ГЕНЕРАЛ НИКОЛА ЖЕКОВ

Никола Тодоров Жеков е роден на 6 януари 1865 година в град Сливен в семейството на Тодор и Ирина Жекови. Още в детските си години се отличава с упоритост и стремеж към знания. Той е сред първите ученици по успех в основното училище в родния си град, а след това постъпва в подготвителен клас.

Баща му, търговец по професия, първоначално има добри доходи и осигурява стабилност на семейството. Но след тежък грабеж търговията му фалира и настъпват години на лишения. Младият Никола е принуден да напусне училище, за да помага в прехраната на многолюдното семейство.

През 1881 година, жаден за знания и решен да продължи образованието си, Жеков напуска бащиния дом и заминава за София. В продължение на две години работи, за да се издържа, като едновременно учи в Мъжката гимназия и се готви за прием във Военното училище. Макар физически слаб, през 1883 година успешно полага приемните изпити и става юнкер.

I. Съединението и първи военен опит

Септември 1885 година заварва Жеков в началото на новата учебна година във Военното училище. Събитията около Съединението на Княжество България и Източна Румелия и очакваната война с Османската империя водят до временното му закриване. Старшите класове са изпратени по полковете, а останалите – разпуснати.

Жеков се записва доброволец, но заради физическа слабост е отхвърлен. Той заминава за Пловдив, където е приет на служба и изпратен в Сливен за попълване на два новоформирани резервни полка. Назначен е за ротен командир и заминава за Елхово. Вместо война с Турция, България е нападната от Сърбия. Полкът му достига София, но примирието е вече сключено.

Заради отличен успех и поведение, Жеков е произведен във фелдфебел.

II. Превратът от 1886 година и последиците

На 9 август 1886 г. група офицери извършват преврат срещу княз Александър Батенберг – събитие, в което участва и Жеков. След неуспеха на преврата той е разжалван и изпратен като редник в 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора. Малко по-късно амнистия връща всички юнкери във Военното училище.

На 27 април 1887 г. Жеков е произведен в чин подпоручик и по собствено желание постъпва във 2-ри артилерийски полк в Шумен. След кратки гарнизонни престои в Кула и Белоградчик, се установява във Враца.

III. Висше военно образование в Италия

Амбициозен и целеустремен, Жеков решава да продължи образованието си. През есента на 1894 г. заминава за Торино, където учи във Военната академия. Завършва курса през 1898 г. с отлични резултати и се връща в България.

През 1901 г., вече майор, е назначен за преподавател по военна педагогика във Военното училище, където ръководи и тактическите упражнения. По-късно става инспектор на класовете.

През 1903 г. е назначен за началник на новооткритата Школа за запасни подпоручици в Княжево. Под негово ръководство школата подготвя около 4000 офицери за българската армия.

На 18 май 1909 г. е произведен в чин полковник и става командир на 1-ви пехотен Софийски полк. През 1912 г. е назначен за началник на Военното училище, където въвежда нови методи за подготовка на войските.

IV. Балканската война (1912–1913)

С началото на войната Жеков е назначен за началник-щаб на Втора армия, действаща срещу Одрин. Заедно с командира генерал Никола Иванов настоява за щурм на крепостта, който завършва с блестяща победа на българската армия.

V. Междусъюзническата война и дипломатическа дейност

След войната е началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия. Участва в преговори с Османската империя за военна конвенция, но без резултат.

VI. Първата световна война и върхът на военната му кариера

През 1915 г. е произведен в генерал и назначен за министър на войната. На 5 октомври България влиза във война на страната на Централните сили, а Жеков става главнокомандващ на армията.

Организира мобилизация и разделя войската на три армии. Под негово ръководство българската армия постига значителни успехи срещу Сърбия, включително превземането на Ниш.

Въпреки плановете си да завладее Солун, получава отказ от германското командване. През 1916 г. ръководи операции срещу Румъния, включително Тутраканската епопея.

През 1918 г., при изтощена армия и липса на съгласуваност с правителството, Жеков се опитва да укрепи фронта. Заболяване го принуждава да замине за операция във Виена. По време на неговото отсъствие е сключено Солунското примирие.

Скоро след това е уволнен и обвинен в „германофилство“.

След Първата световна война българското правителство не му разрешава да се върне. Живее във Виена и Будапеща, където получава уважение от бивши врагове и съюзници. Завръща се през 1921 г., съден е и лежи три години в затвора. Амнистиран е през 1924 г., а през 30-те години е напълно реабилитиран.

VII. Дейност през Втората световна война

Жеков се включва в националистическите среди, става почетен председател на Съюза на българските национални легиони и поддържа връзки с Хитлер. След 9 септември 1944 г. емигрира в Германия.

На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата не е изпълнена.

Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 г. тленните му останки са пренесени във Военния мавзолей-костница в София.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК