Иван Ведър (1827 – 1898) е роден в Разград с рождено име Данаил Николов, известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил) и е виден български общественик, масон.
Известен е със заслугите си към Русе – по време на Руско-турската война (1877 – 1878) негово лобиране отменя решението на Делавер паша да изколи голяма част от русенското население през 1877 г.
Често е посочван като основател на масонството в България. Владеел е много европейски езици, вкл. латински, както и арабски наречия. Негов правнук е известният български реторик Йордан Ведър.
По времето на ранните години на Данаил на баща му уста Карастоян е заръчано да построи къща за местен турски големец. Поръчителят отказва да плати, избухва скандал, вадят ножове и, за да спаси баща си, Данаил убива турчина с камък. Сменя името си и заживява под прикритие.
Учи в колеж в Малта, където научава много езици, работи като моряк на английски кораб между Лондон и Мелбърн, преводач е в турски учреждения в Цариград, преподава езици в Измир на синовете на турски първенци (включително Мидхат паша). По време на Кримската война обикаля черноморски пристанища, вероятно в ролята на руски разузнавач. Следва в медицинското училище в Букурещ, където получава псевдонима си Ведрий от професорите д-р Петър Протич и д-р Георги Атанасович, заради открития си характер.
През 1858 за кратко работи като преводач в Министерството на вътрешните работи на Високата порта, ала след разкриване на младежките му деяния, Иван Ведър е принуден да се скита за пореден път. Записва медицина в Букурещ под името Иван Николов, като там печели прозвището „Ведър“ поради благия си нрав и топлата усмивка, неслизаща от лицето му.
Посветен е в масонското тайнство през 1863 г., когато по препоръка на английски посланик, потегля за Цариград като преводач на английските инженери, строящи ЖП линията Русе-Варна. Там, в сърцето на вече „болната“ Османска империя, той бива посветен в английската Ложа „Ориентал” №687, а по-късно получава и високите степени 18-та, 30-а, 31-ва 32-ра и 33-та.
Названието „масон“ произлиза от френски език и се превежда буквално като строител или зидар. Има хипотези, че произлиза и от френската дума за брат (frère). Някои смятат, че масонската ложа произлиза от строителите на пирамидите в Гиза, макар това да е легенда. Други ги свързват със строежа на храм, в който библейският цар Соломон възнамерявал да подслони светия Кивот, но за това също няма сведения. Според легендите майсторите, построили храма, били разделени на три групи – чираци, калфи и майстори, като това са основните степени на посвещение в съвременната масонска ложа. Всъщност първото документирано сведение е от 1390 г., копие на неизвестен по-ранен документ, т. нар. Regiud Poem, което говори за Евклид, Англия и масонството.
Независимо дали масоните наистина са носители на толкова древни знания, или не, те са били космополитни граждани през Средновековието и Ренесанса. Масонството не е религиозна секта и противно на много от очакванията на обществото, масоните почитат всички свещени книги. В същността си ложата на зидарите представлява учение за морала и политиката, макар на по принцип на масоните да им е забранено да изразяват политически възгледи. Двата основни стълба на масонството са свещената геометрия и нравствената алегория. Първата символизира значението на архитекта в символичния строеж на братството. Нравствената алегория представя чрез символи и знаци послание, което не бива да бъде излагано пред очите на непросветените.
Следва още по-пъстър живот – работи по първата железопътна линия Русе-Варна, после като търговски представител в Манчестър, оженва се за Стоянка – дъщеря на уважавания русенски уста-баши хаджи Станчо Драгошинов, преподава в Робърт колеж в Цариград, кореспондент е на европейски вестници. Русенският валия Мидхат паша го назначава за „секретар по вънкашната кореспонденция“, което му позволява да контактува често с чуждестранни дипломати.
Подпомага финансово няколко въстания и революционното движение в Русе, в които среди вече е установил другарски връзки. Ходатайства за Захари Стоянов да стане библиотекар в читалище „Зора“.
В края на август 1877 г. руските войски ожесточено атакуват турската махала в Русе, която почти сриват със земята. Това озверява турските управници, които решават да изтребят цялото българско население в Русе – всички са изведени в полето при Владиковата бахча (днес Парк на младежта), където прекарват няколко денонощия. Ведър успява да излезе от обградената си къща, като плаща торба злато. Отбива се при италианския консул Енрике де Губернатис, с когото поканват влиятелния турчин хаджи Мехмед Алия да се качи с тях до хълма Левента, за да лобират при Делавер паша, командващ египетските войски, разположени около града.
Когато влизат при пашата, и тримата правят масонски знак с ръка. Разбирайки, че говори с по-висш по степен масонски брат, той обещава на Иван братско съдействие. Когато се връща от Левента, делегацията заварва населението на града обградено от египетски аскери, които го пазели от черкезите и башибозуците. В резултат са спасени сигурна смърт 4000 русенци и сградите в града от опожаряване.
След Освобождението Ведър организира първата българска редовна масонска ложа „Балканска звезда“ (Etoile des Balkans) в Русе през 1880 г., измежду членовете на която са Никола Обретенов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев и която е посещавана инкогнито от бъдещия княз Александър Батенберг. Следва учредяване на ложи във Варна (където за кратко е първата велика ложа), София и още няколко града, но през 1887 г. Ведър се принуждава да „приспи“ всички ложи заради опасността дейността им да се опорочи от политическите и междуличностни борби, характерни за младата и неопитна държава.
В края на живота си приписва всичкия си имот на държавата, казвайки, че е дал достатъчно на децата си – образование и възпитание.
Костите на Иван Ведър са пренесени в Пантеона на Възрожденците при изграждането му през 1978 г., а в близост е издигнат паметник в негова чест. Съвременните масонски организации в България имат орден с неговото име.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК