След близо двата месеца карантина по всичко изглежда, че светът ще се завърне към нормалността. Като нормалност ще възприемем мерки на властите за плавно, поетапно и внимателно възвръщане към отстраняване на забраните за придвижване и прекарване на време на повече от двама души на обществено място.
Последните три месеца донесоха промяна в отношението към труда. Можем да приемем, че всички целокупно се намираме в едно огромно, провеждащо се в реално време учение.

ЕТО ГИ ОСНОВНИТЕ АСПЕКТИ НА ПРОМЯНАТА

Хигиена – все по-важна, общуването – все по-дистанцирано

Това, което със сигурност ще се промени необратимо, е отношението към личната хигиена навсякъде, по всяко време и за всеки. Всеки офис ще бъде оборудван с десетки диспенсъри за дезинфектант, почистването на работното място ще бъде вменено като задължение на работника, а социалната непоносимост към хора, които не си мият ръцете след посещение на тоалетната ще стигне до крайност – спомнете си всички онези мигове, когато виждате някого да излиза от тоалетната на бензиностанцията, без явно намерение да си измие ръцете или даже да си пусне водата. Възможно е да разберем, че в определени ситуации се е стигнало до физически сблъсъци.

Това, което ще остане след коронавирусната карантина, е изискването за социална дистанция. По принцип отличителна черта на западната цивилизация открай време е препоръчителното спазване на отстояние между хората на обществени места.

Белег на липса на елементарно възпитание бяха опашките, блъскането и т.нар. „дишане“ във врата на другия.

За съжаление, като жертва на абсолютната дистанция, ще паднат ръкостисканията, целувките по бузата за поздрав между приятели и изобщо голяма част от техниките за сближаване между индивидите. Това не е непременно лошо, но ще промени рязко начина, по който хората ще се сближават. Това вероятно ще доведе до ренесанс на думите в общуването.

Сградите за труд стават сгради за данни

Работата в офис ще придобие съвсем ново измерение. По всичко изглежда, че тенденцията от последните пет години за споделени офиси, сгради с общи удобства за малки екипи или още по-голямо сгъстяване на хората в отворени пространства ще се окажат грешни и ще бъдат заменени от нов подход. В новия подход споделените ресурси на компаниите ще бъдат не кафемашината, кантината или зоната за почивка (популярна в IT средите като „тениса на маса и плейстейшъна“), а облачни ресурси, софтуер за централно управление и възлагане на задачи, както и подходящата техника за работа отвсякъде – лаптопи, слушалки с микрофони, монитори.

Някои софтуерни компании от години практикуват този подход, известен още като „дистрибутирана бизнес среда“. Служителите сами осигуряват интернет свързаност за себе си, сами придобиват техника за работа, а компанията частично или напълно възстановява тези разходи за служителя. Математиката излиза по-изгодна в сравнение с високите фиксирани разходи за офис сгради, офисни консумативи и централизирани ресурси (колко човека познавате, които да НЕ се оплакват от възможностите им да паркират пред офиса? Паркингът често е социална придобивка само за част от служителите). Сега този „дистрибутиран“ подход ще стане масов за всякакви индустрии – от услуги през производство до земеделие.

Пречки пред налагането на тези мерки и преди, и сега, са генерационните затруднения на по-възрастните работници или техническата неграмотност на някои от по-младите работници. Но това ще бъде преодоляно заради по-високите ползи от запазването на процеса дори при потенциално възникващи други заплахи за работа на едно и също място.
Офисите, от своя страна, ще сменят функцията си. Промените в работните процеси ще доведат до необходимост от принципно по-малко квадратура за поддържане на оперативния процес. Офисът на практика ще се превърне, в зависимост от дейността на фирмата, в място за водене на архив, дейта център на централизираните информационни ресурси и място за подбор и все пак формален процес по наемане и освобождаване на персонал. Но работата като такава ще се върши от компютърен терминал – лаптоп или дори смартфон. При това – отдалечено.

Транспортът – все по-индивидуален

Промяната в нуждата да ходим до съвместни пространства ще промени и отношението към обществения транспорт. На практика скъпи инфраструктурни проекти като метро, високоскоростни влакове или по-големи летища, ще станат незащитими в стопански смисъл.

Намаляването на човешкия поток ще ориентира хората много повече към по-компактни и прагматични начини на придвижване – лек автомобил, велосипед, мотоциклет. Автомобилът, от своя страна, ще бъде ограничен чрез мерки за екология, защото сегашната ситуация демонстрира колко скъпо и безсмислено е да паркираме купчини ламарини пред домовете си. Същевременно градският транспорт ще трябва да се развие в посока на по-динамични разписания с по-честа поява на по-малки превозни средства. Добрият стар трамвай ще изживее ренесанс там, където общинските власти имат разум и визия за много по-голямата полза от наземен релсов транспорт – особено в контекста на предстоящото спадащо значение на вътрешноградската скоростна пътна инфраструктура и изчезващата нужда от шестлентови булеварди.

Култура и спорт за всеки, у дома

Забраната за събиране на обществени места ще промени спорта, културния афиш и шопинга. За спорта тази криза е вълнуващ катаклизъм, който, от една страна, ще сложи най-сетне точка на абсурдния темп на увеличение на капиталовите разходи и персонала в колективните спортове. Няма да имаме нужда от още стадиони, нито от още по-скъпи гладиатори.

Сегашната криза ще коригира взаимоотношенията между професионалните спортисти и клубовете, но и между спорта и зрителите. Моделите за живо предаване на спортни събития, както и индустрията със залагания, ще възкръснат по нов начин.

Културните събития също ще преминат в един нов дигитален свят – в който стриймингът на театрална постановка в крайна сметка няма да е безплатен.

Моделите за плащане ще се развият по класическия метод на пътуващата театрална трупа, така позната от италианските и френските градове – шапка за подкрепа на артистите, както и такса за посещение на ограденото пространство. По-добрите ще съберат повече в своята „шапка“. Шансът е, че благодарение на общия ни дигитален вход към „сцената“ потенциалът на артистите ще е по-висок от 200 или 300 души.

За истински добрите публиката ще е наистина десетки хиляди. В музиката и киното процесите на дигитализирана консумация са много напреднали и сегашната криза само ще катализират по-бързата трансформация към повече абонаменти към още повече платформи за филми и музика. Един изцяло нов свят, в който собствениците на киносалони и концертни зали ще трябва да се адаптират или да умрат.

Посттуризъм

Забавлението на маса също ще претърпи трансформации. То ще се превърне в сезонно забавление – ресторантите ще могат да сервират само на открито, само с дистанция между масите, само на малки компании. Баровете в мазета, безистени или други вехти пространства също няма да работят в обозримо бъдеще.

През зимата социализацията ни ще е възможна вероятно само помежду ни, на гости на приятели. Посещението на туристически атракции ще стане невъзможно за известен период от време.

От хотелите и забавленията ще оцелеят всъщност само луксозният сегмент хотели – там пространството изначално е в изобилие, няма толкова групови посещения, а по-скоро семеен тип туристи, като този тип гостилници ще могат да предоставят и тактични забавления със социална дистанция като голф, билярд, ски или частен плаж/частен лифт.

Масовият туризъм, какъвто го познаваме, с много хора в многоетажни хотели, използващи водни пързалки на морето или лифтове в планините, ще се промени радикално. До степен, в която може би никога няма да бъде същият.

Учителят – доставчик на по-добри специалисти

В производството и земеделието автоматизацията е много по-напреднала, отколкото общественото мнение вярва. Но бъдещата посткоронна действителност вероятно ще завърши започнатото по-бързо, отколкото сме очаквали – намаляването на хората покрай поточните линии ще бъде нужно, защото няма как да има струпвания.

Хора пак ще трябва да наглеждат роботите, да ги поддържат и да ги настройват да вършат точно онова, което е нужно – но ще са нужни още по-малко хора, отколкото в момента. Складовете ще реорганизират пътеките за дистрибуция така, че човешката намеса да е само контролираща, но не и произвеждаща пакети, пълнеща кашони или лепяща етикети. Всичко това ще бъде вършено от машини в още по-голяма степен.
Което води след себе си и трансформация в потребителските навици. Голяма част от икономическото благоденствие на последните 20-30 години се дължи на повишеното вътрешно потребление на гражданите. Гражданите, поне за кратко, ще разполагат с по-малък разполагаем доход, за да купуват нови и нови вещи или услуги. Това ще се промени след преразпределението на новите роли на човеците в новата автоматизирана реалност. В която може би ще се окаже, че имаме нужда не от повече инженери, а от по-добри инженери. Не от повече готвачи, а от по-добри готвачи. От по-добри счетоводители, по-добри юристи, по-добри агрономи. Новата реалност е възможно да породи нарастваща нужда от повече заетост на по-добре платени специалисти в образованието и в медицината.