КАРАНВЪРБОВСКИ МАНАСТИР “СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА МАРИНА”

Каранвърбовският манастир „Света Великомъченица Марина“ е действащ православен манастир в структурата на Българската православна църква и е част от Русенската епархия. Манастирът е един от малкото оцелели и възродени духовни центрове в Северна България, които съчетават многовековна история, уникални местни легенди и прочуто лековито аязмо.

I. Местоположение и природна обстановка

Манастирът е разположен на около 3 километра югозападно от село Каран Върбовка, община Две могили, област Русе. Самото село се намира в северната част на Дунавската равнина – район, известен със своите плодородни хълмове, широки поляни и гъсти гори.

Разстояния до важни населени места:

• 50 км югозападно от Русе (областен град)
• 20 км североизточно от град Бяла
• Наоколо са селата Кацелово, Острица, Широково, Чилнов, Бъзовец и Горско Абланово.

Тази живописна местност е идеална за поклонници, които търсят уединение, спокойствие и връзка с природата. Районът е подходящ и за кратки пешеходни преходи и релаксация сред зеленина и чист въздух.

II. История на манастира

Историята на манастира се простира през три основни периода, всеки от които носи свои изпитания и възходи.

Първи период (Средновековие)

Съгласно преданията, Каранвърбовският манастир е основан през Второто българско царство (XII–XIV век) – време на значителен духовен разцвет и книжовна дейност. Твърди се, че по времето, когато са изградени манастири като Етрополския „Света Троица“ и Мъглижкия „Свети Никола“, тук също възниква духовна обител, посветена на Света Марина.

По време на османското нашествие в края на XIV век много манастири биват разрушени, включително и Каранвърбовският. След падането на България под османска власт светата обител е опожарена и напълно унищожена.

Втори период (Възраждане около аязмото)

През края на XVIII век, в период на национално Възраждане, местните християни преоткриват лековитото аязмо на мястото на стария манастир. Изворът става място за народни събирания и молитви. Вярва се, че водата има чудодейна сила – легендите разказват за многобройни изцеления.

Тогава поклонници и местни хора изграждат малка дървена църквица и скромни монашески килии около аязмото. Тази нова обител просъществува до първата половина на XIX век, но е отново разрушена, вероятно по време на размирните години на късната османска власт и поредицата въстания.

Легендата за чудото със сляпото дете

Най-известната легенда разказва, че след второто разрушение мястото попада в земите на местен турчин. Сляпото му дете се измива с вода от аязмото точно на 17 юли – празника на Света Марина – и по чудодеен начин проглежда. Възхитен от чудото, бащата дарява земята около извора на християнската общност, за да може светинята да бъде съхранена.

Трети период (Нова история)

След Освобождението на България през 1878 г. започва третото възраждане на манастира. През 1890 г. е построена нова, по-голяма църква, посветена на Света Великомъченица Марина. Оттогава всяка година на 17 юли се отбелязва храмовият празник с тържествени литургии и курбани, на които се стичат поклонници от цялата страна.

През 1911 или 1912 г. манастирът е официално предаден под управлението на Доростолската и Червенската митрополия. През 1940 г. са изградени нови помощни сгради – манастирска кухня, трапезария, склад, маза и баня, за да посрещат нарастващия брой поклонници.

На 2 ноември 1965 г. Доростолският и Червенски епархийски съвет с протокол №12 взема решение манастирът да бъде със статут на девически, посветен на Света Марина. Решението е потвърдено от Светия Синод през февруари 1966 г.

III. Чудотворното аязмо

Безспорно най-голямата светиня на манастира е аязмото – извор със студена вода, който изтича целогодишно и се смята за целебен. На празника на Света Марина (17 юли) хиляди вярващи се стичат, за да се умият или да си налеят вода за здраве. Мястото се пази много грижливо, а достъпът до него е възможен през целия ден.

Днес Каранвърбовският манастир продължава да е важен духовен център. Освен храмовия празник на 17 юли, през цялата година тук се извършват богослужения, кръщенета и молебени за здраве. Манастирът се поддържа от монахини и доброволци, които посрещат поклонници и се грижат за чистотата и уюта.

IV. Практическа информация за посетители

Достъп: Манастирът е лесно достъпен с автомобил. До село Каран Върбовка водят добре поддържани пътища от Русе, Бяла и околните населени места. От селото има обозначен черен път (около 3 км) до самия манастир. В сухо време е проходим и за леки автомобили.

Настаняване: Манастирът не предлага хотелски тип настаняване, но при големи празници могат да се ползват помощни помещения или близки къщи за гости в селото.

Хранене: По време на храмовия празник се приготвя курбан, който се раздава безплатно на поклонниците. В други дни е добре посетителите да се снабдят със собствени храни и напитки.

Кога да посетите: Най-голямото стълпотворение е на 17 юли, но за тези, които търсят спокойствие и лично поклонение, по-подходящи са пролетните и есенните месеци, когато природата около манастира е особено красива.

Важно! Посетителите се приканват да поддържат тишина и благоприлично поведение. Облеклото трябва да е съобразено с църковните канони – скромно и покриващо раменете и коленете.

Каранвърбовският манастир „Света Великомъченица Марина“ е символ на несломимата българска духовност и жаждата за вяра, която оцелява през столетията. От средновековното му начало, през опожаряванията и възражданията, до днес той е място на чудеса, покой и благословение. Лековитото аязмо, тишината и природата привличат всеки, който търси утеха, изцеление или просто миг спокойствие в прегръдката на духовното.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК