КЪЩА МУЗЕЙ “ПЕЙО ЯВОРОВ” В ЧИРПАН

МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИТУРИЗЪМ

Къщата музей „Пейо Яворов“ е един от най-ценните и уважавани мемориални културни комплекси в България. Разположен в самото сърце на град Чирпан — на кръстопът между минало, настояще и мечти за свобода — този мемориален ансамбъл не просто съхранява вещите на един човек, а пази духа на цяла епоха. Това е домът, в който е израснал Пейо Крачолов Яворов — поетът революционер, белязан от бурни борби, нежна лирика и трагична съдба.

I. Яворов — поет, революционер, човек

Роден на 1 януари 1878 г. (13 януари по нов стил), Пейо Яворов прекарва първите си седемнайсет години именно в този дом. Син на Крачо Попов и Гана Крачолова, Пейо израства в патриархално семейство, дълбоко свързано с народните традиции. Майка му е известна със своите песни — тя често пее народни балади и хайдушки песни, които още от дете грабват въображението му и по-късно оставят отпечатък върху лириката му.

Още в младежките си години Яворов проявява страст към книгите и словото. Той работи като телеграфист в различни български градове, но навсякъде със себе си носи бележник, мастилница и книга — най-често любимия му „Фауст“ от Гьоте. През годините той се превръща в един от най-ярките представители на българския символизъм, но същевременно остава и активен деец за национално освобождение.

Неговата дейност във Вътрешната македоно-одринска революционна организация го превръща в един от интелектуалците, които не остават затворени в кафенетата и салоните, а хващат пушката, за да се борят рамо до рамо с обикновените хора. Участието му като кореспондент по време на Балканската война, тежките му лични драми и трагичната му любов с Лора Каравелова само засилват ореола му на поет с разкъсано сърце.

На 29 октомври 1914 г. Яворов умира едва на 36 години. Смъртта му е обгърната в трагични обстоятелства, но думите му остават живи.

II. История на мемориалния ансамбъл

Първите следи на култова памет

Още с трагичната смърт на поета домът му в Чирпан започва да се превръща в място за почит. Неговата по-голяма сестра Мина отваря една от стаите, за да могат поклонници да влязат и да видят къде е израснал гениалният поет.

През 1924 г. Гео Милев — един от най-известните модернисти и голям почитател на Яворов — посещава дома и отправя съвет към близките: „Съхранете този дом такъв, какъвто е — един ден ще стане народен музей“. Това се оказва пророчески съвет. Семейството започва да пази автентичната обстановка, мебелите, книгите, дори вещи от битовия живот.

Най-голяма заслуга за съхранението на дома има Ганка Найденова-Стоилова, дъщеря на сестрата на Яворов — Екатерина. С огромна любов тя събира, описва и пази ценните предмети и документи, които днес са гръбнакът на музейната експозиция.

Официално обособяване като музей

На 31 октомври 1954 г. — по повод 40-годишнината от смъртта на поета — родната му къща официално е обявена за музей. Това става част от по-широкия процес на опазване на националното културно наследство в следвоенните години.

През 1973 г. музеят е разширен с построяването на експозиционна зала. Това позволява съхранените снимки, ръкописи, публикации, лични вещи и документи да бъдат изложени, за да могат посетителите да проследят както личната, така и обществената съдба на Яворов.

През 1977 г. домът е обявен за архитектурно-строителен паметник с местно значение (Държавен вестник, бр. 72) — още една крачка към официалното признаване на неговата историческа стойност. А през 2006 г. къщата музей е включена в Стоте национални туристически обекта — знак за нейното важно място в националната памет.

III. Архитектурна характеристика и автентичен бит

Къщата е прекрасен пример за късновъзрожденска архитектура — скромна, но уютна. Построена е от камък и дърво, леко повдигната над нивото на двора, с малка веранда и три помещения.
Под жилищното пространство има зимник (мазе) за съхранение на храни през горещото лято и суровата зима — типичен елемент за възрожденския дом.

Дворът е сравнително просторен и обграден със зеленина. Там е запазен кладенецът, който е служил на домакинството. Тишината в двора е като естествено продължение на спомена за Яворовата меланхолия.

IV. Подробности за музейната експозиция

В самата къща

  • Кухнята е автентично възстановена с глинени съдове, дървени лъжици, месали, везани кърпи и пещ — типични за края на XIX век.
  • Гостната стая е най-представителното помещение. На стената е портретът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа — герои, които Яворов изключително е почитал. Мебелите са подредени така, както са били, когато семейството е очаквало Пейо и съпругата му Лора да ги посетят през 1913 г.
  • „Пейовата“ стая е светилището на музея. Там стои работната му маса, на която са се раждали редове като „Две хубави очи…“. До нея — леглото му с метални решетки, скромно и подредено. Тук се пази копие на любимата му книга „Фауст“.

Средната стая е била на майка му Гана — тук тя е пяла народни песни, които малкият Пейо е слушал часове наред.

Външна експозиция

Дворът е като малка галерия на открито:

  • Бюстът на Яворов от Мара Георгиева е централен акцент.
  • Скулптурата „Майка Македония“ от Иван Лазаров символизира борбата на българите за свобода.
  • По фасадата на експозиционната зала ще видите сграфито от Димитър Киров — художествена интерпретация на образа на Яворов.

Експозиционна зала

В нея се пазят:

  • Снимки на Яворов с революционери, четници, писатели и приятели.
  • Ръкописи — сред тях писма до Лора Каравелова и чернови на стихове.
  • Издания на неговите творби, включително първи издания, които са ценна библиографска рядкост.
  • Лични вещи: мастилници, очила, чанти, книги, дребни сувенири.

V. Културен живот и традиции

През 1968 г. в Чирпан се ражда традицията на Яворовите януарски дни. Те се откриват всяка година на рождения му ден — 13 януари, и се превръщат в мащабно културно събитие. Включват:

  • Литературни четения и рецитали.
  • Изложби на редки документи и снимки.
  • Кръгли маси с участието на литературоведи, историци и преподаватели.
  • Срещи с ученици и млади автори, които откриват Яворов през своето време.

VI. Практическа информация

Адрес: Център, ул. Крачолови 26, 6200 Чирпан, България

Работно време:

  • Летен сезон (април-октомври): 9:00–17:30 ч.
  • Зимен сезон (ноември-март): 9:00–17:00 ч.
  • Почивен ден: понеделник

Контакти:

Билети: Има символична такса. Организират се беседи и тематични турове.

Как да стигнете:

  • С автомобил: Чирпан е на 40 км от Стара Загора и на около 200 км от София по магистрала „Тракия“.
  • С влак: Чирпан е важна жп гара по линията София–Бургас.
  • Автобусни връзки от близки градове.

Къщата музей „Пейо Яворов“ не е просто музей — тя е място на жива памет, което събира в едно поетичното слово и революционния плам. Тя разказва за човека, който в няколко кратки десетилетия съчетава дълбока чувствителност, гражданска смелост и вечна любов към Родината.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК