АРХИТЕКТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ “КОПРИВЩИЦА”

Сред планинските гънки на Същинска Средна гора, на надморска височина около 1060 метра, сгушен сред вековни гори и обширни пасища, лежи един от най-романтичните и емблематични български градове — Копривщица. Разположен само на около 110 км от столицата София, на 24 км от Пирдоп, на 22 км от Стрелча и на 90 км от Пловдив, този град-музей пази живи спомените за българското Възраждане и за героите, които са се борили за национално освобождение.

I. Град-музей и архитектурен резерват

Копривщица е не просто обикновен град. През 1952 г. е обявен за единствения град-музей в България, а през 1971 г. получава статут на архитектурен и исторически резерват, който включва цели 388 недвижими паметници на културата — архитектурни, исторически, художествени и етнографски. През 1978 г. неговата уникалност е призната и на международно ниво — Копривщица става национален архитектурен резерват с международно значение и е обявена за селище на международния туризъм.

Тук сякаш времето е спряло — тесните калдъръмени улички, сводестите каменни мостове, ярко изрисуваните дървени къщи с надвесени еркери и просторни дворове, скрити зад високи дувари, създават неповторима атмосфера.

II. Легендите за създаването на Копривщица

Създаването на Копривщица е обгърнато в предания и митове, които говорят за древни родове, кервани и горди боляри.

Легендата за „Жупа“

Една от най-старите легенди разказва, че плодородните поляни в района често били място за отдих на кервани и стада овце със своите пастири. Вдъхновени от красотата и богатството на природата, старобългарски род — така наречените „Жупа” — се заселил със своите стада и положил основите на днешна Копривщица.

Болярката от Рила

Друга легенда описва „болярката от Рила“, която пристигнала с добитъка си и измолила от османския султан ферман, с който била призната за владетелка на тези земи. Селото получило привилегии и било наречено „Женска поляна“, название, което по-късно османците използвали, когато споменавали Копривщица.

Потомците на боляри

Третото предание разказва за българи-бежанци — потомци на видни болярски родове, които след падането на Второто българско царство (края на XIV век) потърсили убежище в труднодостъпните дебри на Средна гора. Сред тях били трима овчари — Ламбо, Тороман и Арнаутин, чиито имена и до днес живеят в имената на махалите — Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

Независимо коя версия е по-близо до истината, всички легенди се обединяват около факта, че Копривщица е основана в края на XIV век, когато България губи своята независимост.

В края на XVIII и началото на XIX век градът преминава през тежки изпитания — в периода от 1793 до 1810 г. е опожаряван цели три пъти. След третия опожаряване е почти напълно разрушен. Но именно от пепелта на тези бедствия се ражда архитектурната красота, която виждаме днес — заможните търговци и майстори-занаятчии възстановяват домовете си, изграждайки ги още по-устойчиви и красиви, превръщайки Копривщица в един от най-богатите и влиятелни възрожденски центрове.

III. Възрожденска архитектура — съхранена в цялост

Копривщица е жива енциклопедия на българската възрожденска архитектура. Масивни каменни основи, високи дувари, порти с богата дърворезба и надвесени еркери са отличителните белези на копривщенските къщи. Архитектурният облик на града напомня този на Жеравна, Трявна, Етрополе, Тетевен и други известни възрожденски селища, но тук е съхранен в рядко срещана цялост.

През 1956 г. е създадена Дирекция на музеите, чиято цел е да съхрани това уникално наследство и да го представи на поколенията.

IV. Най-емблематичните музеи и къщи

Ослековата къща — символ на богатството

Построена през 1856 г. за заможния търговец Ненчо Ослеков, тази къща впечатлява с изящни стенописи и пищна битова наредба. Днес тук могат да се видят оригинални накити, народни носии, уникални шити копривщенски кенета и чорапи — автентичен разказ за живота на заможното копривщенско семейство от XIX век.

Лютовата къща — дом на търговците и бегликчиите

Лютовата къща, известна още като Топаловата, е строена през 1854 г. за семейството на Стефан Топалов — богат бегликчия (събирач на данъци), а по-късно купена от търговеца Петко Лютов. Приземният етаж пази плъсти — тъкани от непредена вълна, а вторият етаж впечатлява с дърворезба и стенописи. Шадраван с розова вода оросява въздуха в горния салон, а гостната пресъздава богатата битова обстановка на копривщенските чорбаджии.

Къща музей „Тодор Каблешков”

Построена през 1845 г. в пловдивски стил, къщата е роден дом на революционера Тодор Каблешков — един от главните ръководители на Априлското въстание от 1876 г. През 1932 г. тук е открит първият музей в града. Днес експозицията представя семейната битова среда, учебници, пушките на Каблешков, оригиналната му шапка и лични ръкописи, включително недовършения му превод на „Граф Монте Кристо“.

Къща музей „Димчо Дебелянов”

Родната къща на нежния лирик Димчо Дебелянов е построена през 1830 г. Музеят пази лични вещи, ръкописи, снимки и люлката на поета. В двора стои прочутата скулптура на вечно чакащата майка. Всяка година през август тук се събират почитатели на поезията за традиционната Дебелянова вечер.

Къща музей „Георги Бенковски”

Домът на апостола Георги Бенковски (Гаврил Хлътев) пази пушка, униформа, черешово топче и знамето на IV революционен окръг. Недалеч се издига паметникът му, граден през 1976 г. върху скалите, където революционерът е увековечен.

Къща музей „Любен Каравелов”

Родният дом на братята Любен и Петко Каравелови съхранява духа на двама от строителите на модерна България. Централно място заема печатарската машина на Любен Каравелов, ръкописите му, както и снимки и предмети от живота на Петко Каравелов. В двора расте круша, засадена от Любен през 1854 г., обявена за природна забележителност.

V. Църкви — светилища на вярата

• Църквата „Свето Успение Богородично” (1817 г.) е изградена на мястото на стар храм и впечатлява с дърворезбата си и автентичните икони.
• Храмът „Св. Николай” (1842–1843 г.) е известен с богатите стенописи, изобразяващи библейски сцени.

VI. Чешми и мостове — спомен за миналото

Градът е осеян с над 40 чешми — всяка украсена с розети, звезди и флорални орнаменти. Беневската и Чалъковата са сред най-старите. Каменните сводести мостове, като „Калъчевият мост”, пазят паметта за Априлското въстание — именно тук прозвучава първата пушка на въстанието през 1876 г.

VII. Природа и туристически маршрути

В околностите се намират защитени територии като резерват „Богдан”, пазещ вековни букови гори и първенеца на Средна гора — връх Богдан (1604 м), както и „Донкина гора”, където гнездят редки царски орли. Маркирани са 11 пешеходни маршрута с различна трудност и продължителност. Всички тръгват от туристическия център „Богдан”, където посетителите могат да получат карти и информация.

VIII. Настаняване и местна кухня

Копривщица предлага уютни семейни хотели и къщи за гости, запазили възрожденския си дух. Механи и ресторанти предлагат традиционни български ястия — от домашна баница и копривщенски сарми до ароматно агнешко и местни мезета.

Всеки ъгъл на Копривщица разказва история — за смели революционери, за възрожденски занаятчии и търговци, за будители на българския дух. Затова тя е не просто туристическа дестинация — тя е жив урок по история, пазител на корените ни и място, където България диша през вековете.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК