ПОДВИГЪТ НА ТРЕТА КОННА БРИГАДА НА МАКЕДОНСКИЯ ФРОНТ ПРЕЗ ПСВ

Когато в българската историческа памет се спомене конницата, най-често се мисли за генерал Иван Колев и неговия легендарен поход в Добруджа през 1916 г. Но славата на кавалерийските подвизи не принадлежи само на него и на неговите войници. По време на Първата световна война българската кавалерия се проявява на различни фронтове – от равнините на Добруджа до планинските и хълмисти терени на Македония. Сред тези епизоди един от най-впечатляващите остава атаката при село Долно Върбени на 19 септември 1916 г., когато конниците от 3-та конна бригада извършват смела и почти безпримерна атака срещу френска пехота и артилерия.

I. Исторически контекст – от победата над Сърбия до Македонския фронт

България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили през есента на 1915 г., като първият ѝ голям успех е бързото разгромяване на Сърбия. Но погрешната стратегическа преценка на германското върховно командване води до преждевременно спиране на настъплението, което позволява на отстъпващите сръбски войски и дошлите им на помощ съюзници от Антантата да се изтеглят през гръцката граница. Така се оформя Македонският фронт – дълга линия на позиционни боеве, простираща се от Албанските планини до Беломорието, където българските войски трябва да се изправят срещу смесени сили от сърби, гърци, французи, англичани и по-късно италианци.

II. Леринската (Чеганската) операция – август–септември 1916 г.

През лятото на 1916 г. българското командване планира настъпателна операция с цел да подобри позициите си в Македония. Задачата е възложена на Първа армия под командването на генерал Климент Бояджиев. Целта е овладяването на гр. Лерин (дн. Флорина, Гърция) и укрепване на западния бряг на Охридското езеро.

На десния фланг на настъплението е разположена 3-та конна бригада, включваща 7-и и 10-и конни полкове. Операцията започва на 17 август и първоначално българските войски постигат успехи, но цената е висока. Въпреки ожесточените атаки, силно укрепеният противник успява да задържи ключови позиции, а в началото на септември преминава в контранастъпление.

III. Пътят към Долно Върбени – кризата на 19 септември

Между 14 и 16 септември 1916 г. съюзническите сили от Антантата успяват да се приближат опасно до Лерин. Ако градът падне, ще се отвори път за атака срещу Битоля. Българските части, въпреки умората и липсата на числено превъзходство, успяват временно да ги отблъснат с конна атака. Но положението остава напрегнато.

На 19 септември 1916 г., още в ранните часове, френските пехотни части под прикритието на масиран артилерийски обстрел съсредоточават удара си в участъка между 33-ти пехотен Свищовски и 23-ти пехотен Шипченски полк, близо до с. Петорак. Целта им е да пробият българската отбрана и да открият път за настъпление. Липсата на достатъчно пехотни резерви поставя отбраната в критично положение. Единствените налични подкрепления са ескадроните на 3-та конна бригада.

IV. Заповедта за атака – миг на величие

Около 10:00 ч. командирът на 8-а пехотна дивизия генерал-майор Тодор Митов издава съдбоносната заповед:

33-ти Свищовски полк да контраатакува. Противникът отстъпва в безредие. Конната бригада да атакува!

Сигналите се разнасят по фронта – „Възседни!“, „Сабли вън!“, „Галопом марш!“ Ескадроните излитат от прикритието си при върбалъка край с. Долно Върбени. В първите редици язди 10-и конен полк, воден от своя командир полковник Владимир Даскалов.

Силният тропот на копита, блесналите на слънцето сабли и страховитото „ура“ хвърлят паника в редиците на френския 175-и пехотен полк. Следва ожесточен сблъсък – сеч, газене и огън. Целият френски полк е практически унищожен.

V. Подвигът на ротмистър Христо Томов

Сред отличилите се в боя е ротмистър Христо Ненков Томов от Пирдоп, командир на 2-ри ескадрон от 7-и конен полк. Той достига до френска артилерийска батарея, където лично води атаката. В кратка, но яростна схватка батареята е превзета, артилеристите са посечени, а оръдията – повредени.

При оттеглянето, обаче, ротмистърът е обграден от френска кавалерия. Вместо да се предаде, той се бие до последно, пеейки боен марш. До него остава верният войник Тодор, който също е ранен, но отказва да изостави своя командир. Томов пада смъртно ранен, а Тодор е пленен.

VI. Резултатът от атаката

Атаката на 3-та конна бригада спира настъплението на французите. За повече от десет дни след това в този сектор на фронта противникът не предприема нови офанзивни действия.

Победата обаче е купена с висока цена – много от героите, паднали край Долно Върбени, остават завинаги далеч от родината. Гробовете им не са съхранени, но подвигът им е запечатан в историята и песните на българската кавалерия.

Боен марш на 7-и конен полк, звучал и в атаката при Долно Върбени:

На стреме! Сабли за атака!
Марш! Марш! В кариер! Ура!
Преследвайте! Врагът не чака.
Врагът обръща гръб. Ура!

Атаката при Долно Върбени остава в българската военна история като символ на кавалерийската доблест, саможертва и тактическа решителност. Тя доказва, че българската конница, дори в епохата на масирана артилерия и окопна война, може да бъде страховито оръжие, когато е водена от смели и решителни командири.

Някъде край с. Долно Върбени, макар и без белези от паметници, в съзнанието на българския народ стоят на вечен пост ротмистър Христо Томов, полковник Владимир Даскалов и техните конници – безстрашни ездачи, които препускат в паметта ни, сабли в ръка, срещу превъзхождащ враг, за честта и свободата на България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК