СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД И СЪЗНАНИЕ НА ГЕОРГИ ДЕЛЧЕВ

МНЕНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЦИ ЗА ГЕОРГИ (ГОЦЕ) НИКОЛОВ ДЕЛЧЕВ:

Климент Кузманов Шапкарев, просветен деец и ВМОРО революционер от Охрид. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и членна тайния революционен кръжок заедно с него: По мое мнение Гоце би приел една малка славица – ето каква: да пише някога в историята… че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бело море, заели отечеството на Александра Македонски… и че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, щото преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес същите тия македонски българи работят и се жертват за своята политическа свобода.

Гьорче Петров, виден ВМОРО революционер, български учител, разузнавач и чиновник от с. Варош, Прилепско: Животът на Делчев сред народните кръгове се развиваше младежки, но на всяка крачка той приличаше на учител: да разбуди сред българите смелостта, безстрашието и другите качества, за които той лично беше жив пример. Делчев сега ни лежи в сърцата на всички, които по време на неговия живот бяхме с него. Днешното поколение, македонско-българското население, израсло изцяло в революционна атмосфера, калено в борби и страданя, ще бъде готово да следва до край неговите завети за татковината.

Симеон Радев – писател, дипломат и революционер от Ресен, посветен лично от Гоце Делчев във ВМОРО: Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.

В писмо до ТМОРО революционера Никола Малешевски от Берово: Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.

В окръжно послание от 1901 г., писано от Гоце Делчев и Гьорче Петров: По обща заповед от Цариград и по предварително обмислен план турските власти в целата страна почти едновременно вземат мерки, които гонят следующите три общи цели: Първо. Да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които се има донесения, подозрения или просто, за които може да се допуска, че са в състояние да подбудят и водят народа. …Трето. Градовете и селата, даже горите и полетата да стегнат в железен обръч и да стане абсолютно невъзможна всяка обществена деятелност на българина.

Пейо Яворов, български поет и революционер, войвода на ВМОРО, участник в Балканските войни, личен приятел и пръв биограф на Гоце Делчев, от Чирпан: Кукуш в противоположност на повечето македонски градове може да се нарече чисто български. В един-два месеца Гоце обходи почти цяла Западна Македония. През всичко това време турските власти го диреха най-усилено и султанът обещаваше за главата му по 500 или по 1000 лири. А той играеше на „криш-миш“ с военните патрули в Тиквешко или пътуваше с файтон в Прилепско, или беседваше с осъдени другари из тъмниците в Битолско, или се надгонваше с потерите в Леринско и Костурско.

И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: „Кажете на тоя юнак Делчев, че аз искам да го видя и да му се поклоня — от цар до говедар ний сме вече изморени, а той сам не се уморява…

– Ний тряба да почнем – смяташе той – с нападения от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни учреждения. И да продължим така, но всякога далече от българското население, което не тряба да излагаме на турски преследвания и жестокости.  Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем крайната си цел.“

Милан Антонов, кмет на Куманово, племенник на Гоце Делчев, от Кукуш. На поклонението, организирано от илинденци на лобното място на Гоце Делчев през 1943г., по свидетелствата на Кирил Совичанов той изразил: …своята радост, че принадлежи на един велик български род, че духът на техният вуйчо ги е ръководил през целия техен живот и че с нищо те не ще оставят да се помрачи неговата светла памет, която ще пазят като зеницата на окото си.

Христо Силянов, революционер на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, опълченец в Балканските войни, автор на мемоарния труд „Освободителните борби на Македония“, учредител и подпредседател на Македонския научен институт, от Охрид: Една вечер Делчев събира всички четници. Той е възбуден. – Другари – казва той, – нашата задача не е да проливаме кръвта на българи, на хора, излезли из средата на същия народ, комуто ние служим. Но вие знаете всички на кого се дължи предателството в Кономлади, което стана причина да бъдат бити и изтезавани толкова наши братя и което можеше да има и други, много по-страшни последици, ако беше напълно сполучило. Останат ли виновниците ненаказани, те ще продължават своето мръсно дело и ще се множат като гъби след дъжд. Върху нас пък ще тежи страшната отговорност, че с време не сме отрезали пакостните и престъпни ръце, които посегат към светинята народна. Всички маловерници и слаби духомбългари или не, които са в услуга на турската власт, требва да почувствуват, че отмъстителната десница на народната организация е дълга и достига навред извергите и че никоя човешка сила не е в състояние да ги укрие от нейния безжалостен, но справедлив съд.

Димитър Влахов, революционер, член на Народната федеративна партия (българска секция), ВМОРО, ВМРО, ВМРО (обединета), БКП, Коминтерна и ЮКП, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. Идеолог на сърбо-македонизма и един от основателите на комунистическата македонска държава след 1945 г.:Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две училища да беше възпитаван в духа на един тесногръден национализъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението не само на македонците българи, но на всички македонци. Той не се бореше за да станат българите в Македония господствующа нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни.

Благой Видов, ВМОРО и ВМРО революционер и общественик от Кавадарци, в сборник ”Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2“ на Държавен архив на Република Македониjа: Апостолът Гоце Делчев върши инспекционна обиколка и бърза да обиколи Тиквешията, за да провери какво е положението в тази крепост на българщината. Доволен от видяното в Тиквешията, Гоце рекъл: Юнак без ятак не може, а Тиквешията е ятак на нашата голяма борба. И днес още по градовете и селата на Тиквешията за апостола Гоце Делчев се разказват легенди, които в годините на робството се шепнеха от уста на уста и крепяха будния български национален дух.

Никола Разлогов, юрист, революционер, участник в Илинденското въстание и деец на ВМОРО, ВМРО (Об.) и БКП, от Банско:След Гоце Делчев, българите в Македония загубиха втория си голем защитник и борец за свобода – Яне Сандански.“