КАРЕКИН НЪЖДЕХ (ГАРЕГИН)

Карекин Нъждех (армен. Գարեգին Նժդեհ; истинско име Гарегин Тер-Артунян) е национален герой на Армения, чиито съдба и дела са тясно свързани и с България. Той се ражда на 1 януари 1866 г. в град Нахичеван, тогава част от Руската империя, в семейството на свещеник.
Родителите му го кръщават Гарегин, но по-късно той сам избира прозвището „Нъждех“, което на арменски означава „скиталец“. Името се превръща в символ на живота му – пълен с пътувания, изгнания и борба за свободата на народа му.

Първоначалното си образование получава в родния град. Жаждата за знания го отвежда първо в Тбилиси (Грузия) – тогава важен културен и образователен център за кавказките арменци, а по-късно в Санкт Петербург, столицата на Руската империя. Там той усвоява модерните идеи на националното освобождение и революционните движения.

I. Военно обучение в България и участие в революционното движение

В началото на ХХ век арменската революционна организация Ташнакцутюн (Арменска революционна федерация) се стреми да подготви кадри за бъдещата национална революция. По нейна поръчка през 1905 г. Гарегин Нъждех постъпва във Военното училище в София. България, която вече е освободена от Османската империя и развива собствено военно образование, се превръща в място, където много млади арменци се обучават, за да се върнат и да се борят за родината си.

Още млад и неопитен, той организира нелегални бойни групи, но е заловен от българските власти и подложен на разпити и мъчения. След кратък престой в България се завръща в Армения, но връзката му с българската военна традиция остава трайна.

II. Балканските войни и героизмът на арменската рота

През октомври 1912 г., когато избухва Първата балканска война, България мобилизира огромна армия – около 600 000 войници. Сред тях има не само българи, а и доброволци от различни националности, привлечени от борбата срещу Османската империя. Именно тогава Гарегин Нъждех се връща в България, воден от желанието да воюва за свободата на Балканите.

Той оглавява група от около 250 арменски доброволци, които формират специална рота в състава на Македоно-Одринското опълчение. На 23 октомври 1912 г. те полагат клетва, че ще защитават България до последния си дъх. Ротата се отличава със смелост и военна дисциплина, изпълнявайки отлично възложените ѝ задачи. Самият Карекин Нъждех е тежко ранен в сраженията, но проявява изключителен героизъм и е наградeн с български орден за храброст.

След края на Балканската война Нъждех се завръща в родината си облечен в българска офицерска униформа – символ на признанието, което България му отдава.

III. Първата световна война и борбата за Армения

През 1914 г. започва Първата световна война, а Нъждех се включва в редиците на Руската армия, надявайки се да допринесе за освобождението на арменския народ от османско владичество. Благодарение на бойния си опит той получава висок офицерски чин и се утвърждава като военен лидер.

След края на войната и последвалата Октомврийска революция (1917 г.), Армения за кратко обявява независимост, но геополитическите интереси на болшевишка Русия и новосъздадения Съветски съюз водят до тежки последици. Москва решава да предаде Нагорни Карабах на Азербайджан, което предизвиква остър отпор от страна на Нъждех.

Той създава т.нар. „Планинска република“ (1921 г.), обявява се за неин министър-председател и повежда въоръжени отряди срещу Червената армия, турски части и азербайджански формирования. Въпреки героичната съпротива силите му са смазани. Нъждех успява да избегне плен и бяга първо в Персия, после в Египет, а накрая за трети път намира убежище в България.

IV. Живот в България и културна дейност

В София Нъждех се установява на ул. „Солунска“, където се сближава с видни български интелектуалци, общественици и политици. През 1932 г. с указ на цар Борис III получава българско гражданство, което му позволява да живее и работи свободно.

През следващите години той се включва активно в културния и обществения живот на страната. Сред заслугите му е организацията по издигането на паметник на Пейо Яворов – българския поет, който приживе е голям приятел и поддръжник на арменската кауза.

V. Втората световна война и дипломатическата мисия в Берлин

С избухването на Втората световна война (1939 г.) настъпват нови опасности за арменския народ. Малко известен факт е, че в началото на нацистката политика арменците също са поставени в групата на народи, застрашени от унищожение, подобно на евреите.

Карекин Нъждех предприема смела дипломатическа мисия. Възползвайки се от българското си гражданство, той заминава за Берлин, където се среща с Алфред Розенберг – един от водещите идеолози на Третия райх. Чрез сложни дипломатически маневри и убедителни аргументи Нъждех успява да представи арменците като потенциални съюзници на Германия, ако тя им гарантира освобождение на Кавказ.

По-късно сам признава, че е играл „двойна игра“ – поддържал е връзки с нацистите само за да защити народа си. Благодарение на усилията му арменците са спасени от планиран геноцид – втори път в рамките на един живот той предотвратява унищожението им.

VI. Арест, затвор и смърт в Сибир

След политическия преврат на 9 септември 1944 г. и идването на комунистическата власт в България, съдбата на Нъждех се променя трагично. Съветски агенти го арестуват в София и го отвеждат в Ереван, където е осъден на 25 години строг затвор.

Героят от Балканската война и национален символ на Армения прекарва последните си години в изолация и тежки условия в съветските лагери. Умира на 21 декември 1955 г. в Сибир.

VII. Следсмъртна почит и признание

Въпреки че умира в изгнание и затвор, Карекин Нъждех остава символ на непокорството и националната гордост. Негови съмишленици успяват тайно да пренесат тленните му останки и да ги погребат достойно.

След разпадането на СССР и възстановяването на независимата Армения, Нъждех е официално признат за национален герой. Днес в Армения редица улици, площади и паметници носят неговото име, а образът му е почитан от поколения арменци.

Карекин Нъждех е не само герой на Армения, но и приятел на България, която той нарича своя втора майка. В различни моменти от живота си България му дава образование, подслон, признание и гражданство. В замяна той воюва за свободата на българите, участва в културния живот на страната и се превръща в символ на вярност към идеалите за свобода и национално достойнство.

Историята му е драматична и вдъхновяваща – живот, изпълнен с борба, изгнание, политическа мъдрост и безстрашие, оставил трайна следа както в арменската, така и в българската памет.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК