Най-голям разцвет през управлението на цар Симеон (893-927) придобива старобългарската литература. Достигналите до наше време образци разкриват изключително богатство на идеи, жанрово разнообразие и стилово изящество.
Това се дължи на традициите, създадени от учениците на Кирил и Методий и на техните две школи – Плисковско-Преславската и Охридската. Но много важни са благоприятните условия, създадени от княз Борис І и особено от цар Симеон с неговото личното участие в книжовната дейност.
Съхранени са произведенията на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Черноризец Докс, презвитер Григорий и др. Тези книжовници правят преводи на византийските богослужебни книги, съставят жития, написват похвални и поучителни слова, хронографии, философски и исторически творби. Самата старобългарска ръкописна книга е изящно произведение на изкуството. Реформира се графичната система, като постепенно глаголицата се заменя с по-практичната за изписване кирилица. Заслугата за това се дължи на учениците на Кирил и Методий, а вероятно и на самият цар Симеон, завършил Магнаурската школа.
Климент Охридски влага целия си труд за просветата на народа, съставя значителен брой слова, песнопения за църковни празници, събрани в три големи тома. Той е създател и на изящен литературен стил, най-вече в 26-те му похвални слова, като „Похвално слово за Йоан Кръстител” и „Похвално слово за Кирил Философ”. Смята се, че той е автор и на Пространните жития на Кирил и Методий. Климент Охридски умира на 23 юли 916 г. в построения от него манастир край Охрид. От 890 до 900 г. в Македония го замества Наум Охридски, който след това идва в Преслав и оглавява царския скрипториум (сграда за писане и изработка на книги).
Един от най-забележителните книжовници и творци от Преславската книжовна школа е епископ Константин Преславски, добър познавач на старобългарски и старогръцки език. Той превежда „Учително евангелие” – с 51 беседи по църковния календар. Другият му основен труд е съчинението „Историкии” – първата летописна творба в християнска България. Константин Преславски е известен и като талантлив поет, автор на прочутата Азбучна молитва, написана в акростих – (всеки стих започва с поредната буква от азбуката).
И днес в българското училище се изучава публицистичното съчинение „За буквите” на Черноризец Храбър. Тази творба представлява пламенна защита на славянската азбука и на първоучителите Кирил и Методий. Тя се разпространява и в Сърбия и Русия, където са открити десетки преписи.
„Небеса” и „Шестоднев” са основни съчинения на Йоан Екзарх – другият виден представител на Симеоновия златен век на книжовността – удивителен преводач и творец, учен с енциклопедични знания. Неговият „Шестоднев” съдържа знания за земята, за природата, анатомията и физиологията на човешкото тяло и др., описани с жив и образен език.
С името на самия цар Симеон са свързани два сборника: „Златоструй” – с творби на Йоан Златоуст, и „Светославов (Симеонов)” сборник – енциклопедични съчинения, образци на високата образованост. Към Симеоновия интелектуален кръг работят още книжовници, за които не са запазени или още не са открити достатъчно данни – презвитер Григорий, Тудор Докс, презвитер Йоан и др.
През X век започва да се разпространява и т. нар. апокрифна (т.е. тайна) литература. Апокрифните съчинения разказват за създаването на света, дава сведения за природата, човека и за морала на достъпен език. Често пъти обаче те съдържат и еретически твърдения и послания.
Българските книжовници извършват огромен по обем работа при превеждане и преписване на богослужебните книги и на съчиненията на ромейските автори. В огромното си мнозинство тези творби са с компилативен характер, но сред тях има и оригинални произведения. В резултат на неуморната книжовна дейност и на подкрепата за нея, оказана от Борис I и Симеон, България се превръща в център и разпространител на славянската писменост и просвета.
Книжовниците от Златния век допринасят за окончателното утвърждаване на старобългарския език и на българската народност. България изпреварва много европейски страни по образованост на собствения си говорим език и става разпространител на богата и разнообразна книжнина сред другите православни народи.
Постиженията в книжнината, по време на Златния век, са допълнени от развитието на архитектурата и приложните изкуства. Особено видно е това в новата столица Преслав. Под ръководството на цар Симеон градът се издига като една от най-красивите средновековни християнски столици. Състои се от две части: цитадела и външна градска част, защитени с яки крепостни стени и кули. Построени са църкви, манастири, болярски къщи, патриаршески комплекс и владетелски дворец. За палата на Симеон до нас достига прочутото описание от Йоан Екзарх:
„Когато някой плебей и беден чужденец дойде отдалеч към придворните кули на княжеския дворец и ги види, той се чуди…Като влезе пък в двореца и види високи палати и богато украсени отвън църкви с камък, дърво и багри, а вътре с мрамор и мед, сребро и злато, не знае с какво да ги сравни…започва да губи ума си и им се чуди…“
Освен старите базиликални църкви, започват да се строят и изящни и богато украсени кръстокуполни храмове, по подобие на Византия. Най-блестящият пример за църковната архитектура от епохата е т. нар. Кръгла или Златна църква в Преслав. Тя представлявала ротонда с 12 ниши (по аналогия с 12-те апостоли) с колони пред тях, които поддържали втори етаж, над който се издига купол, за който се предполага, че е покрит със злато. Този храм често се сравнява с прочутата кръгла църква в Аахен, построена от Карл Велики век по-рано.
Едно от постиженията на приложното изкуство е преславската рисувана керамика. С плочките, изрисувани с растителни мотиви, геометрични фигури и кирилски надписи, се украсяват стени, корнизи, подови настилки. Истински шедьовър в това отношение представлявала керамичната икона на Св. Теодор Стратилат.
Благодарение на неуморния труд на книжовници, художници, занаятчии, строители и на огромната подкрепа, която оказват княз Борис I и цар Симеон, България изживява впечатляващ културен разцвет. Затова краят на IX и първите десетилетия на X век с основание са наречени Златен век на българската култура.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
