КЪЩА МУЗЕЙ “ИВАН ВАЗОВ” В БЕРКОВИЦА

Къща музей „Иван Вазов“ в град Берковица е един от най-ценните културно-исторически обекти в България, посветени на живота и творчеството на големия български писател Иван Вазов (1850 – 1921). Сградата е мястото, където той живее и работи в качеството си на председател на Окръжния съд в Берковица в периода от 7 март 1879 г. до 18 септември 1880 г. Този кратък, но изключително плодотворен период оставя трайна следа в литературното наследство на Вазов и в културната история на Северозападна България.

От 2012 г. къщата е интегрирана в Музейния комплекс – Берковица, който включва и Етнографския музей, Градската художествена галерия и Къща музей „Йордан Радичков“, превръщайки Берковица в значима културна дестинация.

I. История на къщата

Произход и архитектура

Къщата, в която днес се помещава музеят, е изградена в началото на XIX век, по време на късното Българско възраждане, и отразява типичните за този период архитектурни белези. Разположена е в старата част на Берковица, близо до административния център на града.

Сградата е масивна, двуетажна, с дълбоки каменни основи, дървена конструкция и външни еркери, подчертаващи характерния възрожденски стил. Покривът е четирискатен, с широки стрехи, покрит с керамични керемиди.

Екстериорът и интериорът на дома демонстрират местната традиционна архитектура с влияние от тревненската възрожденска школа, известна с майсторските си дърворезби и хармония в пропорциите.

Интериорни особености

• Приземният етаж е използван за стопански цели – съхранение на храна, инструменти и дърва.
• Жилищната част е на втория етаж, до който се достига чрез вътрешно дървено стълбище.
• Дясното крило е „мъжката част“, където е живял и работил Вазов. Помещението е светло, с много прозорци, масивна камина, резбован таван, алафранги по стените, и завършва в дъното с вградена турска баня (хамам) – архитектурен детайл, изключително рядко срещан в частни домове от тази епоха.
• Лявото крило е „женската част“, с уютна стая, чийто потон е подреден във форма на „рибена кост“, а таванът в залата с преводна литература е майсторска дърворезба – дело на тревненски майстори.

През 1940 г. къщата е обявена за народна старина, а през 1964 г. е класифицирана като архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. През 1957 г. отваря врати като музей, а през 1980 г., след основен ремонт, е представена обновена експозиция.

II. Експозиция на музея

Експозицията е организирана така, че да проследи живота, делото и литературната мисия на Иван Вазов, като основен акцент е поставен върху берковския му период.

Изложбените зали съдържат:

• оригинални мебели от епохата, типични за възрожденския дом;
• пишеща маса, принадлежала на Вазов;
• лични вещи;
• снимки, писма, ръкописи, включително негови кореспонденции със съдебни институции и приятели;
• първи издания на книги;
• карти, документи, заповеди и съдебни преписки, отразяващи неговата дейност като магистрат.

Сценографията на експозицията е решена с уважение към автентичността – възстановка на битовата обстановка, музикално оформление и насочващи табели с цитати от Вазов, които водят посетителя през различните периоди от неговия живот.

III. Литературен принос от берковския период

Пребиваването на Иван Вазов в Берковица е ключово за ранното му творчество. Под въздействие на суровата, но вдъхновяваща планинска природа, на патриархалния живот и социалните противоречия на следосвобожденска България, Вазов създава някои от най-значимите си произведения:

Поезия:

• „На Ком“ – възторжено описание на върха и символ на свобода и духовен подем;
• „Малини“ – лирическо вдъхновение от природата и любовта.

Проза:

• Поемата „Грамада“ – вдъхновена от местното предание за народното правосъдие; силен образ на морална справедливост и колективен гняв;
• Повестта „Митрофан и Дормидолски“ – сатиричен разказ за съдебната система, вдъхновен от реални типажи и ситуации от съдийската практика на Вазов в Берковица.

В писмата си до братята си и свои близки, Вазов описва Берковица като място на вдъхновение и уединение, където е намерил покой след напрегнатите политически събития в София и Пловдив.

IV. Туризъм и значение за културната памет

Къщата музей „Иван Вазов“ в Берковица е важна част от националната културна и литературна памет, и е сред обектите, препоръчвани от Българския туристически съюз и от Министерството на културата.

В близост се намират:

• Етнографският музей в Берковица – част от Стоте национални туристически обекта, представящ материалната култура на региона;
• Градската художествена галерия с творби на местни и национални художници;
• Църквата „Рождество Богородично“ (1843) – ценно архитектурно и духовно средище;
• Часовниковата кула от XVIII век – символ на Берковица;
• Пешеходна алея към връх Ком – маршрут, вдъхновил Вазов.

V. Практическа информация за посетители

• Адрес: ул. „Иван Вазов“ №10, 3500 Берковица, България
• Работно време:
  • Летен период (април – октомври): 09:00 – 17:30
  • Зимен период (ноември – март): 09:00 – 16:00
• Почивен ден: понеделник
• Телефон за връзка: наличен чрез сайта на Музейния комплекс – Берковица
• Език на обиколките: български (английски – при предварителна заявка)
• Входни такси: символични цени; намаления за ученици, студенти, пенсионери и групи; възможност за комбиниран билет с други музеи в града
• Достъпност: пешеходно разположение, лесно достъпна от центъра на града; възможност за паркиране в района
• Сувенири и печати: на място може да се закупят книги, брошури, репродукции, както и да се постави печат за Стоте национални туристически обекта.

Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица не е просто историческа постройка – тя е място на памет, вдъхновение и национална гордост. В нея се срещат личната история на най-големия български писател, културните пластове на възрожденската архитектура и духът на едно време, когато думите са били оръжие, а красотата – убежище. За всеки, който търси докосване до автентичното лице на българската литература, това място е незаменима спирка.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК