Калиакра е била столица не само на Добруджанското деспотство, но според античния географ Страбон, и на приказно богатия цар Лизимах, който криел в пещери по черноморския бряг огромните си богатства, събрани от Персия. Самият факт, че крепостта Тиризис (най-ранното име на Калиакра по името на тракийското племе тиризи), е спомената от първия географ Страбон преди 2000 години е показателно за значението й.
Траки, елини, римляни, българи – всеки е оставил своята следа на това уникално място. През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра – нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи през 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат имена Тетрасида и Тетрасиада; Триса, Тириза и Тириста.
Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременното наименование Калиакра, е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. В други италиански карти и съчинения от 14 век носът се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немският оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от „καλός“ – красив/добър и „τσέρκι“ – обръч, като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост.
Вторият и потвърден с многобройни археологически открития разцвет на този значим морски крепостен град е от 13-14 век, когато се утвърждава като столица на Добруджанското деспотство с владетел Добротица. Във венецианските документи, Добротица е „деспот на българите”. Той създава силен боен флот от 12 галери, вероятно за пръв път в българската история. Неговата флотилия участва успешно в тогавашните ромейски династически междуособици и прави военноморска операция до град Трапезунд (днес Трабзон в Североизточна Турция). Добротица имал такова самочувствие и размах на мислене и действия, че не се поколебал да започне и мащабна 15-годишна морска война със супер морската сила на онази епоха – Генуа. В този сблъсък, в скоро време на страната на Добротица пък застанала другата тогавашна морска свръхсила – Венеция. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393 – 1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владичество.
Земите ни до самото им падане под османска власт са били важна част от европейските икономически, дипломатически и военни дела. В последните години за Калиакра започна отново да се говори повече, най-вече заради изследванията на големия български археолог – доц. Бони Петрунова. През 2018 г. тя и нейният екип откриха и вече прочутото съкровище от Калиакра, наречено „Татарска плячка”, състоящо се от цели 957 ценни златни и сребърни предмети, монети и всевъзможни украшения – включително и от скъпоценни камъни. С особено висока стойност са осем златни венециански монети, като две от тях, заради своята рядкост, са оценени на по един милион евро.
През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.
На 31 юли 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787 – 1792 г.
На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставен на възвишение, от което се вижда морето.
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск, наречен „Портата на 40-те девици“ в тяхна памет.
Друга легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за когото се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“.
Древната Калиакра може да бъде перла в туристическата корона на България. Дива природа, богата история, място пълно с легенди и реални открития. На мястото, където преди е кипял живот, пак може да кипи такъв, а за нас българите приказната Калиакра ще си остане българската столицата на гордия Добротица, владетелят, чието име носи златната ни Добруджа.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
