ПРОХОД “ТРАЯНОВИ ВРАТА”

Траянова врата, известна още като Траянови врата или Траянова порта, е емблематичен планински проход, древноримска крепост и съвременен пътен тунел, разположен в Ихтиманска Средна гора, на стратегично място между Софийското поле и Горнотракийската низина. От векове тази теснина е била не само пътна артерия, но и сцена на съдбовни битки, символ на българската съпротива и паметник на непрекъснатия поток на историята.

Днес през прохода преминава участък от автомагистрала „Тракия“, най-натоварената магистрала в страната, която осигурява бърза връзка между столицата София и Черноморското крайбрежие.

I. Географско разположение и природна характеристика

Траянова врата представлява естествена седловина в югоизточната част на Ихтиманска Средна гора, в рида Еледжик, в близост до селищата Мирово, Долно Вършило и Ветрен. Проходът е разположен на територията на две административни области: Софийска област (община Костенец) и област Пазарджик (община Септември).

• Дължина на прохода: около 16 км
• Най-висока точка: седловина на 830 м надморска височина
• Най-ниска точка: около 420 м н.в., северозападно от гр. Ветрен

Проходът е естествен коридор, свързващ северозападната част на Ихтиманската котловина с западната част на Горнотракийската низина. През него преминават долини на реки като Яворица — десен приток на Тополница, които осигуряват удобни пътища през труднопроходимата планинска местност.

Любопитен факт: Заради своята стръмност и тясна конфигурация, проходът е бил изключително лесен за отбрана и многократно е служил за преграждане на вражески армии.

II. Античност — проходът Суки и римската порта

Стратегическа роля в римската епоха

През Античността проходът е известен с тракийското име Суки (Succi) или Sued. Римляните го наричат Succorum claustra или Succorum angistiae, което означава „Теснина при Суци“. Това място е част от важния римски път Виа Милитарис, който свързва Сердика (дн. София) с Филипопол (дн. Пловдив) и Константинопол (дн. Истанбул).

В прохода е изградена масивна римска порта — монументална арка с височина около 18 м, която според преданията посрещала всички, преминаващи през теснината. Тя е служела и като част от крепостната система, укрепена с наблюдателни кули, пътна станция и съпътстващи постройки за гарнизон.

Описанието на Амиан Марцелин

Римският историк Амиан Марцелин (IV век) оставя детайлно описание на прохода:

Хребетите на високите планини Хемус и Родопи… се сближават в една теснина, където завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия… Природата е устроила това място така, че тесният проход лесно може да бъде защитен и всеки опит за нахлуване да бъде отблъснат.

III. Средновековие — проходът като арена на великите битки

Битката при Траянова врата — 986 г.

Най-знаковото събитие в историята на прохода е битката при Траянова врата, разиграла се на 17 август 986 г., когато византийският император Василий II навлиза дълбоко в територията на Първото българско царство. Армията му е посрещната и обсадена в прохода от войските на бъдещия цар Самуил, който нанася тежко поражение на византийците. Това поражение укрепва позициите на българската държава за десетилетия напред.

Значение в кръстоносните походи

През 1443–1444 г. проходът отново влиза в историята благодарение на похода на крал Владислав III Ягело (Варненчик), който преминава оттук със своите войски по пътя към Османската империя. Именно това събитие е описано от Антонио Бонфиний, който за първи път използва названието „Траянова врата“.

Други имена през Средновековието

През вековете проходът е познат под различни имена:

• Василики пили (Βασιλική πύλη) — Царска порта
• Βουλγαρική κλείσις — Български проход
• Капъджик дервент — османското название, съставено от kapı (врата) и dervent (проход)
• Маркова капия — наименуване в местния фолклор

Забележка: През XIX век останките на римската арка са били почти напълно запазени, но с времето са разрушени.

IV. Археологически обекти и открития

Крепост Щипон (Стенос)

Един от най-значимите археологически обекти в района е крепостта Щипон, наричана още Стенос. Изследванията през 1975 г., водени от археолога Димитрина Джонова, разкриват:

• вътрешен двор
• приземен етаж
• 6 входа
• 3 вътрешни кули
• масивни крепостни стени

Първите писмени сведения за крепостта са от III век, а самият комплекс е изграден окончателно през V век като част от укрепителната система на Византия.

Реставрация: През последните десетилетия развалините са частично възстановени със средства по програма „Регионално развитие“. Въпреки това специалисти критикуват качеството на реставрацията заради отклонения от автентичния вид и нарушения в методологията.

Крепост Паланката и римската пътна станция

В близост до гр. Ветрен са руините на крепостта Паланката, изградена върху римската пътна станция Понс Укаси. Смята се, че през XIV век тук е била резиденцията на деспот Новак Дебели. По време на османското владичество около крепостта се развива малко укрепено селище — паланка, което просъществува до XIX век.

V. Съвременна инфраструктура — тунел „Траянови врата“

Днес проходът е част от трасето на автомагистрала „Тракия“, която е гръбнак на пътната система между София и Бургас. В участъка е прокопан тунел „Траянови врата“, разположен на около 55 км от столицата София.

Технически характеристики на тунела:

• осветление с 3 режима — дневен, нощен и авариен
• модерна дренажна система
• сигнализация, съответстваща на европейските стандарти
• възможност за безопасно преминаване при всякакви метеорологични условия

Близки населени места: гр. Костенец, с. Мирово, гр. Ветрен.

VI. Траянова врата като туристическа дестинация

Днес районът на Траянова врата е атрактивно място за:

• исторически туризъм — заради битките, крепостите и археологическите находки
• пешеходен туризъм и планински преходи — красиви маршрути из Средна гора
• фотография — руините на крепостите, природните гледки и панорамата към Рила и Родопите

Полезно за посетители:

• До крепостта Щипон се стига лесно от паркинг край магистралата.
• Има информационни табели и паметна плоча, поставена на 19 август 2006 г.
• В близост няма туристически център, затова е добре да се подготвите предварително с храна, вода и план за маршрута.

Любопитни факти:

• Проходът е споменаван в древни хроники от римски и византийски историци.
• Огромната арка е била едно от най-внушителните римски съоръжения на Балканите.
• Някои местни легенди твърдят, че името „Маркова капия“ идва от народни предания, свързани с Крали Марко.
• Районът е богат на дивеч и интересна флора — срещат се редки растителни видове, типични за Средна гора.

Траянова врата е много повече от исторически проход — тя е жива връзка между Античността, Средновековието и съвременността. Природният ѝ релеф, укрепените крепости и стратегическото ѝ значение през вековете я превръщат в символ на устойчивост и памет за българската история. Днес пътешественици и изследователи отново минават по тези пътища, преоткривайки скритите истории на древната „порта между световете“.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК