АРХИТЕКТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ КОМПЛЕКС “ДАСКАЛОЛИВНИЦАТА”

В хода на Българското възраждане (края на XVIII – XIX век) българският народ преминава през дълбок процес на пробуждане на националното съзнание. След векове на османско владичество и потисната духовност, една от най-острите потребности е образованието – създаването на мрежа от училища и подготвянето на квалифицирани учители, които да разпространяват знания и патриотизъм сред народа. В този контекст град Елена, разположен в подножието на Стара планина, се утвърждава като един от значимите възрожденски културни и просветни центрове.

През първата половина на XIX век в Елена вече съществува взаимно училище – тип учебно заведение, в което по-напредналите ученици помагат на по-малките, а учителят ръководи общия учебен процес. Но стремежът на местната будна общност и на еленските първенци е да се постигне по-висока степен на образование, която да изведе българските младежи на равни начала с другите народи в Османската империя и извън нея.

I. Основаване на Еленското класно училище – зачатие на Даскалоливницата

Пионерът в това дело е Иван Николов Момчилов (1819–1869) – изключителен български възрожденски педагог, просветител и радетел за народна просвета. През 1844 г. Момчилов предприема решителна крачка и основава приготвително училище – горна степен на вече съществуващото взаимно училище. То представлява своеобразен преход към класното образование, в което учебният материал е по-сложен, а дисциплините са специализирани.

През 1848 г., благодарение на усилията на Иван Момчилов и на съмишленици като Никола Михайловски – местен деец, общественик и дарител, училището преминава на по-високо ниво и се утвърждава като „високо“ или класно училище с двугодишен курс на обучение. Този тип училище по своето съдържание и организация надхвърля моделите на взаимните училища и се доближава до западноевропейските и руските класни училища. Именно тук ще се подготвят бъдещите даскали – учители, които ще разнасят знанието из градове и села.

II. Петко Р. Славейков и названието „Даскалоливница“

Важен момент настъпва, когато през 1848 г. в Еленското класно училище пристига Петко Рачов Славейков (1827–1895) – един от най-големите български поети, писатели и обществено-политически дейци на XIX век. Като учител той прозорливо разпознава значението на училището не само като място за обучение на деца, но и като истинска „фабрика за даскали“.

Така Славейков създава колоритното и емблематично название „Даскалоливница“, образно приравнявайки го на „свещоливница“ – място, където се леят свещи, но в случая се „леят даскали“. С това име той подчертава ролята на училището като средище за подготовка на бъдещи учители – истински просветители и будители на българския народ.

III. Организация, дисциплини и учебен живот

Даскалоливницата се отличава със своята напредничавост за времето си. Учебната програма е изключително разнообразна и амбициозна. Освен основните религиозни дисциплини като Свещена история (Библия), катехизис и догматично богословие, учениците изучават:

• Църковнославянски език и славянска граматика, които укрепват връзката с православната традиция и старобългарската книжнина.
• Словесност, развиваща езиковата култура и риториката на учениците.
• География и естествена история, които дават светски знания за света и природата.
• Алгебра, логика, психология и физика, което е забележително за едно училище в средата на XIX век.
• Чужди езици – руски и новогръцки, които отварят прозорец към външния свят и международните контакти.
• Хигиена и гимнастика, които са революционна практика – именно в Даскалоливницата се подготвят първите възрожденски учители, популяризатори на училищната гимнастика и здравното възпитание.

Тази богата учебна програма превръща Даскалоливницата в образцов модел за класно училище и пример за бъдещите учебни заведения в страната.

IV. Учители и възпитаници – будители за цял народ

Сред преподавателите, които посвещават години от живота си на училището, се открояват имената на Никифор Попконстантинов и Андрей Робовски. Те, заедно с Момчилов и Славейков, полагат здрава основа на една просветна школа, чиито възпитаници ще изиграят важна роля в бъдещето на България.

Списъкът на известните възпитаници е впечатляващ:

• Тодор Шишков – учител и обществен деец;
• Сава Катрафилов – деец на националноосвободителното движение;
• Драган Цанков – виден политик, министър-председател на България;
• Стоян Робовски, Стефан Бобчев и много други.

Според проучванията на историците, учениците от Даскалоливницата са разнесли знанието и светлината на просветата в над 66 града и 59 села из цялата страна. Те стават символ на стремежа към знание и национална еманципация.

V. Архитектура и условия за обучение

Сградата на Даскалоливницата е забележителен пример за възрожденска архитектура, съчетаваща функционалност и традиционна естетика. Постройката е двуетажна, изградена от камък и дърво – материали, типични за местния занаятчийски стил.

• Приземен етаж: тук се намират три големи помещения, които вероятно са били дюкяни (търговски дюкяни). Те са носели приходи за издръжка на училището и за заплати на учителите.
• Втори етаж: място за провеждане на учебния процес – включвал е стая за учителя, две просторни класни стаи и отделна стая за съхранение на учебни пособия и книги.

Даскалоливницата е снабдена с всички съвременни за времето си учебни помагала и пособия. Прилагат се нови педагогически методи, които допринасят за високото ниво на преподаване и за създаването на подготвени преподаватели.

VI. Реставрация и превръщане в музей

През 1963 г., в духа на съхраняването на националната памет, сградата на Даскалоливницата е реставрирана. Изцяло е запазен външният ѝ възрожденски облик. В същото време вътрешните помещения са приспособени за музейна експозиция под наслов „Елена през епохата на Възраждането“.

Експозицията включва богата колекция от документи, снимки, книги и вещи, които разказват историята на града от възникването на училището до Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). Тя илюстрира приноса на Елена и нейните жители в борбата за национално освобождение и просвета.

Особено впечатляваща е експозицията „Параклис Архангел Михаил“, уредена в приземния етаж, където някога са били дюкяните. Там са изложени икони, църковна утвар и стенописи, спасени от частично разрушения едноименен храм в село Шилковци, намиращо се на около 9 км западно от Елена. Така музеят съчетава просветното и духовното наследство на района.

Днес Даскалоливницата е обявена за паметник на културата с „Национално значение“, което гарантира нейното опазване и поддръжка за идните поколения. Тя продължава да бъде символ на несломимия български дух, жаждата за знание и силата на просветата като оръжие за национално освобождение.

Нейната история вдъхновява хиляди посетители – ученици, студенти, историци и туристи, които идват в Елена, за да се докоснат до мястото, където се „леят даскали“. И днес Даскалоливницата остава ярко доказателство за силата на словото и знанието, превърнали се в основа за изграждането на съвременна и свободна България.

VII. Практическа информация за посетители

Адрес: Даскалоливницата се намира в старата част на град Елена – близо до центъра и останалите културни забележителности като Камбуровия хан, Часовниковата кула и църквата „Успение Богородично“.

Работно време:

• Лятно часово време (1 април – 31 октомври):
  9:00 – 12:00 и 13:00 – 17:30
• Зимно часово време (1 ноември – 31 март):
  9:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00
  Музеят е затворен в понеделник и официалните празници.

Входни такси:

• Възрастни – символична сума (обикновено около 4–5 лв)
• Ученици, студенти и пенсионери – намалена такса
• За групови посещения или организирани ученически групи са възможни предварителни заявки и отстъпки.

Екскурзоводско обслужване: Посетителите могат да наемат екскурзовод (на български или чужд език) за обиколка на Даскалоливницата и другите обекти от Историческия музей – Елена. Препоръчително е да се направи предварителна резервация за групи.

Снимки: Възможно е фотографиране без светкавица в основната експозиция, но за професионални снимки или заснемане на видеоматериал е необходима предварителна заявка.

Как да стигнете:

• С автомобил – от Велико Търново (около 40 км) има добре поддържан път до Елена.
• С обществен транспорт – има автобусни връзки от Велико Търново и Горна Оряховица.
• Паркинг – около историческия комплекс има удобни места за паркиране.

Контакт:

• Исторически музей – Елена
• Тел.: +359 (0) 6151 65 10
• Имейл: museum_elena@abv.bg

Полезно за посетители:

• В близост до Даскалоливницата може да разгледате и други възрожденски обекти – Камбуровия хан, Стария чарк, родни къщи на известни възрожденци.
• В града има уютни къщи за гости и механи, които предлагат традиционна еленска кухня – не пропускайте да опитате еленски бут или домашно сладко от горски плодове.

Даскалоливницата не е просто старо училище – тя е символ на българската просвета и на стремежа към свобода и духовна независимост. Посещението ѝ е пътуване назад във времето, когато словото и знанието са били най-силното оръжие за изграждане на самочувствието на един народ.
Ако планирате разходка из живописния Еленски балкан, не пропускайте да влезете там, където са се „ляли даскали“ – защото именно те са изковали будния български дух!

Харесайте Facebook страницата ни ТУК