АНГЛОЕЗИЧНИЯ СВЯТ ПРАЗНУВА ХЕЛОУИН

На 31 октомври англоговорящите страни отбелязват Хелоуин (Halloween) – в навечерието на католическия Ден на Вси светии. Празникът става все по-популярен в голяма част от Европа, в това число и България, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои азиатски държави.

Празникът води началото си от традициите на древните келти в Шотландия и Ирландия. Келтските племена разделяли годината на две части – тъмна и светла. Преди началото на тъмния период от годината, в последния октомврийски ден, бил отбелязван езическият празник на реколтата Сауин. Смятало се, че през този граничен период между лятото и зимата се отваря врата към отвъдния свят и че сред хората могат да плъзнат духове. За да се защитят от нечисти сили, келтите обличали животински кожи, палели огньове и извършвали жертвоприношения.

Тикви за продажба по време на Хелоуин

Сауин бил отбелязван и след разпространението на християнството на Британските острови през 2-4 век. За да намали влиянието на езическия празник, Католическата църква започнала от 8-и век да отбелязва Деня на Вси светии – 1 ноември. Въз основа на тези два празника се оформили традициите, свързани с Хелоуин, който включва келтски обичаи и католически обреди.

Главният атрибут на празника е фенер от тиква, в чиято вътрешност е поставена свещ. Той символизира края на прибирането на реколтата и освен това помага да бъдат прогонени злите духове. Първоначално за създаването му в Шотландия и Ирландия била използвана ряпа. След като емигранти от Англия пренесли традициите на Хелоуин в Северна Америка, вместо на ряпа, започнало използването на по-достъпната в Новия свят тиква.

Черният и оранжевият цвят традиционно се свързват с Хелоуин. Оранжевото символизира сила и издръжливост, а заедно с кафявото и златното – прибиране на реколтата и есента. Черното обикновено е символ на смъртта и мрака и служи за напомняне, че навремето Хелоуин е бил фестивал, маркиращ границите между живота и неговия край.