КЪЩА-МУЗЕЙ “СЛИВЕНСКИ БИТ”

През първата четвърт на XIX век Сливен е един от най-оживените търговски и занаятчийски центрове в българските земи. Градът се слави със сръчните си майстори, прочутите си текстилни изделия и предприемчивите си търговци. Точно в този исторически контекст се появява архитектурната перла – симетрична чардаклиена къща, построена в Кафтанджийската махала, една от най-старите сливенски махали.

Неизвестни тревненски дюлгери, носещи духа на прочутата Тревненска строителна школа, изграждат къща, която се превръща в образец на възрожденското жилищно строителство. Отвореният чардак – характерен за балканската архитектура – служи не само като функционално пространство за отдих и общуване, но и като символ на връзката между дома и природата.

Собственикът дядо Бою, заможен търговец на аби и шаяци, проявява предприемачески размах и строи не една, а две къщи, разположени плътно една до друга. Така възниква единен жилищен ансамбъл, в който се преплитат старите традиции с духа на градската модерност.

I. Патковата къща – портал към живота на сливенския занаятчия

По-голямата от двете къщи, известна като Патковата къща или къщата на Паткоолу, е завършена първа и става емблематична за сливенския бит от XIX век. В нея се разкрива богатството на занаятчийската култура. Къщата има внушителни дървени конструкции, просторни стаи с белосани стени и резбовани тавани, широки чардаци и обширен двор, покрит с калдъръм.

През 1963 г., за да се съхрани този архитектурен и културен бисер, Патковата къща е обявена за музей. Интериорната експозиция е подготвена с голямо внимание към автентичността, така че да представя колкото се може по-достоверно начина на живот на сливенския занаятчия и неговото семейство.

Във всяко помещение могат да се видят оригинални мебели, домакински съдове, текстил и орнаменти, подредени така, че да разказват за ежедневието, труда и празниците на хората от онова време. Особен акцент е поставен върху представянето на традиционните сливенски занаяти:

• Килимарство – местните килими са известни със своите ярки багри и сложни геометрични орнаменти. В експозицията са изложени автентични тъкачни станове, инструментариум и готови изделия.
• Кебеджийство – изработката на дебели аби и шаяци, характерни за Сливен, който някога е бил средище на текстилната индустрия.
• Медникарство и грънчарство – красиви съдове и инструменти, които са били неразделна част от ежедневието.
• Дърводелство, сарачество и др. – занаятчийски сечива, обков, седла, юзди и орнаменти, които разкриват сръчността на местните майстори.

Част от двора е запазен в автентичен вид – калдъръмен, със сайвант и стопански постройки, което допълнително подсилва усещането за пълнокръвно пътешествие назад във времето.

II. Арнауткината къща – преходът към градската модерност

По-малката къща в ансамбъла, известна като Арнауткината къща, е завършена по-късно, но също пази духа на миналото. През 1969 г. тя е отворена като самостоятелен музей, който акцентира върху живота на сливенското градско семейство от началото на XX век – време на преходи, нови влияния и социални промени.

Експозицията впечатлява с елегантно съчетание на традиция и модернизация. Мебелировката включва:

• Вносни и български мебели – спалня със спретната менсофа, нощни шкафчета, елегантен диван, фотьойли и бюфет.
• Кухненски кът с огнище – който напомня за устойчивостта на старите обичаи, дори когато навлизат новите технологии и стилове.
• Големи дървени шкафове – част от традиционната подредба, която съжителства хармонично с градските удобства.

Арнауткината къща е важна не само като архитектурен обект, но и като документ на времето, който показва как старото и новото намират своя баланс в българския градски бит.

III. Експозицията „Традиционна култура от Сливенско“ – съкровищница на обреди и символи

През октомври 2009 г. Патковата къща получава нов живот с откриването на експозицията „Традиционна култура от Сливенско“, която допълва интериорната подредба с фокус върху нематериалното културно наследство на региона.

Тази експозиция е тематично изградена около три основни ядра:

1. Календарна обредност – показва се как хората са отбелязвали годишния кръговрат от Бъдни вечер и Коледа до Гергьовден и Еньовден. Посетителите могат да видят обредни храни, украси, ритуални предмети и да се запознаят с вербалните магии, съпътстващи всеки обичай.
2. Обредност при трудово-поминъчната дейност – проследява традициите и ритуалите, свързани със сеитба, жътва, стригане на овце и други селскостопански дейности, които са били в основата на поминъка.
3. Семейна обредност и сватбени традиции – в центъра на вниманието е традиционната сливенска сватба с нейните пъстри костюми, уникални накити и символика. Всички елементи са автентични и свидетелстват за непрекъснатата нишка на местните ръчно-тъкачни и шивашки традиции.

За разлика от класическите музейни витрини, тук предметите са изложени открито, което създава усещане за близост и жив диалог между посетителя и богатото културно наследство. По подиумите са застлани ръчно тъкани черги – вълнени, козиняви, памучни – всеки с характерни багри и мотиви. Кенарените обредни кърпи, месалите и бохчите допълват картината, напомняйки за сръчността и художествения вкус на сливенската жена.

IV. Къщата-музей днес – мост между поколенията

Днес архитектурно-етнографският комплекс е не просто място за опознаване на миналото, а важна културна институция, която съхранява и предава знания за традициите и ценностите на региона. Той е домакин на различни културни инициативи, временни изложби, работилници и празнични възстановки на обичаи, които вдъхват нов живот на старите ритуали.

Всеки посетител има възможност не само да разгледа експонатите, но и да почувства колко жива и многопластова е била сливенската култура – от звука на тъкачния стан до аромата на обредните хлябове и багрите на традиционните носии.

Обкръжаващото пространство – калдъръмен двор и цветна градина

Къща-музей „Сливенски бит“ не би имала същата атмосфера без своя обширен двор – калдъръмен, с цветна градина, подредени лехи и стар сайвант, в който се съхранява традиционен стопански инвентар. Всичко това разказва за начина, по който семейството е съчетавало занаята с поддържането на домакинството и градината.

Дворът и сайвантът допринасят за усещането, че не просто посещаваш музей, а прекрачваш прага на истински възрожденски дом, където все още ехтят стъпките на майсторите и разговорите край огнището.

Практическа информация за посетители

V. Как да стигнете до Къща-музей „Сливенски бит“

Къщата-музей се намира в историческия квартал на Сливен – една от най-старите и запазени части на града. Адресът е: Сливен Център, ул. “Симеон Табаков” 5, 8800 Сливен, България

Достъп:

• Пеша: Лесно достъпна от централната градска част, само на около 10-15 минути пеша от площада „Хаджи Димитър“.
• С кола: В района има възможности за кратковременно паркиране по улиците около махалата.
• С градски транспорт: Автобусните линии, които спират близо до центъра, са удобни за разходка до музея.

Работно време

Работното време може да варира, но обикновено музеят е отворен:

• Вторник – Събота: 9:00 – 17:00 ч.
• Неделя и Понеделник: почивни дни (или с предварителна заявка за групови посещения).

Препоръчително е предварително да се провери актуалното работно време, особено в празнични дни или при временни експозиции.

Входни такси

Обикновено билетите са символични, за да могат повече хора да се докоснат до тази културна съкровищница:

• Възрастни: около 2-3 лв.
• Ученици и пенсионери: намалени цени
• Групови посещения и беседи: възможни са предварителни заявки за водач на групи или беседа от уредник.

Полезни съвети за посетители:

Вземете фотоапарат или телефон – макар че в някои зали снимането може да е ограничено, дворът и чардаците предлагат прекрасни възможности за снимки.

Облечете се удобно – калдъръмените дворове и тесните стълби изискват удобни обувки.

Посетете и двата музея – ако времето позволява, разгледайте и Патковата, и Арнауткината къща, за да проследите прехода от Възраждането към модерната градска култура.

Попитайте за временни изложби – често в залите се организират специални тематични експозиции и събития.

Комбинирайте с други забележителности – Сливен предлага и други интересни места наблизо: Крепост „Туида“, Хаджи-Димитровото дърво, Храм „Св. Димитър“, Художествена галерия „Димитър Добрович“ и др.

Къща-музей „Сливенски бит“ не е просто архитектурен обект – тя е жива връзка между поколенията. Посещението ѝ е истинска среща със занаятчийския талант, творческото въображение и топлината на стария български дом. Ако сте в Сливен, отделете време да се потопите в това тихо кътче от миналото – ще си тръгнете не само с красиви спомени, но и с чувство за връзка със съкровищницата на българската културна памет.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК