гимназия на ул. „Цар Шишман“. Там обаче фондът е застрашен от унищожаване заради голяма ВиК авария, която залива подземията. Усилията на музейните сътрудници, които буквално спасяват предмети на ръка и ги пренасят на по-сухи места, са героични и позволяват значителна част от културното наследство да бъде съхранена за поколенията.

Научен институт и съвременен облик

След войната идва нов етап в развитието на етнографските и фолклорните изследвания в България. През 1947 г. БАН основава Институт по народоука, който през 1949 г. се обединява със съществуващия Народен етнографски музей. Така се създава Етнографски институт с музей (ЕИМ) – една структура, която съчетава научно-изследователската дейност с музейната експозиция и фондохранилище. Първият директор е бележитият учен акад. Стоян Романски – един от класиците на българската филология и етнология.

През 1973 г. се отделя секция „Фолклор“ и се създава Институт за фолклор с директор акад. Петър Динеков. Това е период, когато фолклористиката в България изживява истински възход – събира се богат теренен материал, издават се фундаментални сборници, проучват се регионални особености и връзките на българския фолклор с балканския и европейския контекст.

При административната реформа в БАН през 2010 г. двата института – ЕИМ и Институтът за фолклор – отново се обединяват, но вече с разширен профил и ново име – Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН). Днес той е единствен по рода си научен център у нас, който съчетава теренни изследвания, академични публикации, музейно дело и образователни програми.

II. Научна и образователна дейност: От Балканите до ЮНЕСКО

Мисия и изследователски направления

Научната дейност на ИЕФЕМ е изключително разнообразна. Институтът проучва както традиционната култура на българите – обичаи, обреди, празници, занаяти, носии и фолклорно творчество, така и съвременните културни процеси: градска култура, миграция, етнически взаимодействия, съвременни ритуали, трансформации на идентичността.

Тези изследвания винаги се поставят в по-широк балкански, европейски и глобален контекст. ИЕФЕМ е ключов партньор в много международни изследователски мрежи и проекти и редовно организира международни научни конференции.

Експертна роля в опазването на нематериалното наследство

Институтът има и стратегическа роля при подготовката на българските кандидатури за Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Чрез експертите си ИЕФЕМ участва в документирането, описанието и аргументирането на стойността на обичаи, музика, песни и занаяти, които днес са световно признати като част от общото културно богатство.

III. Образователна дейност и докторантски програми

ИЕФЕМ е акредитиран да провежда обучение и да подготвя докторанти в научните специалности:

• Етнография
• Фолклористика
• Музеология
• Изкуствознание и изобразителни изкуства
• Музикознание, музикално и танцово изкуство

Институтът участва активно в 14 специализирани докторантски курса в рамките на БАН, а негови учени изнасят лекции и ръководят студентски практики във водещи университети в България. Често лектори от ИЕФЕМ водят и специализирани лекции и курсове по покана на чуждестранни университети.

IV. Богатството на музейните фондове

Фондовете на Националния етнографски музей са безценни – не само за България, но и за международната наука. Те включват:

• Над 3000 архивни единици, повече от 500 000 страници ръкописи, около 100 000 негатива и над 5200 стари снимки и портрети, отразяващи етнографски теренни проучвания, обичаи и носии от всички краища на страната.
• Библиотеката на ЕИМ притежава над 25 000 тома книги и периодика. Някои издания са единствени екземпляри в България.
• Особен дял заема Специализираната библиотека с архив „Студии Романи“, посветен на ромската култура – един от малкото подобни архиви в Европа.

В музейните колекции влизат безценни образци от:

• Битова култура: покъщнина, съдове, мебелировка.
• Занаяти: тъкачество, килимарство, медникарство, ковачество, дърворезба.
• Народни носии, шевици и украшения, уникални за различни етнографски райони.
• Предмети, свързани с традиционния празничен календар, обреди, ритуали и вярвания.

Много от тези експонати са изложени в постоянната експозиция, а други периодично се представят в тематични изложби в страната и чужбина.

V. Културни прояви: Шишманови дни и Дни на Миладиновци

Институтът е известен с активната си роля в организирането на събития, които съчетават научна работа с популяризиране на българските традиции.

„Шишманови дни“

През 2012 г. ИЕФЕМ чества 150 години от рождението на проф. Иван Д. Шишманов – бележит учен, министър на народното просвещение и една от ключовите фигури в българската култура от началото на ХХ в. Тогава се отбелязват и 120 години от създаването на Народния музей.

Събитията включват:

• Изложба „120 години Народен музей“, която пресъздава етническата карта на България и показва най-старите експонати от XVII век.
• Национален конкурс-надпяване, гала концерт и Ден на отворените врати със занаяти, фолклорно караоке и уроци по народни танци.
• Научна конференция с участници от България и чужбина на тема „Въобразеният българин“ – дебат за образа на българина през времето.

„Дни на Миладиновци“

През 2011 г. ИЕФЕМ организира мащабната инициатива „Дни на Миладиновци“, посветена на 150 години от издаването на „Български народни песни“ на братя Миладинови – едно от най-ценните съкровища на нашия фолклор. Събитията обединяват изложба, конкурс в надпяване, кръгла маса и отворени врати за публиката.

VI. Издания и принос към световната наука

ИЕФЕМ е сред най-значимите издатели в областта на българската и балканската етнология и фолклористика:

• „Българска етнология“ – реномирано научно списание, което отразява актуални изследвания и теренни проучвания.
• Поредици като „Етнографски проучвания на България“ и „Етнографски проблеми на народната култура“.
• Сътрудници от института участват и в редакцията на международното списание Ethnologia Balkanica, което обединява учени от целия Балкански полуостров.

VII. Значение днес: Наука, култура, идентичност

Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей не е просто пазител на артефакти, а жива институция, която ежедневно събира нова информация за традициите и културната памет, обучава млади учени и популяризира богатството на България по света.

Той е пример за това как науката и културата могат да се преплетат в полза на обществото – с поглед към корените, но и с отвореност към бъдещето.

Чудесно допълнение! Ето как ще изглежда още по-подробната статия, допълнена със секция с практическа информация за посетители — така че текстът да е готов за туристически справочник, уебсайт или брошура.

VIII. Практическа информация за посетители

Адрес:

• Национален етнографски музей – ИЕФЕМ – БАН
• Пл. „Княз Александър І“ №1, източно крило на бившия Царски дворец, София 1000, България
• Музеят се намира в сърцето на София, на няколко минути пеша от катедралата „Св. Александър Невски“, Народния театър „Иван Вазов“ и площад „Народно събрание“.

Работно време:

• Вторник – Неделя: 10:00 – 18:00 ч. (последни посетители се допускат до 17:30 ч.)
• Почивен ден: Понеделник и официални празници.

Забележка: При специални събития и временни изложби са възможни удължени часове или допълнителни програми. За актуална информация винаги проверявайте на официалния уебсайт или на страницата на музея в социалните мрежи.

Входни такси (ориентировъчни):

• Възрастни: 6–10 лв.
• Ученици, студенти и пенсионери: 2–4 лв.
• Семейни билети и групи: отстъпки по договаряне.
• Деца под 7 години: безплатно.

В определени дни (например международни дни на музеите, „Шишманови дни“ или „Ден на отворените врати“) входът може да е свободен за всички посетители.

Турове и беседи:

• Музеят предлага специализирани беседи на български и английски език с предварителна заявка.
• Организират се и работилници за деца и възрастни – занаятчийски ателиета, уроци по народни танци, демонстрации на обредни практики.
• За групови посещения и учебни групи се препоръчва предварителна резервация.

Допълнителни услуги:

• Музеен магазин с традиционни сувенири, книги и репродукции
• Обособени зони за отдих и фотография (фотографирането в изложбените зали е разрешено, но без светкавица)
• Достъпна среда: вход с рампа и асансьор за хора с намалена подвижност
• Посетителски тоалетни

Контакти и резервации:

• Телефон: +359 2 980 62 48 (централа)
• E-mail: ethnograph@iefem.bas.bg (за въпроси и групови резервации)
• Уебсайт: www.iefem.bas.bg (за актуални изложби, билети и събития)

Полезен съвет:

След посещението в Националния етнографски музей можете да разгледате и Националната художествена галерия, разположена в същата сграда, или да направите разходка до близкия Градски парк (Градската градина) и Народния театър. Районът е подходящ за кафе пауза и приятни разходки из историческия център на София.

Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките не е просто пазител на предмети от миналото – той е жив мост между традицията и съвременността. Със своята уникална комбинация от научна работа, теренни проучвания, богати музейни колекции и образователни програми, ИЕФЕМ стои в основата на усилията България да съхрани и популяризира своето нематериално и материално културно наследство.

Днес, когато глобализацията и миграцията променят облика на обществата, ролята на институции като ИЕФЕМ става още по-важна – те пазят паметта за това кои сме били и кои сме днес. Те дават възможност на поколения българи и чуждестранни гости да се докоснат до многообразието на българската култура, да я преоткрият и да я предадат нататък.

Всеки посетител, прекрачил прага на Националния етнографски музей, си тръгва не просто с впечатления от красиви експонати, а с по-дълбоко разбиране за корените, стойността и бъдещето на българската идентичност.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК