Стамат Стаматов, български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство от с. Дренок, Дебърско. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и във Военното училище в София: За да си представим Гоце Делчев като младеж-ученик, ще е необходимо да проследим неговите пораншни младежки години в родния му град Кукуш: като син на родолюбиво българско семейство. Ако не беше добър българин, немаше да дохожда чак от Македония да става юнкер. Гоце Делчев беше един от великаните, името на когото пълни една епоха – епоха на мощен национален подем… За нас, българите от Македония, това е важно, защото борбата не е свършена, тя продължава и ще продължава.
Коце Ципушев, учител и виден ВМОРО революционер, близък приятел и кумец на Гоце Делчев, от Радовиш: Един от най-големите хора на българската борба, апостола Гоце Делчев.Гоце Делчев бе истински български юнак, съ горда душа и верно сърце, с непреклонен дух, — честен, скромен, безстрашен, благороден. Той вървеше по стъпките на Левски — еднакво умееше да привлича в делото бедния колибар и видния гражданин, неукия селянин и буйния млад български интелигент. Веднъж, няколко души другари го запитахме: Абе, Гоце, защо ние се борим за автономията на Македония и Одринско, когато по-добре ще бъде да се борим за освобождаването им и обединяването им съ майката отечество? Тогава Гоце ни отговори: Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество”. Това бе ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО. Гоце Делчев бе истински български юнак, с горда душа и верно сърце, с непреклонен дух, — честен, скромен, безстрашен, благороден. Той вървеше по стъпките на Левски — еднакво умееше да привлича в делото бедния колибар и видния гражданин, неукия селянин и буйния млад български интелигент.
Арсени Йовков, ВМОРО революционер, представител на левицата в организацията, от с. Селци, Стружко: Все пак в тая част виждаме, как българския народ в Македония възпева на български своите революционери. Пее той и за Битолската бесилка на Алексо Турунджов, и за Мише Развигоров, и за Делчев, и за Иван Алабака и за Йордан Пиперка.
Благой Димитров, учител и общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония, от с. Емборе, Кайлярско. Бил е учител на Гоце Делчев в Солунската българска гимназия: Делчев имаше много блага душа и бе много привлекателно убедителен. С тази си благост и привлекателност той успе в късо време да разпространи идеите на ВМРО и да привлече към нейните редове хиляди македонски българи (екзархисти и туркомани). Александар Стояновски, македонският историк от Куманово.
В сборника „Турски документи за убийството на Гоце Делчев“, издание на Държавен архив на Република Македониjа, Скопие: Към четата на Гоце Делчев се били присъединили и “…безсрамници од бугарското население, така што заедно достигнаа приближно седумдесет до осумдесет (души). В документ, с който се съобщава за смъртта на Делчев, се пояснява, че той бил “еден од челниците на бугарските комитети“.
Петър Дървингов, легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на БАН, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш: Водачът от общо българската църковна борба Нако Станишев и великият апостол от революционната македонска борба Гоце Делчев са вече първи водачи на цела Македония и техното величие е такова на целия български народ.
Методи Стойчев, ВМОРО войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни, член на Илинденската организация, от Крушево:Днес сме се събрали да дадем израз на нашата дълбока почит, да се поклоним пред паметта на най-достойния син на борческа Македония, Гоце Делчев, който е записал вече със златни букви името си в страниците на българската история, по случай 39 год. от неговата твърде ранна кончина. Кой бе Гоце Делчев? Гоце. Така си го зовехме. Тъй си е известен и всред народа. Мило, галено, свойско. Както си го е зовела и нежната му майка, Султана – добродушна, милостива, набожна българка. Роден на 23.I.1872 г. в Кукуш, в най-близко съседство със Св. Гора на Паисия великия Гоце е расъл под влиянието на развихрилото се вече възраждане на българския дух. Падна Гоце, за да възкръсне в душата на всеки българин – да го тачи тя и да се слави с подвизите му. Останали са му 4 сестри, които ежегодно на имения му ден се явяват пред костите му да отслужат скромна панахида за своя голем брат и велик българин, чиято памет ще се слави до като българин съществува на света. Константин Кондов, ВМОК и ВМОРО войвода, участник в Четническата акция и Горноджумайското въстание, доброволец в Българската армия по време на войните за национално обединение, от Прилеп:Един ден Гоце Делчев ме изведе от пансиона и заедно се настанихме в хотел “Дамаско” на Вардар капия, чийто съдържател бе кукушанин, личен българин и негов роднина… С Гоце Делчев престоях в хотел”Дамаско” неколко дни. При нас идваха българи, живущи в града или пристигнали временно в Солун по търговия. Двамата с Гоце приобщавахме гостите със светения революционен огън и смело хвърляхме в техните жаждущи души семето на пробуда, на съзнание, на родолюбие и на борба с народните потисници. Мнозина подведохме под клетва.
Славейко Арсов, войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, от с. Ново село, Щипско:След свършека на събранието Делчев по отделно говори както на Марко (Лерински) така и на мене; даде ни наставления за бъдещите ни действия, как да се прилага плана за агитирането, именно как да се постъпва в смесените села, гдето имаше и гръкомани; да се говори, че целта на четите не е да стават българи или гърци, а да се освободят от турците та сетне кой какъвто ще да става. В чисто екзархийските села се обясняваха лошите страни на живота, правеше се бегъл исторически преглед на турското иго и пр. Обясняваше се, как е било едно време българското царство силно, кои са били причините да падне под турци, сиреч несъгласието.
Панчо Михайлов, ВМОРО революционер и войвода от Щип.
Записал и публикувал българска народна песен от Македония, посветена на Гоце Делчев, в сборника „Български народни песни от Македония“, издание на Щипското благотворително братство в София, 1924 г.
Дино Кьосев, общественик, журналист и историк, член на БКП и ВМРО (обединена), съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш: Най-изтъкнатият деец на националноосвободителното движение на българското и на другото поробено население в Македония и Одринско от първите години на революционната борба до навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. Г. Делчев напуска Военното училище през есента на 1894 г. По това време вече развива организационно-политическа дейност създадената в Солун тайна революционна организация под името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) начело с Централен български македоно-одрински комитет (ЦБМОК). Това е първата самостоятелна революционна организация в Македония и Одринско, продължителка на делото на българската национална революция. Гоце Делчев е революционен демократ, отличаващ се със своята дълбока хуманност и живо чувство за социална справедливост. Той е голям български патриот и непримирим борец за свободата на народа, за благото на човека. Убеден интернационалист, Гоце мечтае за разбирателство и дружба между народите. Той е верен ученик и достоен последовател на великия Левски.
Кирил Хаджидинев от Дойран: Знаменателен стана следният случай при едно от преминаванията на Гоце Делчев през Дойран. Това беше, ако не се лъжа, през лятото на 1898 или 1899 г. Аз бяха още дете. Помня, че Делчев гостуваше у дома… И днес дори, като си спомня за нея, винаги правя сравнение с една известна случка из живота на друг велик българин – случката с Левски в бръснарницата.
Георги Баждаров, революционер, учител, журналист, деец на ВМОРО, задграничен представител на ВМРО, от село Горно Броди:Тука Гоце проагитира пред мен един изостанал непокръстен селянин. Седнал кръст-нозе до огнището, съсредоточен в себе си, Делчев излагаше простичко и ясно положението на християнското, предимно на българското население в Турция.
Лазар Томов, общественик и ВМОРО революционер, председател на Серския окръжен комитет на организацията, активен деец на Илинденската организация, от с. Годлево, Разложко:Драги Илинденци, братя българи, ние идем почти от всички краища на хубавата българска земя, за да се поклоним пред светлия образ на най-великия български син, Гоце Делчев, пред хрисимия идеалист, учител и войвода Д. Гощанов и другарите им, паднали за свободата и обединението на българския народ на 21 април 1903 г. при с. Баница, недалеч от вашия хубав град Сер.На 5 май 1903 год. с. Баница, Серска околия, вражески куршум прониза сърдцето, което туптеше за Македония, падна великият българин Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол за свободата на Македония.
Кирил Христов Совичанов, просветен деец, ВМОРО революционер и председател на Илинденската организация, баща на големия български оперен певец Борис Христов и на офицера от Българската армия и член на ВМРО Николай Христов, от Битоля:Който за България умре, – бе казал великият Левски – той вечно с България ще живее“, а Ботев изрече: – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. За България Гоце умре, затова с България вечно ще живее. Описва надписа на паметната плоча, поставена от Илинденци на лобното място на Гоце: В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода, (изредени са и другите загинали в сражението).
В допълнение представяме и някои мнения на по-късни македонски личности – общественици, политици, писатели, част от които са сред създателите на и днешните управници на Република Северна Македония. Венко Марковски, български и македонски писател, член на БКП, македонист, участник в комисията, която създава съвремения македонски език и писменост, политически емигрант в България, от Скопие. В “Легенда за Гоце“ описва спор между Иван Гарванов и Гоце Делчев: Гоце: Очите ни да ослепеят,езикът ни да онемее,дори сърцата да изтръгна –ще бъдем българи докато свят светува!В своята автобиографична книга „Кръвта вода не става“ пише: Гоце Делчев е начело на Българските македоно-одрински революционни комитети – организация на българското население в Македония и Одринско, която по-късно ще се преименува във ТМОРО и ВМОРО.Ръководителите на ВМОРО (като Г. Делчев, Груев, Сарафов, Петров, Тошев и др.) са българи, с определено българско национално съзнание. Езикът на апостола на революционното движение Гоце Делчев е изключително богат и пределно точен литературен български език.Димитър Талев, български писател, главен редактор на органа на ВМРО – вестник „Македония“, от Прилеп. Гоце Делчев се е родил в Кукуш – тая стара и яка крепост на българската народност в южните предели на българското отечество … Гоце Делчев още от оттук и ден след ден изгради най-здравата опора за всека своя мисъл и дело, виждаше все по-ясно единствената и върховна цел в живота си, виждаше и суещаше с целото си същество образа, живото въплащение на идеали и стемежи, а това беше Македония и целата поробена българска земя, нейните люде, техните страдания и техното освобождение от чуждо иго.Подобно на Каравелов и Левски, на старите български революционери, чиито идеи и опит използуват създателите на македонското революционно движение, по същия път, както Каравелов и Левски, които са негови учители и вдъхновители, Гоце Делчев стига до твърдото убеждение, че поробените българи требва да разчитат преди всичко на своите собствени сили… В началото на 1900 година Гоце Делчев требваше да замине за Одринско, за да заздрави връзките между тая област и Македония; освободителното дело на всички поробени българи беше и требваше да бъде общо, както беха общи и еднакви страданията и копнежите им.
Димитър Попевтимов, журналист, общественик, деец на левицата в македонското освободително движение, на БКП и ЮГП, от Ресен:Естествено беше, тъй като основателите ѝ Гоце, Даме, Пере и пр. се чувствуваха като българи…. Вътрешната Мак. Рев. Организация издигна самостоятелни цели на движението – образуване от Македония на самостойна област със свое самостойно управление…В името на тая борба Гоце канеше всички македонци: българи и не българи, християни и не християни, бедни и богати, прости и учени.От това гледище нова България не познава по-добър приятел на българския народ и по-добър български патриот от Гоце.
Димитър Чкатров, революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) от Прилеп: Името на безсмъртния наш великан Гоце Делчев е легенда. Революционната история на българския народ посочва само няколко имена на великани от нашето борческо минало, които са действували така магически върху народната душа и народната фантазия, както е действувал Гоце Делчев през своето бурно съществуване и след своята смърт. Делчев е от величината на Левски, Ботев, Груев и неговият образ излъчва същото сияние, което излъчват образите на тия прекрасни синове на българската земя. Той олицетворяваше светостта на Македония и на целата българска нация…“ и “На 4 май по наш стил 1903 г. загина един от най-блестящите синове, които е дала българската нация. Но Македония не загина, българския дух в нея не изчезна. Само три месеци след смъртта на Делчева, този дух се разрази стихийно в Илинденското въстание, което покри с кръв и слава нашето отечество.”
Гиро Золумов, емигрантски деец от село Габреш, Костурско:Дошли са между нас нови фарисеи, които се опитват да заблуждават и спъват освободителното дело. Македония, с граници към България и Гърция била свободна? Даже “паметник” на Гоце Делчев направили и с помощта на комунистическото правителство от България пренесли (какво предателство!) костите му в Скопйе. Каква хитра демагогия, за да излъжат честния македонец и като го заблудят да постигнат целта на шумадийските сърби – унищожение на българщината в Македония. Плаши ги името българин.
