ГЕНЕРАЛ МИХАИЛ САВОВ

Военните подвизи на българите са сред онези постижения, които са осигурили на България уважение и признание в европейската и световна общественост. Безспорно героизмът на българския войник е основният двигател на победите, но зад всяка блестяща битка стоят командири и военни стратези, които със своето планиране, организация и далновидност създават условията за успех. Сред тези личности особено място заема генерал-лейтенант Михаил Савов – човек, изиграл ключова роля в изграждането и модернизирането на Българската армия в края на XIX и началото на XX век, но и военачалник, чиито решения в критични моменти остават противоречиво оценявани.

I. Ранни години и образование

Михаил Савов е роден на 14 ноември 1857 г. в Ески Заара (днешна Стара Загора), в епоха, когато България все още е под османско владичество. Произхожда от заможно и образовано семейство, което му осигурява възможност за качествено образование – първо в Хасково, след това в Пловдив, Габрово, а по-късно и в престижния Галатасарайски лицей в Цариград.

След Освобождението през 1878 г. постъпва в новооткритото Военно училище в София и завършва с първия му випуск през 1879 г., носещ духа на новата българска държавност. Още в началото на службата си е произведен в чин подпоручик, а през 1881 г. – в поручик.

Скоро заминава за Санкт Петербург, където учи във Висшата генералщабна академия – едно от най-престижните военни учебни заведения в света по онова време, подготвящо елита на офицерските корпуси.

II. Сръбско-българската война (1885)

Когато избухва Сръбско-българската война, Савов е вече офицер с академично образование и стратегическа подготовка. Назначен е за командир на левия фланг в битката при Сливница – сражението, определяно като “бойното кръщение” на Съединена България.

Под негово ръководство българските войски отблъскват Моравската дивизия и преминават в настъпление, което завършва с овладяването на Пирот. Този успех затвърждава военната му репутация и показва неговата решителност и умение да действа в динамични ситуации.

III. Издигане и първи мандат като военен министър

В края на 80-те години Савов е забелязан от новия български княз Фердинанд I, който го назначава за флигеладютант – доверен офицер, постоянно придружаващ монарха.

На 16 февруари 1891 г. Савов за пръв път поема поста министър на войната в кабинета на Стефан Стамболов. Именно тогава започва неговата мащабна реформистка дейност, която ще го превърне в един от основните строители на модерната българска армия.

IV. Реформи и законодателна дейност

Под ръководството на Савов е изготвен първият Закон за устройство на въоръжените сили, базиран на дивизионната структура, прилагана от армиите на Великите сили. Това дава възможност Българската армия към края на XIX в. да се доближи по организация и численост до европейските стандарти.

Сред ключовите му мерки:

• Въвеждане на норми за мирновременна армия (1% от населението) и военновременна армия (до 10% от населението).
• Подобрена военна статистика и мобилизационни планове. Данните показват, че между 1900 и 1910 г. населението на България нараства с близо 600 000 души, достигайки 4 329 108 жители.
• Планиране на мобилизация за 360 000–380 000 войници при война.

V. Въоръжение и отбрана на столицата

Един от най-важните избори на Савов е въвеждането на пушката “Манлихер” – модерна магазинна система, призната за една от най-добрите в Европа. Балканската война по-късно ще докаже, че този избор е стратегически правилен.

От особено значение е и неговата позиция по въпроса за защитата на София. През 1891–1892 г. белгийският генерал и инженер Бриелмон предлага изграждане на пръстен от бетонни фортове около столицата, по подобие на Букурещ. Савов категорично отхвърля идеята – аргументирайки се с малките териториални размери на България, естествената планинска защита на София и огромните финансови разходи. Вместо това средствата се насочват към въоръжаване и модернизация на армията.

VI. Втори мандат и Балканската война

След кратко отстраняване (1894–1897 г.), Савов се връща в армията и през 1901 г. отново става военен министър. Реформите продължават, а през 1912 г., с началото на Балканската война, той е назначен за помощник-главнокомандващ на Българската армия.

Силно подкрепя идеята за завземане на Цариград и след победите при Бунархисар и Лозенград убеждава Фердинанд да атакува турските позиции при Чаталджа. Липсата на тежка артилерия, слабото разузнаване и епидемията от холера водят до провал на операцията – момент, който сериозно влошава позициите на България при преговорите за мир.

VII. Междусъюзническа война и съдбоносната грешка

На 15 юни 1913 г., със съгласието на Фердинанд, но без знанието на кабинета на Стоян Данев, Савов нарежда нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония. Първоначално замислено като демонстрация на сила, действието бързо прераства в пълномащабна Междусъюзническа война.

Резултатът е катастрофален – загуба на значителни територии и Първа национална катастрофа. След войната Савов е уволнен и съден от Държавен съд.

VIII. Последни години и признание

След процеса емигрира във Франция, където след Първата световна война дори е назначен за пълномощен министър. Умира на 21 юли 1928 г. в Сен Валие дьо Тией, Франция.

Ето какво остава един от най-прочутите пълководци на България след себе си и в какво се състои завещанието му. Какви са неговите завети към България и как той иска да посрещне смъртта си. Става въпрос за противоречивата личност на генерал Михаил Савов – отговорникът за едни от най-успешните военни акции, както и за някои от най-пагубните. Генералът, който чрез харизматичността и умението си да въздейства на хората е оказал изключително влияние върху значими събития от историята ни:

ОТДЕЛ ПЪРВИ

1. В случай, че се помина, желая тялото ми да се пренесе и погребе при моите родители в София;
2. Пренасянето и погребението да стане на мои разноски при най-скромна обстановка. Ако правителството пожелае, погребението ми да стане на държавни разноски, то това предложение да се отклони по един най-вежлив начин, тъй като не се считам достоен за тая висока чест;
3. От гарата тялото ми да бъде пренесено на треторазредна кола нощно време в църквата на гробищата и поставено там, за който случай църквата да бъде драпирана в черно. Тялото ми да остане изложено там един ден и една нощ, за да могат моите приятели и познати, които биха пожелали, да ми направят последното посещение и си вземат сбогом с мене. Два свещеника да се поставят да четат подходящи за случая молитви през цялото време, докато тялото ми бъде изложено. За през нощта да се наемат също двама вардачи.
4. погребението ми да се извърши на следующия ден, след една къса заупокойна служба, без всички ония церемонии, предвидени в устава за гарнизонната служба при погребението на военни лица. Да не поставят никакви военни команди, никакво поставяне тялото ми на лафет, така също предвидената стрелба при спущане на тялото в гроба да не се прави.

Не желая и ордените ми да се носят и излагат, както това става при подобни траурни случаи.
Никакви речи да не се държат.
Не желая никакви венци да се полагат. Единствен венец може да положи само любимата ми дъщеря и нейното семейство.
На гроба ми да се постави плоча точно с следующия скромен подпис:
Тукъ почива Михаилъ Савовъ. Роденъ на 27 Ноемврий 1857 година и починалъ на…

От лявата ми страна, на лявото ми рамо, да се постави малък пиедестал от Витошки гранит, на който да се тури бюста ми, направен по фотографията, приложена тук. Бюстът ми да бъде обърнат към Македония. На пиедестала да се гравират следните думи: На грядущите поколения да реализират идеята, към която са обърнати моите очи, и който идеал нашите генерации не можаха да реализират поради отсъствието на единство в партиите по въпросите, засягащи външната и вътрешната ни политики.

ОТДЕЛ ШЕСТИ

Целия си живот аз посветих в служене на Отечеството.

Умирам с спокойна съвест, че съм изпълнил до край дълга си добросъвестно. Смятам, че моята дейност като началник на 4-та Преславска дивизия, като началник на Военното училище и като дългогодишен Военен министър (1891 – 1894 и 1902 – 1907 години) е оставила дълбоки следи в средата на българското войнство.
Архивата на Военното министерство, тая на Народното събрание и Държавната архива ще установят, че инструментът, с който моите бойни другари, заедно с мене, опирайки се на яките мишци на храбрия български войник, покрихме с неуведаема слава нашите военни знамена по бойните полета на Тракия и Македония през 1912 – 1913 години, на ¾ във всяко отношение е създадено от мене.
Никой не е непогрешим в своята дейност. И аз, през време на тая дълга, разнообразна и много сложна дейност, не съставлявам изключение. Но смятам и съм дълбоко убеден, че ония, които ме атакуваха, направиха много по-големи грешки.
Една криво разбрана династическа политика, която намираше интерес да компрометира и унищожава всички характерни и издигнали се с заслужен авторитет държавници и висши военни, намери пълна подкрепа в тоя начин на действие в някои наши политически групи. И ето защо, в тежките критически обстоятелства, които преживява Отечеството, не се намериха личности, около които да се групира нацията, за да излезе от тежката морална криза, в която изпадна, поради събитията.
И днес има признаци, че старият начин на действие от надлежните фактори не е забравен. А между това, политическото положение на нашето отечество е сто пъти по-трудно, отколкото в миналото. Черни облаци се вият над бъдещето на България и грозят да я обградят.
Само едно по-голямо съгласие между всички поменати по-горе фактори ще я изведат на спасителния бряг.

Тоя трудолюбив, храбър и доблестен български народ напълно заслужава една по-добра участ.
Бог да пази България.

Генерал-лейтенант Михаил Савов

София, 25 юли 1928 година

На 20 декември 2012 г. е посмъртно награден с орден „Стара планина“ I степен с мечове за „изключително големите му заслуги към страната ни при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война“.

Генерал-лейтенант Михаил Савов остава в историята като строител на модерната българска армия и ключова фигура във военното дело на България. Неговите реформи, организационни умения и визия за армията са в основата на успехите през Балканската война. Но стратегическата грешка от юни 1913 г. хвърля сянка върху иначе значимата му кариера – показвайки колко тънка е границата между великите военни постижения и националните трагедии.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК