ГЕНЕРАЛ ПАНТЕЛЕЙ КИСЕЛОВ

Пантелей Георгиев Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов – един от най-заможните и образовани градове на Дунав по онова време. Той е третото от шестте деца в семейството на заможния търговец Георги Киселов. Семейството живее в просторна къща, в която редовно се говори за търговия, политика и новини от Европа.

От малък Пантелей се отличава с усърдие и любознателност. Образованието си започва в класното училище в Свищов – един от най-реномираните образователни центрове в България. За да осигури още по-здрави основи на децата си, баща му наема частен учител – даскал Георги Боров, който ги обучава в свободното им време.

Докато братята му са буйни и игриви, Пантелей предпочита книгите и ученето. Характерът му е сериозен, дисциплиниран и подреден – качества, които по-късно ще се превърнат в негова запазена марка като офицер.

I. 1877 г. – Първият досег с военната идея

Преломен момент в живота му настъпва на 28 юни 1877 г., когато по време на Руско-турската война руски войски влизат в Свищов – първият български град, освободен от османска власт. По покана на баща му в дома им отсядат няколко руски офицери. За 14-годишния Пантелей това е вдъхновяваща среща – униформите, оръжията, дисциплината и разговорите за бойни походи събуждат у него желание да стане военен.

Баща му първоначално желае той да продължи семейната търговска традиция. Но когато разбира, че в София предстои да се открие Военно училище, Пантелей решава твърдо да кандидатства. Георги Киселов се обръща за съдействие към руски офицери и получава обещание от генерал Бобринов – бъдещ началник-щаб на българските войски, че ще помогне за приемането на сина му.

II. Лична трагедия и упоритост

Съдбата обаче нанася тежък удар. Георги Киселов губи няколко ключови сделки, изпада в тежко финансово и емоционално състояние и умира от болест, причинена от притеснение. Въпреки загубата на баща си, Пантелей не се отказва. През 1880 г. той полага приемни изпити във Военното училище и е приет.

Малко след това преживява ново изпитание – по време на игра с намерен револвер, брат му случайно го прострелва в корема. Раната не е фатална, но възстановяването е дълго. Ръководството на училището запазва мястото му, но той трябва да навакса пропуснатото с много труд. Упоритостта му да не изостане от съучениците си се оказва решаваща – на 30 август 1883 г. завършва с отличие и получава първия си офицерски чин – подпоручик.

III. Първи назначения и Сръбско-българската война

След завършването си е назначен в Петнадесета пехотна ломска дружина в Свищов. През Сръбско-българската война (1885) получава командването на рота и участва в отбраната на Видинската крепост. Демонстрира отлична подготовка и твърдост при защитата на позициите, успява да отблъсне многократни атаки и печели уважението на началниците си.

За проявената храброст е повишен в чин поручик (24 март 1886 г.) с една година старшинство, а на 1 януари 1888 г. става капитан.

IV. Военна кариера преди Балканските войни

• 1 януари 1899 г. – произведен в чин майор.
• 1904 г. – повишен в подполковник, назначен за помощник-командир на полка.
• 1908 г. – назначен за комендант на София (по препоръка на цар Фердинанд).

Като комендант остава само няколко месеца, защото е включен сред осем офицери, изпратени за стаж в чужбина. Заминава за Франция и е прикрепен към 82-ри пехотен полк в град Монжи, където изучава модерна военна тактика, логистика и координация между различни родове войски.

След завръщането си поема командването на Пети пехотен дунавски полк и на 1 януари 1910 г. е произведен в чин полковник. На 10 март 1912 г., в навечерието на Балканската война, е назначен за командир на Осми пехотен приморски полк.

V. Балканската война (1912–1913)

Първото му сражение е на 9 октомври 1912 г. при Селиолу и Карагач, където неговите дружини пробиват турските позиции. Той печели репутация на командир, който умее да действа решително и да използва максимално силните страни на подчинените си.

VI. Междусъюзническата война (1913)

В битката при Калиманци Киселов отказва да изпълни заповед за отстъпление, като успява да убеди началниците си, че запазването на позицията е жизненоважно. Упоритостта му позволява на Втора българска дивизия да се изтегли организирано и предотвратява срив на фронта.

VII. Първата световна война и превземането на Тутракан

След Междусъюзническата война е назначен за командир на Втора бригада от Четвърта дивизия. През 1916 г. поема командването на Преславската дивизия. Най-голямата му слава идва при Тутраканската битка (5–6 септември 1916 г.). Крепостта е ключова за отбраната на Румъния в Добруджа. Под негово ръководство Четвърта дивизия, усилена с артилерия, инженерни части и балонно отделение, нанася бърз и решителен удар. Само за 24 часа българите пленяват 450 офицери и 28 000 войници, а Румъния изоставя и крепостта Силистра. След Тутракан дивизията му участва във всички големи сражения на Добруджанския фронт, постига успехи срещу румънски и руски войски и утвърждава името на Киселов като един от най-способните български военачалници.

Контекст – През лятото на 1916 г., в рамките на Първата световна война, България предприема настъпление в Добруджа с цел да възвърне изгубените след 1913 г. територии. Ключът към успеха е крепостта Тутракан, разположена на западния бряг на Дунав. Румъния я превръща в мощен укрепителен възел, снабден с модерни оръдия, бетонни бункери и няколко защитни пояса.

Подготовка – Планът за атаката е изготвен с участието на генерал Пантелей Киселов, командир на Четвърта пехотна дивизия, и генерал Стефан Тошев, командир на Трета армия. Въпреки че Тошев формално ръководи настъплението, на Киселов е поверено директното командване на щурма.

Той извършва подробна разузнавателна дейност:

• Определя слабите места в отбраната.
• Разполага тежката артилерия така, че да може да поразява и първия, и втория отбранителен пояс.
• Използва инженерни части за подготовка на укрития и сборни пунктове за пехотата.
• Включва балонно отделение за въздушно наблюдение и корекция на артилерийския огън – иновация за времето.

Тактика – На 5 септември 1916 г. артилерията открива масиран огън, като целта е да се смаже морала на защитниците и да се унищожат ключови укрепления. Следва многовълнова пехотна атака, при която бригадите на Киселов пробиват северния сектор – най-уязвимата точка на крепостта.

Той залага на бързината и координацията:

• Първата вълна пробива и разчиства окопите.
• Втората вълна осигурява фланговете и изтласква резервите на врага.
• Третата вълна навлиза в централната част на укреплението.

Резултат – До обяд на 6 септември Тутракан капитулира. Българската армия пленява 450 офицери и 28 000 войници, както и огромно количество оръжие и боеприпаси. Румъния изоставя и крепостта Силистра, отваряйки пътя за по-нататъшно българско настъпление.

Значение – Победата при Тутракан е един от най-блестящите примери за комбинирана операция в българската военна история – съчетаваща артилерия, пехота, инженерни части и въздушно разузнаване. Тя показва стратегическото мислене на Киселов, умението му да концентрира сила в решаваща точка и да действа с максимална бързина, за да избегне затъване в позиционна война.

VIII. Последни години и смърт

След войната е произведен в чин генерал от пехотата – най-високото звание в Българската армия. Пенсионира се и се установява със семейството си в София. Умира от инфаркт на 14 октомври 1927 г., оставяйки след себе си образа на образцов офицер и стратег.

Ордени и отличия

• Военен орден „За храброст“ III степен, 1-ви и 2-ри клас
• Княжески орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата; V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен, на обикновена лента
• Орден „За заслуга“, на обикновена лента
• Железен кръст II степен (Германия)

Подробна хронология на живота и кариерата на Пантелей Киселов

• 1863 – Роден в Свищов.
• 1877 – Среща с руски офицери по време на Освободителната война; решава да стане военен.
• 1880 – Приет във Военното училище в София.
• 1883 – Завършва и е произведен в подпоручик.
• 1885 – Сръбско-българска война; командир на рота при отбраната на Видин.
• 1886 – Повишен в поручик.
• 1888 – Повишен в капитан.
• 1899 – Повишен в майор.
• 1904 – Повишен в подполковник.
• 1908 – Комендант на София.
• 1909 – Стаж във Франция, 82-ри пехотен полк.
• 1910 – Повишен в полковник, командир на Пети пехотен дунавски полк.
• 1912 – Командир на Осми пехотен приморски полк.
• 1913 – Отличава се в битката при Калиманци.
• 1916 – Превзема Тутракан.
• 1917 – Успешни операции в Добруджа.
• 1918 – Повишен в генерал от пехотата.
• 1927 – Умира в София.

Генерал Пантелей Киселов е сред най-изявените фигури в историята на българското военно дело. От прилежното и любознателно момче от Свищов до генерал от пехотата, той преминава през всички изпитания на своята епоха – Сръбско-българската война, Балканските войни, Междусъюзническата война и Първата световна война.

Той се отличава не само с храброст, но и с изключителни командни качества – умението да преценява ситуацията, да взема бързи и точни решения, дори когато те противоречат на първоначалните заповеди, и да вдъхновява подчинените си с личен пример.

Победата му при Тутракан остава като символ на българската военна доблест и стратегическа мисъл, а името му е вписано редом с най-големите командири в националната история. Днес генерал Киселов е признат не само като герой от едно велико сражение, но и като вдъхновител и пример за поколения български офицери.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК