Легендата за кан Кубрат и неговите синове, описана от Теофан Изповедник, разказва за важността на единението и последствията от разединението. След разпада на Стара Велика България, синовете на Кубрат поемат по различни пътища. Батбаян продължава да владее бащините земи, докато Котраг се установява край Волга, основавайки Волжка България. Аспарух отива на юг, създавайки Дунавска България, а Кубер се заселва в днешна Македония. Най-малкият син, Алцек, има неясна съдба, но се знае, че достига до Италия, където е приет от крал Гримуалд и получава земи за своя народ.
В Италия, Алцек и неговите хора оказват значително влияние върху местната култура и земеделие. Те поемат християнството, като постепенно се асимилират с местното население, но същевременно запазват своята културна идентичност. Потомците на Алцек активно участват в обществения живот на Италия, дори воювайки в световните войни.
Д-р Винченцо Д’Амико провежда задълбочени проучвания за българите в Италия, подчертавайки тяхното важно влияние върху формирането на съвременната италианска нация. Той отбелязва значителния принос на българите в демографията, селското стопанство и културната динамика на региона.
Ето какво казва Винченцо Д’Амико за приноса на българите:
„В асимилаторския водовъртеж те (българите) се отплащат с многообразното ново въздигнато достойнство, с отдаването на нова девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преливат в благородните но изтощени артерии и вени на западащия унил италиец от ранното средновековие, като по този начин съживиха старата добродетел на римската универсалност”.
Съществуват различни мнения относно връзката между кан Алцек и друг водач с подобно име, свързан със събитията в Аварския хаганат. Някои източници предполагат, че може да става въпрос за един и същи човек, докато други изтъкват липсата на достатъчно доказателства за тази теория.
Опитът на българите в земеделието оказва влияние и върху формирането на съвременното италианско земеделие. Освен това потомците на Алцек от Молизе и Абруци участват в Първата и Втората световна война, където също оставят своята следа.
Българската следа в Италия е запазена и до днес. На 400 км южно от Рим се намира градчето Челе ди Булгерия (в превод „българските килии”). Килиите в думата “celle” идват от гръцките монаси, които са посрещнати там от български воини. Планината, под която е разположено градчето, се нарича „България”. Въпреки че са подложени на инфилтрации и влияние на разнородни култури, българите в Италия успяват да запазят своя бит. Д-р Д’Амико споделя, че в средата на ХХ век в Италия българският етнос наброявал над 3 милиона души, разпределени в над 700 селища. Символ на българското наследство на Апенините е откритият на 8 юни 2016 година триметров паметник на кан Алцек.
Въпреки оскъдните източници и потенциалната несигурност на някои данни, българското присъствие и влияние в Италия остават неоспорим факт, който заслужава по-нататъшно изследване и признание.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
