Образът на кан Крум винаги е имал специално място в съзнанието на българския народ, нареждайки се сред тези на най-интригуващите личности от средновековната ни история със своите качества на неустрашим воин, талантлив държавник и велик завоевател. Изпъква сред ранните български владетели от езическия период, като въплътен символ на традиционната войнска храброст на българите, и в същото време я съчетава с качествата на опитен държавен ръководител, който въвежда в България първото писано законодателство – Крумовите закони.
С победата на Крум над Аварския хаганат е свързана и легендата за Крумовото законодателство, за което научаваме от лексикон „Свидас“. Според византийската енциклопедия от X в., българският владетел събира пленените по време на военната кампания аварски първенци в опит да разбере каква е причината за упадъка на тяхната някога могъща държава. Съобразно техните отговори, Крум изготвя система от законови норм, насочени срещу конкретни обществени проблеми:
Крум свика всички българи, и заповяда:
“Ако някой набеди някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита.
И ако се установи, че е набедил и лъгал, да бъде убит. Да не се допуска даване на храна на крадеца (разбойника).
И ако някой се осмели да прави това, да се конфискува (имотът му).
И на крадеца да се строшат пищялите (на краката). А всички лозя да се изкоренят.
И на всеки просещ да се дава не безразборно, а според нуждите му, за да не би пак същият да проси.
Който пък не прави това, да се конфискува (имотът му)…”
Друг ярък момент от управлението на кан Крум е Битката при Върбишкия проход – една от най-големите български победи над Византия, след която самият череп 
на византийския император Никифор I Геник се превръща в чаша 
за българския владетел.
През май 811 г. Никифор тръгнал на поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Успял да срази българската войска, наброяваща около 12 000 души. Повечето от тях били избити. Плиска била превзета, дворецът – ограбен, а сградите – опожарени. В този момент хан Крум предложил мир – за втори път от началото на военните действия. И за втори път Никифор отказал, убеден в крайната си победа. Това била голямата му грешка. Опиянен от победата си, той продължил да разрушава всичко, което срещал по пътя си.
„Войската разграбвала безпощадно – пише Анонимният ватикански летопис, – опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете, изколвала свинете и овцете“.
Византийският хронист Теофан допълва, че императорът „заповядал да се избиват невръстни деца и хора от всякаква възраст„, а на складовете на хан Крум слагал печати и охранявал като свои собствени.
След като безчинствал навсякъде, където имал възможност, Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от кан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Според хронистите кан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо, голяма част ромеите били избити, а останалите, като видели това, побягнали.
На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император . Той бил убит още призори в палатката си.
Теофан описал много образно събитията след този момент. Кан Крум наредил да отрежат главата на императора, да я забият на кол и да я показват на хората няколко дни. По-късно черепът бил почистен и обкован със сребро. С този своеобразен бокал 
кан Крум черпел с вино чуждестранните си гости, това още повече разнесло славата му, установена чрез победата при Върбишкия проход. Тя не само подкопала мита за силата на византийската армия, но и утвърдила България като водеща сила в югоизточната част на Европа 
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
