МУЗЕЙ НА НАРОДНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА В ТРОЯН

I. Началото на музейното дело в Троян

Музейното дело в Троян води началото си от 1924 г., когато местният учител, краевед и обществен деец Власи Илиев Лингорски поставя основите на първата музейна сбирка в града. Лингорски, автор на първата история на Троян, е просветител с изключителна роля за съхраняването на културната памет на региона. По негова инициатива в троянското читалище е подредена малка колекция от документи и предмети, разположени в продълговат шкаф със стъклени витрини, между лавиците на библиотеката.

Сбирката включвала еснафски кондики, чорбаджийски тефтери, тапии, рабоши, оръжия от различни епохи, стари монети и археологически находки, открити случайно при земеделски или строителни дейности в района – сред тях и експонати от римските станции по Траяновия път и от крепостите на Троянския Балкан.

След Лингорски, грижата за сбирката поема общественикът Андрей Шипковенски – авторитетна фигура в троянския културен живот. Именно той извършва първото систематизиране на колекцията чрез водене на инвентарна книга – акт, който бележи преминаването от любителско към институционализирано музейно дело.

II. Ролята на местните учители и разрастването на сбирката

През 1939 г. читалищното настоятелство възлага управлението на сбирката на Петър Дочев Хаджиев – учител по рисуване в Троянската гимназия. Хаджиев, заедно със своите ученици, разширява колекцията с накити, керамични, медни и дървени съдове, както и с характерни за района народни носии. Липсата на подходящо изложбено пространство принуждава организаторите да използват тавана на читалището за подреждане на събраните експонати.

По това време в гимназия „Васил Левски“ е създадена още една малка сбирка, посветена на Васил Левски. Там са изложени материали за живота и делото на Апостола. През 1944 г. Троянският манастир също открива музейна сбирка, включваща прочутото скривалище на Левски – място със сакрална стойност за българското освободително движение.

III. Международен отзвук и началото на занаятчийската музейна идея

През 1933 г. Троянската популярна банка организира изложба на български занаятчийски произведения в Мюнхен, Германия. Изложбата предизвиква силен интерес у германската публика. Според вестник „Хемус“ (15 декември 1933 г.), немските организатори отправят покани за нови изложби в Хамбург, Виена и Милано.

Същата година в Троян се открива Постоянна занаятчийска изложба, аранжирана от художника Александър Жендов. Тя представя предмети с висока художествена стойност, а за първи път се издава и специален каталог на троянските занаяти – истински предвестник на бъдещия специализиран музей.

IV. Подготовка за създаване на специализиран музей

До края на 50-те години Троян вече разполага с впечатляващ музейно-етнографски фонд. Преобладаващата част от експонатите са изделия на местни майстори в традиционните за района занаяти – грънчарство, дърворезба, тъкачество, медникарство, иконопис. Изложбите, макар все още разположени в старото читалище, са подредени с внимание към етнографската точност и духа на балканджийското жилище.

През март 1962 г. в Троян се провежда окръжна теоретична конференция под егидата на Института по изкуствознание към БАН. Форумът, посветен на народните художествени занаяти в Ловешки окръг, завършва с единодушно решение – създаване на специализиран музей в Троян, който да представя и опазва този уникален занаятчийски свят.

V. Създаване и развитие на Музея на народните художествени занаяти

През 1966 г., преди официалното откриване на музея, е създадено „Ателие на троянските майстори“ – творческа база, обединяваща занаятчии от различни направления. Ателието бързо се превръща в гръбнак на художествената програма на бъдещия музей. Впоследствие то е трансформирано в общинската фирма „Троянски майстори“, известна с изработката на реплики на музейни експонати и тяхната търговска реализация в страната и чужбина.

На 3 октомври 1968 г., по повод 100-годишнината от обявяването на Троян за град, академик Ангел Балевски – тогава председател на БАН – тържествено открива първата постоянна експозиция на новосъздадения Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Музеят е първият и до днес единствен специализиран музей в България, посветен изцяло на художествените занаяти и традиционната приложна култура.

VI. Практическа информация за посетители

Адрес: ул. „Васил Левски“ №1, 5600 Троян, България

Работно време:

• Лятно часово време (април – октомври):
  Понеделник – Неделя: 9:00 – 18:00
• Зимно часово време (ноември – март):
  Понеделник – Петък: 9:00 – 17:00
  Събота – Неделя: 9:00 – 16:00

Телефон за връзка: +359 (0)670 6 23 85

Уебсайт: https://www.museumtroyan.com

Билети:

• Възрастни: 4.00 лв
• Ученици, студенти, пенсионери: 2.00 лв
• Семейни билети, групови посещения и беседи – по договаряне
• Безплатен вход всяка последна сряда от месеца

Екстри за посетители:

• Възможност за организирани беседи и демонстрации
• Музейна книжарница с каталози, албуми и сувенири
• Достъпна среда за хора с увреждания
• Музейна работилница за деца и възрастни
• В близост: Троянски манастир (на 10 км), занаятчийски ателиета, художествени галерии

Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян не е просто културна институция – той е жив паметник на българската традиция, трудолюбие и художествена естетика. От една скромна читалищна сбирка, музеят се е превърнал в национално значим център за съхраняване и популяризиране на занаятчийската култура на България.

Посещението му е не само образователно изживяване, но и възможност за досег до един свят, в който ръката на майстора, традицията и духът на Балкана продължават да живеят – живописно, респектиращо и вдъхновяващо.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК