ПАМЕТНИК КОСТНИЦА НА БОТЕВИТЕ ЧЕТНИЦИ

Село Скравена, сгушено в полите на Стара планина, днес е едно от онези малки български населени места, които носят в себе си величието на националната памет и спомена за най-ярките страници от борбата за освобождение. В неговите предели се извисява Паметникът-костница на Ботеви четници — мемориално място, което съхранява не просто тленни останки, а несломимия дух на едни от най-героичните синове на България.

I. Историческо време: в огъня на Априлското въстание

Пролетта на 1876 година е белязана с пожара на Априлското въстание — едно от най-значимите и трагични събития в националноосвободителните борби на българския народ. Сред най-смелите прояви на революционната решимост е формирането и походът на Ботевата чета, предвождана от Христо Ботев — поетът и войвода, чиято саможертва остава завинаги в сърцата на поколенията.

Четата се състои от около 200 души, събрани от различни краища на България. Един от основните организатори и секретар на щаба е Георги Апостолов от Стара Загора — изявен революционер, известен с пламенното си слово и организационните си способности.

II. Последният бой: трагедия и геройство край Рашов дол

След слизането на четата от кораба „Радецки“ на българския бряг започват тежки боеве с турския аскер и башибозук. На 2 юни 1876 г. (21 май по стар стил) близо до местността Рашов дол край Ритлите, десетима четници от групата на Георги Апостолов намират своя последен пристан в борбата за свободата.

Жестокостта на османската репресия не познава граници — телата им са обезглавени, а главите — набучени на колове и показвани из селата, за да бъде всяван страх и да се сплаши всеки, дръзнал да въстане срещу поробителя. Башибозукът преминава през Скравена, водейки със себе си зловещото шествие.

III. Смелост и състрадание: скравенци спасяват честта на героите

На следващия ден след битката всички жители на Скравена са изкарани да станат свидетели на ужасяващата гледка — разчленените глави на героите, носени на колове из селото. Това, което османската власт е замислила като акт на сплашване, се превръща в пример за човечност и родолюбие.

Местните първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски проявяват рядка за времето си смелост и успяват да откупят главите на четниците от башибозука. Жените от селото също дават своя принос — под прикритието на нощта измиват с почит останките, увиват ги в чисто бяло домашно платно и ги погребват с християнски ритуал в двора на църквата „Св. безсребреници Козма и Дамян“.

Така Скравена се превръща в неофициален пазител на паметта за един от най-ярките символи на саможертвата за свободата на Отечеството.

IV. Началото на Ботевите поклонения: от гроба до костницата

Скоро след Освобождението, благодарение на свещениците Димитър Николов и неговия син Георги Попдимитров, в Скравена започва да се гради традицията на Ботевите поклонения. Всяка година на 3 юни над гроба в черковния двор се отслужва панихида за душите на загиналите.

През 1882 г. върху гроба е издигнат каменен кръст, върху който е изсечен надпис:

Построено в 1882 г. в памят на о бозе починалите 10 глави на Ботевата дружина, пренесени от Ритлите, Врачанското землище.

Този кръст се счита за един от първите паметници, посветени специално на Ботевите четници.

През 1930 г. Георги Попдимитров прави опит да изгради специален Мавзолей-костница, за да съхрани останките на героите достойно. Черепите са извадени и изложени в специален шкаф-витрина в църквата. Макар и проектът за мавзолей да не се реализира тогава, това бележи началото на едно организирано и съзнателно съхраняване на паметта.

В следващите десетилетия ритуалите по поклонението се развиват и обогатяват. В средата на 30-те години на ХХ век честванията се провеждат два дни подред — на 2 и 3 юни. Ученици и войници от 16-и Ловчански полк застават на почетна стража пред саркофага. Организира се и традиционната заря-проверка — патриотичен ритуал, който символизира непрекъснатата връзка между поколенията.

V. Реализиране на завета: откриване на Паметника-костница

Мечтата за траен дом на тленните останки се сбъдва десетилетия по-късно. На 18 май 1982 година в Скравена се провежда тържествена церемония по откриването на Паметника-костница на Ботевите четници. Съхраняваните в църквата черепи са тържествено пренесени и положени в специално изградена костница.

Проектът е реализиран от изтъкнати творци:

• архитект Росица Грънчарова,
• скулптор Стефана Бояджиева,
• художник Божидар Овчаров.

Под ръководството на д-р Ек. Захариева черепите са щателно изследвани, консервирани и поставени в специални стъклени саркофази, които позволяват да се съхрани паметта и да се видят останките като мълчаливи свидетели на един велик подвиг.

Сред тях е разпознат и черепът на Георги Апостолов, чийто принос като секретар на Ботевата чета е неоценим за организирането и воденето на бойните действия.

VI. Архитектурни и художествени послания

Паметникът-костница е много повече от гробница — той е символен разказ за скръбта, героизма и непрекъснатото преклонение на българския народ. Вътре се извисява впечатляващата скулптура „Майчина болка“, изобразяваща мъката на всяка българска майка, загубила сина си за свободата на Родината.

Релефните изображения върху фасадата на костницата пресъздават моменти на преклонение и поклонение. Те символизират вечната връзка между поколенията и признателността на потомците към загиналите.

Днес Паметникът-костница в Скравена е неотменна спирка в маршрута на българската национална памет. Включен е в Списъка на Стоте национални туристически обекта. Ключът и печатът за обекта се пазят в информационния център при Народно читалище „19 февруари 1906“, където всеки посетител може да получи допълнителна информация и да се докосне до историята.

Всяка година на 2 юни Скравена отново се превръща в жив храм на българската признателност. Тогава се провеждат Ботевите поклонения, които съчетават исторически четения, художествени програми, изложби и конкурси за ученици и младежи, за да не се забравя подвига на героите.

Панихидата пред костницата, шествието с венец на славата и тържествената заря-проверка са кулминацията на поклонението — жив израз на това, че героизмът не умира, когато живее в съзнанието на народа.

Паметникът-костница на Ботевите четници в Скравена е ярък пример за силата на народната памет. Той е не просто туристически обект или исторически артефакт — това е светиня, която пази завета на Ботевата чета и доказва, че свободата е безценна и изисква жертви, които потомците са длъжни да помнят и почитат.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК