Днешните български празници и традиции са почти същите, както в близкото и по-далечно минало. Времето малко ги е променило и понякога, за да разберем смисъла и значението им, трябва да се върнем назад във времето. В тези традиции е силата на хилядолетното оцеляване на българите. Само голямото и сплотено семейство и любовта към Родината са гаранция за достоен живот в съвременния свят. Коледните и Новогодишните празници са по същество демонстриране на тази идентичност и сплотеност и отправяне на пожелания тя да се запази и в настъпващата Нова Година.
Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден.
Баницата с късмети се приготвя с парчета, колкото души има около масата плюс едно. В нея се слагат късмети и малки дрянови клончета с пъпки. Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня – ако изпукат, е на здраве и берекет. Парчето в повече се нарича на Св. Богородица.
На някои места е прието да се прави капама, на други – да има местни ястия на новогодишната трапеза. Задължително е обаче храната да бъде блажна, тъй като коледите пости свършват на Бъдни вечер и след това вече консумацията на месо е разрешена. На трапезата, която се сервира в навечерието на Нова година, трябва да има и орехи. Това поне казва традицията. Според това дали ядката на ореха е здрава и хубава или гнила, а черупката празна, се гадае каква ще бъде настъпващата година за семейство.
Традицията повелява на първи януари да не изхвърляте боклука. Иначе ще изхвърлите късмета си за новата година. И като стана дума за изхвърляне – в никакъв случай в последния ден на старата година и в първия на новата не давайте пари на заем. В противен случай рискувате богатството да излезе от дома ви.
В Новогодишната вечер по българските телевизии има празнични програми, и всяка община има новогодишна празнична програма като кани известни певци и актьори, които забавляват събралото се множество на централния градски площад.
Веднага след посрещането на Нова година в първия януарски ден се чества Васильовден. На този празник традиционно се приготвя пача. Консумира се под формата на супа, ако е топла, или желирана, ако е студена. Приготвя се от свински крака, опашка, уши, глава и подправки, разбира се. Трапезата на първия ден от новата година трябва да бъде обилна и разнообразна, за да бъде такава и през цялата година. В първия ден от новата година по къщите обикалят сурвакари, които поздравяват домакините и наричат за здраве и берекет.
По тази причина денят се нарича още Сурваки. Новогодишното сурвакане се счита за продължение на коледарските благословии, които се отправят от коледарите. Децата, събрани на групичка, обхождат домовете на близки и съседи и всяко носи сурвачка, украсена с преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят цялата къща. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.
Сурвачките традиционно са изработени от дрен, защото се счита за най-здравото дърво. Украсява се с различни неща, като традиционно се поставят нанизи от пуканки, разноцветни вълнени конци, сушени плодове и монети. Макар сега да може да се открият различни нововъведения в изработката на сурвачките, в миналото са правени от подръчни средства. Ето защо вълнените конци са били широко достъпни – повечето хора са отглеждали животни, сушените плодове са правени в домашни условия. Сурвачката задължително се оформя във вид на буквата Ф, като ако избраната пръчка има повече разклонения, може да се получат и две Ф-та – едно малко и едно голямо.
Сурва, сурва година!
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул под стреха,
Голям грозд на лоза,
Пълна къща с деца,
Пълна кесия с пари,
Пълна къща с коприна,
Живи, здрави до година,
До година, до амина!
По-голямата част от българите ще си празнуват в България. Една голяма част от тях ще си празнуват на домашно събирайки се с приятели и роднини. Други ще хапнат и пийнат вкъщи и за посрещането на Новата Година ще отидат на площада, където обикновено има заря и се вие дунавското хоро.
Друга по-малка част от хората си падат планинари и ще предпочетат да отидат на хижа в планината. Там купона също е на ниво, но в по-достъпните хижи през зимата трудно ще се намерят места по това време на годината. Но ако имате приятели, които мислят така да празнуват – присъединете се към тях, забавата ще е на ниво.
Друга опция е да си резервирате места в ресторант, може във вашият си град, но по-добре е да е някъде другаде. Може да изберете някой от популярните зимни или спа курорти, или просто в някой друг интересен град близо до вас.
Неизменна част от празничния пейзаж са новогодишните базари, които стават все по – хубави и все повече хора започват да ги посещават:
А защо не с компанията да си запазите вила или къща за гости и там да посрещнете новата година. Вариантите са много и както се казва има за всеки вкус по нещо, важното е с вашите роднини и приятели да сте единни и да посрещнете весело Новата Година.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
