СБОГОМ С ГУНДИ И КОТКОВ

Датата 30 юни 1971 година и до днес остава една от най-мрачните в българския спорт. На този ден в прохода Витиня загиват двама от най-обичаните футболисти в историята на България – Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков.

Двамата пътуват от София за Враца с бежовото „Алфа Ромео“ на Гунди, когато малко след моста над река Бербеш настъпва фаталният инцидент.

I. Какво всъщност се случва?

Автомобилът не успява да спре на Т-образния разклон с пътя Ботевград–Витиня–София и се блъска в движещ се по посока София камион „ЗИЛ“. За нещастие ударът е точно зад шофьорската врата, където се намира резервоарът на колата, който моментално се запалва. Именитите футболисти загиват на място вследствие на пожара. Това са сухите факти.

За народа, който е влюбен в Аспарухов и Котков, смъртта им е истински шок. Той ще засвидетелства признателността си към двамата спортисти на погребението им, което и до днес остава най-масовото в българската история.

II. Кариерата на Георги Аспарухов и Никола Котков

За „Ботев“ и „Левски“ Аспарухов има общо 247 мача, в които отбелязва 150 гола – 125 за „сините“ и 25 за „Ботев“. За да си представим по-добре какво са значели за българския футбол, а и като цяло за българите Никола Котков и най-вече Георги Аспарухов по това време, е редно да се пренесем в началото на 70-те години. Тогава България е традиционен участник на световни първенства по футбол, а неизменна част от състава и движеща сила в отбора са именно Гунди и Котков. A и футбола и спорта като цяло са основното забавление на хората, без конкуренция в сравнение с нашето съвремие.

Аспарухов вече е успял да си спечели статута на легенда за „Левски“. В по-малко от 200 мача отбелязва 118 гола. През 1965 година дели престижното осмо място в класацията на „Франс Футбол“ за „Златната топка“ с Алесандро Мацола и Валери Воронин. През 1968 година бележи паметно попадение на стадион „Уембли“ срещу световния шампион Англия в приятелски мач – събитие, което завинаги го поставя сред елита на европейския футбол.

Котков е известен с изключителната си техника, точен удар и лидерски качества. Започнал кариерата си в „Локомотив“ (София), той става любимец на феновете със своята скромност и борбеност. Присъединяването му към „Левски“ създава уникален тандем с Аспарухов – тандем, който носи радост и надежда на цяло поколение българи.

III. Народната скръб и реакцията на властта

Всичко това – постиженията им на терена, харизмата, човечността и ерата, в която футболът е събирал по 25 000 зрители и повече дори на редовни мачове – обяснява защо Гунди и Котков са истински народни любимци и едни от най-популярните българи. Затова тяхната смърт се оказва шок не само за футболните фенове, а за цялата нация. България потъва в искрена скръб.

Особено интересна е позицията на управляващата партия. Страхувайки се от масово струпване на хора на погребението, а и поради трагедията със съветския „Союз 11“, в която загиват трима космонавти, БКП налага информационно затъмнение върху инцидента във Витиня.

Ден след трагедията, на 1 юли 1971 година, челният материал най-големия вестник в социалистическа България „Работническо дело“ е свързан с аварията в космоса. Останалите новини, намерили място на заглавната страница, са свързани с предизвикателствата пред селското стопанство и постиженията на тружениците от Пазарджик, които са постигнали добив от 800кг. царевица от декар, както и информация за визитата на гръцкия заместник-министър на външните работи в София. Чак на последната страница на вестника се съобщава за смъртта на двамата футболисти и то в материал без заглавие.

Не е по-различно положението във вестници и телевизията. Нито „Народен спорт“, нито „Старт“ информират за смъртта на Гунди и Котков в броевете си от 1 юли. Чак на 3 юли вестник „Народен спорт“ публикува снимка от погребението, а на 6-ти вестник „Старт“ посвещава цяла страница на футболистите. Централната емисия на „По света и у нас“ на 30 юни не прави изключение от общия фон – водеща новина е смъртта на съвестките космонавти, а оставащите минути са посветени на постиженията на селското стопанство. Чак в края на емисията е съобщено, че “днес при пътен инцидент загинаха футболистите на „Левски-Спартак” и националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков”.

Примери от печата

• „Работническо дело“ (1 юли 1971 г.) – челният материал е за космическата катастрофа. На първата страница има още статии за добивите на царевица в Пазарджик и за визита на гръцки политик. Едва на последната страница е съобщено за смъртта на футболистите, без заглавие.
• „Народен спорт“ и „Старт“ – не информират за трагедията на 1 юли. Едва на 3 юли „Народен спорт“ публикува снимка от погребението, а на 6 юли „Старт“ посвещава цяла страница.
• Телевизията – централната емисия „По света и у нас“ от 30 юни отразява смъртта на съветските космонавти и постижения на селското стопанство. Едва в края се съобщава, че „днес при пътен инцидент загинаха футболистите на „Левски-Спартак“ и националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков“.

IV. Погребението – море от хора

Въпреки масовото информационно затъмнение, мълвата за трагичния инцидент бързо се разпростира из цяла България. В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна, а според официални данни на поклонението присъстват 150 000 души. Съвременници на събитията обаче определят тази бройка като сериозно занижена от властите. Сами може да си представите паниката, която обзема управляващите, които не искат да допусат подобно доказателство за народна любов в деня, в който погребват съветските космонавти, да стане факт.

Положението става неконтролируемо, след като цялата столична милиция, военни и пожарникари така и не успяват да въдворят ред на стадиона и се налага политбюро на ЦК на БКП, заедно с МВР да порицаят действията на вътрешния министър Ангел Солаков. Той е определен за изкупителна жертва и е свален от поста си след заседание на 13 юли 1971 година. От разсекретените архиви на ЦК на БКП добиваме представа и за мнението на Тодор Живков, който споделя:

Това, което ни разтревожи, е погребението на двама спортисти. Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство. Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров. Другарю Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да напуснат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участвуват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение? Такова поклонение не е имало. Оттам се е разгърнала манифестация. Наредил си административно целият ръководещ състав на министерството да участвува. Защо извърши погребението в часа, когато се погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига.

В крайна сметка, въпреки абсурдните мерки, които взима властта, нищо не успява да спре българите да си вземат последно сбогом със своите любимци. Поклонението пред Георги Аспарухов и Никола Котков, редом с това на цар Борис III, и до днес е най-масовото в българската история и остава като едно от събитията, докоснали най-силно българите през последните десетилетия.

На 30 юни 1971 г. България губи не просто двама изключителни футболисти, а двама народни герои. Те олицетворяват надеждите, мечтите и любовта на цяло поколение. То остава едно от събитията, докоснали най-силно българите през последните десетилетия – момент, в който любовта на народа надделява над страха и цензурата.

Днес имената на Гунди и Котков живеят в стадиони, песни и паметници, а трагедията във Витиня остава символ на това колко силна може да бъде връзката между спортните идоли и техния народ.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК