Основана е около 680 г. от прабългарския владетел Кубер в земите на днешната Северна Македония с център в Прилепското поле, наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в Аспаруховата Дунавска България – прабългари и славяни (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и ромеизирано антично население (заварено и дошли заедно с хана избягали от аварски плен).
Знае се, че българите на кан Кубер идват от Аварския хаганат и по-специалнно областта Срем с център древния римски град Сирмиум (дн. Сремска Митровица). В тази стратегическа област, българите живеели заедно с авари, славяни, остатъци от германските племена готи и гепиди, както и бивши ромеиски поданици, отвлечени и заселени там след аваро-славянските походи в Тракия, Мизия, Дакия, Дардания, Илирик и други балкански провинции.
Лидер на този пъстър конгломерат от етноси става българинът Кубер, който в един момент предявява претенции дори за върховната власт в обширния Аварски хаганат. След продължителна гражданска война, след няколко кръвопролитни сражения, хаганът побеждава Кубер, комуто се налага да се изтегли, заедно с оцелелите си поддръжници.
По ирония на съдбата кан Кубер се установява в Керамесийското поле (Битолското) най-вероятно около 680-та година, по същото време, когато Аспаруховите българи формират своята балканска държава. Първоначално Кубер подхожда дипломатично към Византия, като изпраща пратеници, които искат от василевса да признае правото на българите да живеят в Керамесийското поле, както и да застави славянското племе драговити да им изпраща храна. По ред причини (вероятно конфликтът с Аспаруховите българи, както и неотдавнашното напрежение по границата с арабите), цариградското правителство се съгласява.
Както местните славяни, така и голяма част от ромейските поданици на Кубер, му дават информация за втория по важност и големина град на Балканите – Солун. У българския владетел се формира идеята за създаване на независима политическа единица със столица Солун.
Задействането на смелия план на Кубер се осъществява с подкрепата на българина Мавър, за когото изворите от епохата пишат, че бил „изтъкнат и лукав във всичко“. Без съмнение Мавър е представител на българската аристокрация. Изключително начетена и интелигентна личност, която владее освен родния си български, славянски, гръцки и латински.
През 680 г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее Солун и да го направи своя столица. Неговият доверен боил Мавър успява да стане военачалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а прабългарите се отдръпват. Печатът на Мавър – „архонта и патриций на керамисиани и българи“ е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в Тракия и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.
Куберовите българи не успяват да превземат Солун, но въпреки това трайно усядат в Македония, която оттогава насетне ще остане завинаги свързана с българския народ. По-късно териториите на Куберова България са включени в състава на българската държава от кан Пресиян. Едва ли е случаен фактът, че Македония, заедно с Мизия, се превръща в същински център на българщината. Няма как създаването на втори български политически и етнически център на Балканите през VII век, да не повлияе и на по-късното формиране на втората българска книжовна школа – Охридската – и въобще на Македония като второ политическо и културно ядро на българщината. В крайна сметка Кубер постига нещо повече от превземането на Солун, той успява да обвърже древната балканска провинция Македония завинаги със съдбата на българския народ!
След похода на хан Пресиян (бащата на княз Борис-Михаил) в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България. По този начин българския етнос в Македония, в който има и славянски етнос става неразделна част от българската държава. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики, срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, в днешната област Превеза в Южен Епир на Адриатическо море.
В държавните паметни надписи на Мадарския конник се чете, че чичовците на хан Тервел в долната земя (т.е Македония) са дошли и участват като важен съюзник на Тервел в преговорите на българите с Юстиниан II, за атакуване на Константинопол. Откритите при град Врап до Драч (Дуръс) и Ерсеке в днешна Албания две съкровища се свързват с Куберова България.
Създаването на Куберова България вероятно е бил замисъл на синовете на Кубрат, който е целял укрепване на българската власт. Създаването на единна държава с две големи крила, които да обхващат значителни територии под своята власт. Нейното сливане и превръщане като част от Дунавска България е естествен процес, който довежда до още по-голямо териториално разширение и обединение на земите населени с българи.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
