ГЛОЖЕНСКИ МАНАСТИР “СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”
Гложенският манастир „Св. Георги Победоносец“ е един от най-живописно разположените и мистично вдъхновяващи манастири в България. Намира се в северната част на Стара планина, на почти 800 метра надморска височина, разположен на самото било на остър скалист рид над село Гложене, община Тетевен, област Ловеч. Манастирът буквално „виси“ над пропаст, с величествена панорама към околните върхове, долината на река Вит и Ловешкото плато.
I. История на манастира
Средновековни корени (XIII век)
Основаването на манастира е обвито в предание, което се корени в реални исторически обстоятелства от периода на Втората българска държава, по времето на цар Иван Асен II (1218–1241). Според легендата, киевският княз Георги Глож бяга от нашествието на татарите и получава убежище в България. В знак на признателност, царят му отстъпва земи в района на Тетевенския Балкан, където князът основава селище (днешното село Гложене), а в близост изгражда малък манастир, посветен на покровителя си – св. Георги Победоносец.
Скоро след построяването, чудотворна икона на св. Георги, поставена в църквата в долината, започва мистериозно да изчезва и да се появява на висока скала в планината. Вярвайки, че това е знак от небето, монасите решават да изградят нов храм именно на това недостъпно място. Така възниква днешният манастир, построен около 30–40 години след основаването на първоначалната обител.
Османски период
През османското владичество (XIV–XIX в.), Гложенският манастир запазва своята дейност, макар и с чести трудности. Поради недостъпността му, той е пощаден от масови набези и разрушения, каквито са претърпели много други български манастири.
Манастирът функционира като тайно книжовно средище, където се преписват богослужебни книги и се поддържа връзка между духовници и народ. Служи и като скривалище за хайдути и бегълци, а скалите и гората около него стават естествен щит срещу преследвачи.
Възрожденски подем (XVIII–XIX в.)
С настъпването на Българското възраждане манастирът придобива особена роля. През 1800-те години се превръща в културно, религиозно и революционно средище:
- Килийно училище е открито в манастира още през първата половина на XIX в.
- В него работят и се обучават духовници и будни младежи от Тетевенско.
- Съхранява се богата библиотека с ръкописи, псалтири и духовни съчинения.
Васил Левски и революционната дейност
Едно от най-значимите исторически събития, свързани с манастира, е престоят на Васил Левски. Апостолът посещава неколкократно обителта през 1860-те години, използвайки я като убежище и база за своята мрежа на Вътрешната революционна организация. Смята се, че е организирал комитети в района с помощта на монасите. В манастирската сграда и до днес се посочва стаята, в която Левски е отсядал, а местната памет пази преданието, че той е изкопал скривалище за оръжие и документи под манастира.
Земетресението от 1913 г.
На 1 юни 1913 г. силно земетресение разтърсва района на Средна Стара планина. Манастирската църква е разрушена почти изцяло. През следващите години, с усилията на местното население и дарители, храмът е възстановен, но не в първоначалния си вид – загубени са старинни стенописи и архитектурни елементи.
Следосвобожденски и съвременен период
След Освобождението (1878 г.) манастирът продължава да функционира, макар и с намалена духовна роля. През XX век той преминава през различни фази на упадък и възстановяване. По време на социализма е държавно притежание, но не е закрит. След 1989 г. започва нова ера на обновяване: ремонти, благоустрояване, привличане на поклонници и туристи.
II. Архитектура и строежи
Общ вид
Манастирът има компактен план, наподобяващ крепост. Застроен е върху скалисто плато с отвесни склонове от три страни. Входът е защитен от дебели каменни зидове, което създава впечатление за непристъпност.
Църква „Св. Георги“
- Построена повторно през 1920–те години след разрушението от земетресението.
- Представлява еднокорабна, едноапсидна църква, без купол.
- Интериорът е скромен, с иконостас и икони от XX век.
- В храма се пази чудотворната икона на св. Георги, свързана с основаването на манастира.
Жилищни сгради
- Манастирският корпус е на два етажа, с дървени чардаци, вити стълбища и тесни коридори.
- Килиите са малки, спартански обзаведени.
- Има трапезария, приемна, параклис, както и складови помещения.
Тайни проходи и скривалища
- Според местни предания, манастирът е свързан с подземен проход към крепостта над село Малък Извор – т.нар. „Гложенска крепост“.
- В скалите под манастира има естествени ниши и пещери, използвани за укритие на хора, оръжие и ръкописи.
III. Природна среда и панорама
Манастирът се намира в сърцето на дивия Тетевенски Балкан, част от Национален парк „Централен Балкан“. От терасите му се разкриват невероятни гледки:
- На юг – към хребетите на Стара планина.
- На север – към Ловешкото плато и Дунавската равнина.
- На изток – ридовете на Гложенския проход.
- При ясно време се виждат дори част от Рила и Плевенско поле.
Около манастира виреят букови и габърови гори, а районът е богат на дивеч, птици и редки растения. Мястото е подходящо за екотуризъм, фотография и преходи.
IV. Достъп и туристическа инфраструктура
Как да стигнем?
- От София – около 120 км (2 ч. път): София → Ябланица → Малък Извор → село Гложене → манастира.
- От Тетевен – около 17 км.
Последните 5 км до манастира са много стръмни, с остри завои, преминаващи през гъста гора. Пътят е асфалтиран, но тесен – препоръчва се внимателно шофиране. Зимно време е труднопроходим.
Паркинг
Има ограничен паркинг до самия манастир – около 10 автомобила. При голямо посещение, се паркира в подножието, откъдето се върви пеша.
Настаняване и полезна информация
| Въпрос | Информация |
|---|---|
| Работно време | Всеки ден: 08:00 – 18:00 ч. |
| Вход | Безплатен |
| Нощувка | Възможна при уговорка (ограничени места) |
| Храна | Няма кухня – носете собствени провизии |
| Облекло | Скромно, покрито – особено при влизане в храма |
| Снимане | Позволено (без светкавица в храма) |
Препоръчителни маршрути
- Село Гложене – Гложенски манастир
- Пешеходна пътека през гората (1.5 ч.)
- Подходяща за средно напреднали туристи
- Гложенски манастир – пещера Моровица: Живописен маршрут, подходящ за еднодневна разходка
- Гложенски манастир – връх Черни връх (1176 м): Панорамен маршрут, средна трудност (3-4 ч. преход)
Манастирът днес е действащ, с няколко монаси. Провеждат се редовни богослужения, литургии, кръщенета и панихиди. Манастирът е отворен за поклонници, като приема и индивидуални и групови посещения. Празникът на св. Георги (6 май) е най-важният ден от годината – събират се вярващи от цяла Северна България.
Гложенският манастир „Св. Георги Победоносец“ е пример за симбиоза между духовност, история и природа. Неговата откъснатост, панорамно разположение и свързаност с национални герои като Левски го превръщат в светиня от национално значение. Това не е просто обител – това е съкровище, скрито в сърцето на Балкана, където времето се забавя, душата намира покой, а историята говори.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
