МОРСКИТЕ ФАРОВЕ НА БЪЛГАРИЯ

Още от зората на мореплаването, когато звездите и движението на планетите били единствените ориентири насред водната шир, хората търсели сигурност в светлината. Палели огньове на възвишения, поставяли факли върху колони, дори връзвали светлинни съдове върху мачти – всичко в името на безопасното приближаване към сушата. Така се раждат предвестниците на днешните морски фарове – неми стражи, които, подобно на фаронафтите в древността, и до днес продължават да показват пътя в буря и в мрак.

Българското Черноморие, с неговите древни пристанища и стратегически носове, е осеяно със сигнални съоръжения, които не само пазят живота на моряци и рибари, но и разказват историята на цели епохи – от Античността до наши дни.

Историческите извори и археологическите находки свидетелстват за съществуването на морски светлинни съоръжения по нашите брегове още в Античността. Монета от II век, открита в района на древна Аполония (дн. Созопол), изобразява двуетажна кула с пламъци на върха – несъмнен прототип на фар. В пътеписите на Константин Иречек от XIX век се споменава легенда, според която византийската императрица Ирина възстановила древен фар, на чието място впоследствие възникнал град Анхиало (днешно Поморие).

I. Северното крайбрежие – от Крапец до Варна

1. Крапецкият навигационен знак

Близо до северната ни морска граница, при село Крапец, през 1967 г. е изграден характерният несветещ знак – метална решетъчна конструкция, боядисана в бяло и черно. До 2002 г. е функционирал като светещ с бяла проблясваща светлина. Макар и днес вече неактивен, знакът остава важен репер за визуална ориентация.

2. Фарът на нос Шабла – най-старият у нас

Разположен върху 8-ъгълна кула, висока 32 метра, фарът на Шабла е най-старият действащ навигационен фар по българското Черноморие. Светлинният сигнал – три бели проблясъка на всеки 25 секунди – е видим от 17 морски мили. Предполага се, че тук е имало навигационно съоръжение още по римско време. Фарът днес се поддържа в изключително добро състояние.

3. Нос Калиакра

Първият фар тук е бил споменат в турски документи от XVIII век. Настоящата каменна кула е изградена след земетресение през 1901 г., а през 1927 г. е инсталиран радиофар. Фарът на Калиакра е известен и със своя наутофон – звуково устройство, излъчващо сигнал „К“ на Морзовата азбука при мъгла.

4. Каварна

Фаровата кула на каварненското пристанище е изградена през 1955 г., а през 1956 г. е добавена и постоянна червена светлина, по-късно демонтирана. Металната решетъчна кула с кръгова оптика М-300 продължава да функционира и днес.

5. Екрене – фарът на Кранево

Построен през 1959 г. с модерна за времето си автоматизация и дистанционно управление, фарът при Екрене се отличава с впечатляваща надморска височина от 94,3 метра. Излъчва светлина с периодичност 30,6 секунди, видима от 25 мили. Районът е наситен с археологически находки от римски и прабългарски времена.

II. Варна и околностите

6. Фарът „Св. Никола“

Разположен на входа на варненското пристанище, този фар е украсен с уникален мозаечен образ на Св. Николай Чудотворец. Оригиналният фар, построен през 1863 г., е бил известен като „Червения фенер“, заради цвета на светлината. Днес кулата излъчва бяла проблясваща светлина.

7. Нос Галата

Исторически фар от 1863 г., електрифициран през 1914 г. През 2001 г. е изграден нов, съвременен фар, висок 22 м, който поема ролята на основен ориентир за входа към Варна.

III. Централното Черноморие – от Бяла до Несебър

8. Фарът при Бяла (нос Св. Атанас)

Изграден по немски проект през 1932 г., каменният фар е типичен за балтийските фарове. Сега е неактивен, но до него има нова метална кула с радар, в експлоатация от 2011 г.

9. Несебър

Според изследванията на Милан Асадуров, най-ранните сведения за фар в Несебър са от 1932 г. Малката кула от дялан камък, с автоматична немска оптика, все още напомня за романтиката на старото пристанище.

IV. Южното Черноморие – Поморие до Резово

10. Поморие

От четири фарови съоръжения, функционират само две. Най-запазен е фарът от 1933 г., построен от германската фирма Julius Pintsch – символ на модерната фарова архитектура от началото на XX в.

11. Бургас

Бургаският фар е първият български пристанищен фар. В експлоатация от 1899 г., той е началото на съвременната морска навигация у нас. Първоначално работил с петролна лампа, днес е снабден със съвременна светлинна инсталация.

12. Остров Св. Анастасия

Фарът тук започва като „върлина с фенер“, но през 1932 г. е монтиран модерен фаров апарат. Днес халогенният фар е един от най-мощните в страната.

13. Созопол и остров Св. Иван

Фарът на пристанището в Созопол, построен през 1932 г., е известен като „Мигалката“. Остров Св. Иван има отделен фар, изграден през 1911 г., който също подава звукови сигнали – рядко срещана функция в България.

14. Маслен нос

Фарът е разположен върху внушителен скалист нос и е един от стратегическите ориентири в региона. Неговата светлина достига до 20 мили в морето.

15. Приморско

Фарът на нос Кюприя работи от 1945 г., като през 1958 г. е електрифициран. Последната му модернизация включва соларно захранване, което го прави екологично устойчив.

16. Царево

Уникален с това, че съчетава функцията на фар и скулптура, изобразяваща тракийска богиня. Създаден от Павел Койчев, това е първият в света фар-скулптура.

17. Ахтопол

Известен с живописното си местоположение и романтична архитектура, Ахтополският фар е построен през 1932 г. върху риф – символ на вечната борба между човека и морето.

Морските фарове на България са далеч повече от технически съоръжения – те са паметници на културата, свидетели на историята, пазители на животи. Съчетание между старинна романтика и съвременна навигационна технология, те продължават да изпълняват най-важната си мисия: да осигуряват светлина в тъмното море.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК