КАН АЛЦЕК И БЪЛГАРИТЕ В ИТАЛИЯ
Легендата за кан Кубрат и неговите синове, описана от Теофан Изповедник, разказва за важността на единението и последствията от разединението. След разпада на Стара Велика България, синовете на Кубрат поемат по различни пътища. Батбаян продължава да владее бащините земи, докато Котраг се установява край Волга, основавайки Волжка България. Аспарух отива на юг, създавайки Дунавска България, а Кубер се заселва в днешна Македония. Най-малкият син, Алцек, има неясна съдба, но се знае, че достига до Италия, където е приет от крал Гримуалд и получава земи за своя народ.
Ето какво пише франкският летописец Фредегар в „Gesta Dagoberti I regis francorum”:
„В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото царство. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия, а самаго Алцеко, като изменил името на достойнството му, заповядал вместо вожд (воевода, dux) да се нарича gastaldius-управител.“
Оттук разбираме, че Алцек също потегля на юг и се установява в днешна Италия, където получава титлата „гасталд” (на италиански: gastaldo) – управляващ административен окръг, а водените от него българи са заселени в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе, централна Италия. След разпадането на Римската империя през V век, тези земи опустяват (населявани са от етруските, япигите, месапите в по-ранни времена). Според Теофан Изповедник, преди да се заселят там, водените от Алцек българи преминават през Равена и Пентиполи.
В историята се споменава и за друг кан Алцек или по-скоро Алциок, който е бил вожд на българските орди в Аварския хаганат. В средата на VII век избухва битка между българите и аварските вождове за властта в хаганата, която завършва с тежко поражение за първите. Част от българите, предвождани от Алцек, търсят помощ от франкският крал Дагоберт, който отначало им предоставя убежище и ги приема. Една нощ обаче кралят заповядва те да бъдат убити и едва 700 успяват да се намерят спасението.
Не може да се каже със сигурност каква е връзката между двамата. Според някои историци става въпрос за един и същи човек, според други налице е родствена връзка. Логично е да бъде подложена на съмнение теорията за това, че двамата са една и съща личност. Събитията в Аварския хаганат се развиват през 631 година, а заселването в регион Молизе – след 662 година, тъй като Гримуалд управлява в периода 662–672 година. Настрана, ако става въпрос за най-малкия син на Кубрат, практически той няма как да е бил роден преди брат си кан Аспарух, чието рождение е около 640 година.
В Италия, Алцек и неговите хора оказват значително влияние върху местната култура и земеделие. Те поемат християнството, като постепенно се асимилират с местното население, но същевременно запазват своята културна идентичност. Потомците на Алцек активно участват в обществения живот на Италия, дори воювайки в световните войни през 20 век.
Едно от най-мащабните проучвания по темата за Алцек и българите в Италия е направено от д-р Винченцо Д’Амико в 1942 година. Разбира се, това изследване не може да бъде смятано за напълно достоверно и истинно. Самият автор казва, че липсата на по-задълбочени предишни трудове и изобщо на отсъствието на интерес по тази тема са затруднили работата му. Той е учуден от факта, че никой преди него не е обърнал внимание на ролята на българските заселници за оформянето на съвременната италианска нация, за демографския ефект и за приноса в селското стопанство. Д-р Д’Амико говори за заселване на българи в Италия още от V век, когато Атила завзема територии в северната част на Апенинския полуостров, но това няма да бъде акцент в настоящата статия.
Кан Алцек заема по-ниско място в йерархията от Ромуалд, но все пак той остава водач на своите хора, постига военно и политическо покровителство, а освен това и административна автономия. Известно време е съществувала и духовна такава. Българите запазили религиозните традиции, но под влиянието на лангобардските, франкските и църковните феодали постепенно приемат християнството и скъсват с езическите обичаи. След християнизирането им сред тях се разпространяват манихейството и богомилството, ереси добре познати в нашите земи.
Ето какво казва Винченцо Д’Амико за приноса на българите:
„В асимилаторския водовъртеж те (българите) се отплащат с многообразното ново въздигнато достойнство, с отдаването на нова девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преливат в благородните но изтощени артерии и вени на западащия унил италиец от ранното средновековие, като по този начин съживиха старата добродетел на римската универсалност”.
Съществуват различни мнения относно връзката между кан Алцек и друг водач с подобно име, свързан със събитията в Аварския хаганат. Някои източници предполагат, че може да става въпрос за един и същи човек, докато други изтъкват липсата на достатъчно доказателства за тази теория.
Опитът на българите в земеделието оказва влияние и върху формирането на съвременното италианско земеделие. Освен това потомците на Алцек от Молизе и Абруци участват в Първата и Втората световна война, където също оставят своята следа.
Българската следа в Италия е запазена и до днес. На 400 км южно от Рим се намира градчето Челе ди Булгерия (в превод „българските килии”). Килиите в думата “celle” идват от гръцките монаси, които са посрещнати там от български воини. Планината, под която е разположено градчето, се нарича „България”. Въпреки че са подложени на инфилтрации и влияние на разнородни култури, българите в Италия успяват да запазят своя бит. Д-р Д’Амико споделя, че в средата на ХХ век в Италия българският етнос наброявал над 3 милиона души, разпределени в над 700 селища. Символ на българското наследство на Апенините е откритият на 8 юни 2016 година триметров паметник на кан Алцек.
Въпреки оскъдните източници и потенциалната несигурност на някои данни, българското присъствие и влияние в Италия остават неоспорим факт, който заслужава по-нататъшно изследване и признание.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
